Обсерваторията Neil Gehrels Swift на NASA погледна за последен път към небето на 20 октомври 2026 г., докато обикаляше на около 275 километра над Земята. Три дни по-късно космическата агенция прекрати мисията на телескопа, тъй като орбитата на Swift вече беше спаднала толкова ниско, че съпротивлението на разредената атмосфера пречеше на инструментите му да работят стабилно.
Апаратът навлезе обратно в атмосферата на 4 ноември над Северна Суматра в Индонезия и изгоря почти напълно. Така донякъде внезапно приключиха две забележителни десетилетия, през които той наблюдаваше предимно мощни космически експлозии.
Завръщането на Swift в атмосферата беше предшествано от спасителна операция през лятото на 2026 г., която за съжаление завърши с неуспех. Роботизираният космически апарат LINK, разработен от частна компания и изпратен да издигне Swift на по-безопасна орбита, навлезе обратно в земната атмосфера още през септември. Така апаратът, предназначен да спаси губещия височина космически телескоп, беше унищожен седмици преди него.
Опасен бизнес
За всеки с поне малко познания по космически изследвания и космонавтика едва ли е новина, че в Космоса всичко е много трудно, включително спасяването на спътници. Приближаването до орбитален апарат и евентуалното му захващане са особено сложни задачи, най-вече когато движението му е неконтролируемо. Загубата на Swift насочва вниманието към нов риск в младия отрасъл, който се занимава с ремонт, зареждане и преместване на космически апарати в орбита. Ако нещо се обърка, самият спасителен апарат може да се превърне в проблем.
По план LINK трябваше да се приближи до Swift, да го захване с една от трите си роботизирани ръце и след това да включи двигателите си, за да издигне телескопа на около 600 километра над земната повърхност. Там той би могъл да продължи да наблюдава Космоса още години. Мисията обаче започна с проблеми: апаратът, разработен от частната компания Katalyst Space Technologies с подкрепата на NASA, беше изстрелян на 3 юли. Макар първоначалните проблеми с комуникацията и управлението да изглеждаха отстранени, на 25 юли той започна да се преобръща неконтролируемо.
Оказа се, че два от трите реакционни маховика не работят.
Тези тежки маховици трябваше да помагат за ориентирането на апарата, без да се изразходва гориво. Отказът им, съчетан с проблеми в двигателната система, доведе до неконтролируемо въртене на LINK.
При липса на работещи маховици апаратът може да се управлява с двигателите си, но всяко тяхно включване изразходва гориво. В крайна сметка инженерите успяха да забавят въртенето на LINK, като задействаха двигателите в посока, обратна на въртенето. През август NASA съобщи, че скоростта му е намалена от около девет градуса в секунда до приблизително градус и половина.
Това обаче не беше достатъчно, за да спаси мисията: на 19 август NASA и Katalyst Space обявиха, че няма да правят опит да захванат Swift и да повишат орбитата му. В крайна сметка беше проведена само своеобразна демонстрация, при която LINK прелетя на 12–15 километра от Swift, разгъна трите си роботизирани ръце и изпробва електрическите си двигатели. LINK обаче така и не се приближи достатъчно, за да захване телескопа.
Анатомия на един провал
Основният проблем беше, че сервизен космически апарат като LINK потегля с ограничен запас от гориво. Инженерите трябваше да разпределят този запас между отделните задачи на мисията — от достигането на целта и безопасното приближаване до нея до захващането ѝ и извеждането ѝ на нова орбита. Освен това бяха предвидили и известен резерв за непредвидени ситуации. Представете си влекач, който изразходва по-голямата част от горивото си, за да се измъкне от канавка, в която сам е попаднал. Дори да стигне до повредения автомобил, може вече да няма достатъчно гориво, за да го изтегли обратно.
Нещо подобно се случи и с LINK. След като инженерите овладяха въртенето, според Katalyst апаратът вече не разполагаше с достатъчно гориво, за да захване Swift и безопасно да го издигне на нова орбита. Възниква въпросът защо на борда не е имало повече гориво. В крайна сметка запас, който на практика покрива само планираните маневри, оставя малко възможности за справяне с неочаквани проблеми. Всеки допълнителни десет грама гориво обаче увеличават масата на апарата, а изстрелването на по-тежки товари е по-скъпо. Освен това за придвижването им е необходимо повече гориво.
Макар причината за повредата на LINK все още да не е известна, още планирането на мисията беше съпътствано от трудности. От 2024 г. насам повишената слънчева активност разшири горните слоеве на земната атмосфера, а увеличеното атмосферно съпротивление сваляше Swift по-бързо от очакваното. Щом NASA установи колко бързо космическият телескоп губи височина, агенцията се опита да действа бързо, за да спаси обсерваторията. Това обаче не е лесна задача. Планирането и осъществяването на космически мисии обикновено отнемат години, а в този случай имаше опасения, че при традиционна програма за разработка апаратът просто няма да бъде готов навреме.
Затова през септември 2025 г. NASA сключи договор с частната компания Katalyst за разработването на подходящ космически апарат на стойност 30 милиона долара — твърде скромна сума за космическата индустрия.
Компанията разполагаше с по-малко от година, за да проектира, изгради, изпита и изстреля LINK. Тя успя да го направи: апаратът действително беше изстрелян на 3 юли 2026 г.
Бързината обаче има своята цена. Кратките срокове оставиха по-малко време за изпитания, производство на резервни компоненти и планиране на възможности за отстраняване на повреди по време на мисията. Публичните доклади засега не показват дали това е изиграло роля за повредата на LINK и неуспешните опити тя да бъде отстранена. Все пак трябва да се отбележи, че това беше първата реална космическа мисия на основаната през 2020 г. компания, която възнамерява да предлага търговски услуги за обслужване в орбита — въпреки че придобитата от нея няколко месеца по-рано Atomos Space вече имаше подобен опит.
Важни поуки
Според анализа на NASA, макар LINK да не постигна успех, инициативата дава на агенцията ценен опит в бързото изграждане, извеждане в орбита и експлоатация на сервизен космически апарат. Мисията също така доказа, че е възможно на повреден апарат да се качи нов софтуер за управление, който да го стабилизира с помощта на останалия работещ хардуер. LINK изпробва и роботизираните си ръце и успя да включи едновременно и трите си двигателя.
Всичко това може да има съществено значение в бъдеще. Макар случаят със Swift да изискваше най-спешно повишаване на орбитата, той не е единственият ценен космически апарат, който може да се окаже в затруднение през следващите години.
Космическият телескоп Hubble на NASA един ден може да се нуждае от подобна помощ. Според някои сведения именно той е можел да бъде следващият апарат, който да получи такова обслужване, ако настоящата мисия беше успяла.
Бъдещите мисии следват два взаимно допълващи се подхода към спасяването на спътници. ELSA-M на Astroscale е разработен за захващане на спътници, оборудвани със скачваща плоча още преди изстрелването. Тя би улеснила спасителния апарат при захващането и преместването им, ако изпаднат в затруднение. За разлика от това, целта на планираната за 2029 г. програма ClearSpace-1 на Европейската космическа агенция е да захване спътника Proba-1, който няма скачваща плоча или друго приспособление, улесняващо захващането.
Мисията на LINK показа, че за една спасителна операция са нужни повече от роботизирана ръка и достатъчно гориво за достигане на целта. Необходим е и апарат, който може да запази стабилност, да се възстановява след собствени повреди и да разполага с достатъчен запас от гориво както за изпълнение на задачите, така и за евентуални отклонения от плана.
