---нашите експерти препоръчват тази музика за четенето на статията---
„Срещнах го преди 15 години. Казаха ми, че в него не е останало нищо: нито разум, нито съвест, нито дори най-елементарна представа за живота и смъртта, за доброто и злото, за правилното и грешното. Срещнах това… шестгодишно дете с празно, бледо, безизразно лице и… най-черните очи — очите на Дявола. Осем години се опитвах да достигна до него, а следващите седем — да го държа затворен, защото осъзнах, че онова, което живееше зад очите на това момче, беше чисто и просто… зло.“
Класиката Halloween на John Carpenter от 1978 г. не просто поставя началото на съвременния слешър жанр, а запечатва дълбоко в амигдалата на попкултурата атмосфера, която оттогава безброй пъти са се опитвали да пресъздадат. Но могат ли преследването, ужасът, злото и неизбежната участ да бъдат пренесени във видеоигра?
Творбата на IllFonic обещава нещо повече от обикновена среща с Michael Myers: смразяващо до мозъка на костите преживяване, вярно на филма, и хорър игра, каквато досега не сме виждали. Най-силният коз на разработката безспорно е активното участие на самия John Carpenter и дългогодишния продуцент на поредицата Malek Akkad. Обещанието е ужасът, облечен в естетиката на 70-те години, и неудържимото зло да оживеят на екраните ни.
Улиците на Haddonfield са тъмни и зловещи. Немощната жълтеникава светлина на уличните лампи се процежда между клоните, а листата, подхванати от есенния вятър, се сипят по верандите. Почти усещаме студения октомврийски въздух в стаята си. Наближава празникът на страха, когато смъртта, тленността и емблематичният тиквен фенер с лице на череп изглеждат като забавна детска страшилка — докато живото въплъщение на проклятието, тегнещо над градчето, не се завърне у дома.
Нищо не може да подготви хората за изначалното зло, което нахлува в спокойното американско всекидневие. Никой не подозира нищо. На празник с костюми и забавни тръпки защо една страховита маскирана фигура да буди съмнение, когато по улиците бродят призраци, скелети, вещици и зомбита? Кухненският нож със сигурност е пластмасов, кръвта е изкуствена, а лицето, приличащо на чудовището на Frankenstein, е просто шеговита маска.
„Наблюдавах го петнадесет години как седи в една стая и се взира в стената. Не виждаше стената — гледаше отвъд нея, към тази нощ. С нечовешко търпение чакаше някакъв таен, безшумен сигнал, който да го задейства. Смъртта е дошла във вашето градче, шерифе. Можете да си затворите очите или да ми помогнете да я спра.“
Преди да се хвърлим в хаоса на мултиплейъра, играта ни предлага изненадващо съдържателна и изпипана в детайлите кампания за един играч. В жанра на асиметричните хорър игри рядко се случва разработчиците да отделят толкова внимание на офлайн преживяването, но при Halloween: The Game това е едва ли не задължително. Самостоятелната кампания е отделен сюжетен режим, който преразказва събитията от оригиналния филм от 1978 г. изцяло от гледната точка на Michael Myers, с разказвач д-р Sam Loomis.
Магазините, интериорите на къщите, шарките на тапетите, трептенето на кинескопните телевизори и аналоговата техника от онова време създават илюзията, че сме затворени в капсула на времето. Но някой ни наблюдава. Някой дебне в мрака, отвъд осветеното пространство, и колкото и да сме нащрек, се озовава зад нас, обгражда ни, настига ни. Емблематичните минималистични синтезаторни мелодии на Carpenter разтягат напрежението и приближават познатите тръпки все повече и повече. А бавното, ритмично дишане, което се чува дори през маската, ни подсказва, че всичко е било напразно: гибелта ни е застигнала.
Пред нас е Haddonfield, изграден като пясъчник със свобода на действие, в който можем да преживеем отново най-емблематичните моменти от класическия филм от 1978 г. Историята е допълнена и с невиждани досега събития, разиграли се зад кадър. Тук се учим как да превърнем тъмнината в оръжие, как да наблюдаваме жертвите си отдалеч, без да се издаваме, и как да станем невидим, но всевиждащ убиец в едно привидно спокойно градче.
Това е мрачно пътешествие с психологическа перспектива, която рядко виждаме на екрана. То ни позволява действително да усетим гледната точка на неудържимото зло, на което съпричастността е напълно чужда. В кожата на Michael Myers не тичаме презглава през всяко препятствие и не скачаме през прозорците. Дори преследването придобива съвсем различен, необичаен облик. Нашите оръжия са неизчерпаемото търпение, парализиращата жертвите увереност, че няма спасение, и зловещата способност да нанесем удар точно в секундата, когато те най-малко го очакват.
„Молех се да изгори в ада, но дълбоко в сърцето си знаех, че и адът няма да го приеме.“
Концепцията и механиките, които изглеждат добре на хартия, обаче понякога стоят леко странно в самата игра. Според отзивите атмосферата на Halloween: The Game и пресъздаването на епохата са много сполучливи и тук съм съгласен. Странно е обаче още в първата част, посветена на бягството от психиатричната клиника, Michael да „умре“, защото светлината го е заслепила. Точно това изписа играта, след което трябваше да започна нивото отначало. Механиката на дебнене (stalking) и натрупваният чрез нея страх също предизвикаха смесени чувства у феновете. От една страна, наблюдението през отворите за очите на маската, тежкото дишане и следването на жертвата убедително пресъздават усещането от филма.
От друга страна, сравнително бързото отпадане на този дебъф от жертвата изглежда като изкуствено наложена механика. Прекалено повтарящо се е и действието пред всяка къща: първо режем телефонния кабел, после спираме тока. На моменти — разработчиците си знаят защо — Halloween страда и от сериозни засичания и забавяния, което никак не е приятно по време на преследване или претърсване на къща. За сметка на това придвижването през сенките и мрака е реализирано добре. То действително прави бягството почти невъзможно, а появяването ни практически навсякъде и по всяко време също напомня сцени от филма. При определени ключови персонажи и емблематични жертви получаваме допълнителни точки, ако загинат по същия начин като във филма, така че тук феновете ще имат предимство пред обикновените играчи.
Halloween: The Game е безкомпромисно заглавие за аудитория над 18 години, което остава вярно на корените на слешър жанра. Разработчиците дотолкова не са пестили жестокостта, че още преди премиерата бруталността на играта предизвика сериозен скандал с международен отзвук. В Япония например физическото и дигиталното издание за PlayStation 5 трябваше да бъдат отменени в последния момент, тъй като местната комисия CERO отказа да даде възрастова категория на играта заради прекомерното насилие и голотата.
Това може да се приеме и като добър знак. Личи си, че разработчиците са положили много усилия, за да пренесат киноатмосферата на екраните ни, макар адаптирането на определени механики да не е нито лесно, нито очевидно. Като цяло феновете на Halloween определено си заслужава да опознаят есенните улици на Haddonfield и в този им вид. Накрая остава само един въпрос: като ловец или като жертва?
