Оценка на автора

Оценка на читателите

В колективното несъзнавано на човечеството от незапомнени времена съществува дълбока, инстинктивна връзка: светлината означава живот, сигурност и добро, а мракът е царството на непознатото, злото и смъртта. Откакто предците ни за пръв път са запалили огън в дълбините на пещерите, за да държат нощните хищници надалеч, градим цивилизацията си, а в много отношения и мисленето си, около източници на светлина. В религиите си често изобразяваме божества, свещени същества и вестители с ослепителен ореол или слънчев диск около главата, а „просветлението“ обозначава най-висшето състояние на човешкия дух. Склонни сме обаче да забравяме двойствената природа на светлината и разрушителната ѝ страна: онова, което дава живот, може също толкова лесно и безмилостно да го отнеме. Достатъчно е да си представим палещото пустинно слънце, което при липса на сянка изпепелява почти всичко живо.

Тази двойственост често се появява и в митологията. Достатъчно е да си спомним за падналия от светлината в мрака Луцифер, чието име буквално означава „светлоносец“, или за смъртната Семела от гръцката митология, която изгаря на пепел, когато вижда Зевс в цялото му божествено сияние. Следователно светлината може да бъде и разрушителна сила, ако не е филтрирана от слоевете на атмосферата или уравновесена от прохладното убежище на сянката. Тази двойственост е концепция с вълнуващи възможности за съвременната фантастика. Когато космическото равновесие в един свят се наруши и заплахата вече не е мракът, а самата светлина, правилата за оцеляване се обръщат с главата надолу. В такъв апокалиптичен сценарий сенките престават да бъдат скривалище на чудовищата и се превръщат в единственото убежище от убийствена сила, която изкривява всичко, до което се докосне.

Отваряне на галерията

Според историята в пещера, скрита дълбоко в недрата на света Glarefall, е открит странен кристал, излъчващ оранжева светлина. Той сякаш е самото въплъщение на енергията и щом попада в ръцете на краля, владетелят нарежда да бъдат добити всички подобни кристали, които могат да бъдат намерени. Лечебната, магическа и зареждаща с енергия сила на камъка тласка кралство Glarefall към невиждан дотогава златен век. Светлината на кристалите озарява кралството и селищата му, докато един ден не отстъпва място на мрака. Още по-лошото е, че във всяко кътче на кралството се появяват чужди, ужасяващи създания. Никой не знае откъде са дошли, но опустошението, което оставят след себе си, говори само за себе си. По заповед на краля именно ние трябва да разследваме какво се е случило. Освен да намерим отговорите, на плещите ни пада и задачата да победим чудовищата.

Отваряне на галерията

Още с трейлърите и концептуалните рисунки разработчиците обещаваха мрачен фентъзи свят с интересен обрат в традиционното противопоставяне между добро и зло: в хаос го потапя не мракът, а заслепяващата и изпепеляваща всичко светлина. Основите за интересна история са налице. Катаклизмът би могъл да намери най-различни отражения както в куестовете, така и в човешките съдби, но зад уж задълбочените диалози и описания има твърде много празнословие, а текстовете като цяло са по-скоро шаблонни и посредствени.

Проблемът е, че самият основен сюжет е досадно линеен и предвидим, персонажите са картонени фигури, диалозите на спътниците ни са безжизнени, а междинните сцени сякаш са останали от игра отпреди десет години. Озвучаващите актьори полагат добросъвестни усилия (макар че се появиха и предположения, че вместо тях е използван изкуствен интелект), но дори те не могат да спасят сценария, съставен от нанизани клишета. Моментите, замислени като драматични, до голяма степен остават без въздействие и нито веднъж не усещаме, че съдбата на света действително тежи на плещите ни. Механиката на деня и нощта също се свежда по-скоро до следене на обратното броене, отколкото до изграждане на атмосфера. За съжаление бързането взема превес и не ни оставя време да се замислим за нея.

Отваряне на галерията

Бойната система е гръбнакът на всяка екшън RPG и тук ясно се вижда, че усложняването не означава непременно добре работеща система. Има избягване, париране и управление на издръжливостта, което също е ключово, но на оръжията им липсва реално усещане за тежест. Попадение с огромен двуръчен меч се усеща и действа почти по същия начин като размахването на кинжал.

Хитбоксовете понякога са, меко казано, твърде щедри. Често получаваме щети от атаки, които на екрана видимо ни подминават на сантиметри, а друг път добре премереният ни удар минава през противника без никакъв ефект. За капак камерата има навика да създава проблеми в тесни коридори и затворени пространства. Случи се дори веднъж по средата на замислена като зрелищна битка с бос най-голямото предизвикателство да бъде не чудовището, а камерата, заседнала зад колона.

Отваряне на галерията

Дървото с умения е неоправдано усложнено (донякъде като в Rogue Trader), но бързо разбираме, че зад тази сложност се крият предимно пасивни умения. Активните умения, които оформят стила на игра или бойния подход на героя, са доста малко. Затова битките много скоро стават еднообразни и натискаме едни и същи няколко бутона до премала.

Светът е огромен, но често еднообразен и празен. Картата е осеяна със странични куестове, ала откриването им рядко носи истинска награда. Те напомнят най-вече за класическите задачи в MMORPG, където великият героичен подвиг се свежда до това да убием 5 от нещо или да съберем 10 от друго. Графиката оставя смесени впечатления. Двигателят се справя добре с ефектите на светлината и сенките, както и би трябвало предвид тематиката на играта, но резолюцията на текстурите на места е отживелица. Музикалният съпровод е компетентно изпълнен: епичните мелодии, пригодени за битките, звучат добре при босовете, а околните звуци също са на ниво, но толкова.

Като цяло чудесната основна идея и на места впечатляващата визия просто не успяват да прикрият прекалено сложната, но все пак скучновата бойна система, повтарящите се куестове и техническите спънки. Glarefall не е неиграема и ако някой поглъща всичко в жанра на екшън RPG, може да я вземе при намаление. Би могла да запълни един дълъг есенен или зимен уикенд — веднъж, някога.

Обобщение

Оценка на автора

Светът на мрак и светлина в Glarefall очаква своите герои.
Интересна основна идея и концепция за света, някои битки с босове са особено изобретателни…
…бойна система без усещане за тежест, ненужно усложнена система от умения, на места ужасно поведение на камерата, повтарящи се куестове, история, пълна с клишета.

Оценка на читателите (0 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата