След напускането на шефа на Nvidia страстите не стихват и продължават да валят новини за възможните причини и последици. Анализаторите от SemiAnalysis, които следят отблизо полупроводниковата индустрия, наскоро започнаха да обсъждат какво още може да стои зад напускането на ръководителя на Nvidia освен аферите с предполагаемата шпионка и с една от подчинените му.
Въз основа на наличната към момента информация анализаторите смятат, че съществена роля за отстраняването на Дженсън Хуанг може да е изиграл огромният брой AI ускорители, проникнали в Китай напоследък, въпреки че американските ограничения върху износа изключват законното им доставяне в страната. По техни изчисления в Китай може да са пристигнали AI ускорители с обща мощност около 1,5 GW, което би могло да означава до около 1,5 милиона графични процесора. В това количество не влизат моделите, доставени в пълно съответствие с американските ограничения върху износа. Тоест посочените бройки са внесени нелегално, отделно от моделите H800 и H20. Интересното е, че Министерството на търговията на САЩ също е стигнало до приблизително същия извод за броя на контрабандно внесените в Китай GPU.
Разбира се, числата не са непременно точни. Ако вземем за основа SXM версията на Nvidia H200, нейният TDP е 700 W, докато при SXM модула B200 трябва да се смята с 1.000 W. В първия случай в посочената от анализаторите обща мощност се побират 2,142 милиона GPU, а във втория — приблизително 1,5 милиона. Реалният брой вероятно е някъде между двете стойности. Какъвто и да е той, става дума за огромна изчислителна мощ. За сравнение, изграденият от xAI Colossus 1 използва около 230.000 AI ускорителя H200 и H100, докато Colossus 2 може да бъде изграден около 1,2 милиона графични процесора Blackwell B200 и B200. На практика с контрабандно внесените бройки могат да се изградят Colossus 1 и Colossus 2, а общата им изчислителна мощ дори може да надхвърли тази на двата суперкомпютърни клъстера. При това стойността от 1,5 GW не обхваща цялото окончателно количество: в Китай може да са попаднали и допълнителни AI ускорители, чийто точен брой не може дори да бъде приблизително определен.
Властите разследват и конкретни случаи. Един от тях засяга 130 сървъра, базирани на Nvidia B300, от които 74 са попаднали в Китай, въпреки че според документите е трябвало да се използват в Япония. Другият сериозен случай е свързан със съосновател на Supermicro, който е продал сървъри за 2,5 милиарда долара на компания в Югоизточна Азия. От тях оборудване на стойност 510 милиона долара в крайна сметка е стигнало до Alibaba в Китай. Разкрити са и други случаи. Според сведенията Алис Хуанг, която е спечелила сърцето на Дженсън Хуанг и е била изпълнителен директор на MegaSpeed, може да е помогнала за контрабандния внос в Китай на AI ускорители на стойност около 7,5 милиарда долара. Това се равнява на приблизително 240.000 ускорителя H100 и H200.
Според анализаторите моментът също не е случаен. Дженсън Хуанг активно е лобирал за облекчаване на правилата за Китай, така че достъпът до американски хардуер да не бъде напълно прекъснат, защото това вреди както на американската AI индустрия, така и на икономиката на САЩ. Твърди се, че американската разузнавателна общност също е смятала отстраняването му за оправдано, но не са се появили доказателства за нейно активно участие в процеса. Същевременно приемането през януари на RASA (Remote Access Security Act) също може да е повлияло на решението. Американският Конгрес иска правомощията за контрол върху износа да обхванат и отдалечения достъп до хардуер извън Китай — например в Европа или Близкия изток — който предоставя усъвършенствани услуги с изкуствен интелект. Нито Oracle, нито Nvidia подкрепиха това. Дженсън Хуанг и преди се е обявявал срещу ограниченията върху износа на AI ускорители. Според него тези правила не само поставят Китай в затруднено положение, но и подкопават конкурентоспособността на американските компании и могат да доведат до загуба на американското превъзходство в областта на AI.
Според анализаторите с напускането на Дженсън Хуанг от ръководния пост в Nvidia е отстранен влиятелен противник на по-строгите ограничения срещу Китай, който е спъвал въвеждането им. Не бива обаче да се забравя, че затягането на правилата е нож с две остриета. От една страна, те действително могат да блокират китайския достъп до американски хардуер и услуги, макар и само до известна степен, тъй като тези забрани могат да бъдат заобикаляни, както показват описаните случаи. От друга страна, могат да насърчат Китай да отделя още повече средства за развитието на AI и полупроводниковата индустрия. Това би могло значително да подобри конкурентоспособността на страната и силно да намали зависимостта ѝ от Запада.
Ако обаче достъпът на Китай до съвременен AI хардуер и услуги бъде само ограничен, вместо напълно прекъснат, приходите могат да укрепват както американската икономика, така и американските компании. Освен това използваните от Китай услуги ще остават под контрол, а при възникване на риск за националната сигурност или друга заплаха достъпът на съответната компания или организация ще може да бъде прекратен. Този подход би запазил постоянната зависимост от американски хардуер и услуги. Същевременно по-високата производителност и по-богатата функционалност биха носили предимства на китайските компании, намалявайки привлекателността на местните AI ускорители, размера на държавните субсидии за тях и темпа на разработването им. При обратния сценарий след известно време тези ускорители биха могли да се появят и на международния пазар като конкуренти на продуктите на Nvidia и AMD.
Според анализаторите съществен е и приносът на китайските разработчици към развитието на глобалната софтуерна екосистема. Благодарение на техните отворени модели различни AI задачи могат да се изпълняват по-ефективно и върху хардуера на Nvidia, от което могат да се възползват не само китайските разработчици, но и колегите им от други държави. Не бива да се забравя също, че зависимостта между Китай и САЩ е взаимна. САЩ имат нужда от китайските инженери, производителите на компоненти и други производители. Благородните метали и останалите суровини също са незаменими, а Китай може да ограничи достъпа до тях като ответна мярка, както вече се е случвало неведнъж.
Затова според анализаторите правилното решение е диференциран достъп вместо пълна забрана — тоест достъпът до най-съвременните устройства и услуги трябва да бъде ограничаван или контролиран. Предвид изложеното пълната забрана би навредила не само на Китай, но и на САЩ, както и на глобалната софтуерна и хардуерна инфраструктура за AI. Ако се погледне цялата картина, вероятно Nvidia и Oracle са прави по този въпрос.
































