Няколко предишни изследвания обаче вече бяха открили структури, наподобяващи червени кръвни клетки, но досега не беше потвърдено, че това действително са такива клетки. Сега учените категорично потвърдиха наличието на червени кръвни клетки, съдържащи хем, във фосилни останки на динозавър. Макар да не става дума за напълно непокътната динозавърска кръв, откритието е повратен момент за палеонтологията. То предоставя убедителни доказателства, че молекулите могат да се запазят във фосили много по-дълго, отколкото досега смятахме за възможно.

Наличието на динозавърска кръв е потвърдено във фосил на 115 милиона години — в костите на крайниците на Aratasaurus. Макар, както вече споменахме, кръвта да не е непокътната, откритието е изключително вълнуващо, защото променя из основи представите за това какво може да се съхрани в древните фосили. А тези нови молекулни следи могат да открият напълно нови възможности за изследователите на древния живот.

Хемът в червените кръвни клетки — съставката, участваща в преноса на кислород в кръвта — е идентифициран чрез съчетаване на химични и микроанатомични изследвания. „Като геохимик това беше моментът, в който си помислих: тук може да има нещо наистина забележително“, споделя Клити Грайс от австралийския университет „Къртин“, автор на изследването, представящо резултатите. „Имаме доказателства, че свързани с кръвта структури и молекулни следи могат да се запазят при фосилизация, протичаща в геоложки времеви мащаби. Наистина е вълнуващо да видим, че тази информация се е съхранила във фосил на динозавър.“

Отвори галерията

Откритието е направено от международен изследователски екип, ръководен от университета „Къртин“, който изучава костите на задните крайници на Aratasaurus museunacionali. Този тероподен динозавър е живял преди около 115 милиона години на територията на днешна Бразилия. При изследванията учените откриват сферични микроструктури, наподобяващи червени кръвни клетки, но за сигурното им идентифициране са необходими допълнителни доказателства.

Те са получени с помощта на високоефективна течна хроматография, съчетана с масспектрометрия. Замърсяването на пробите винаги е сериозен повод за безпокойство при подобни молекулни изследвания. В този случай обаче изглежда сигурно, че хемът произхожда от динозавъра, тъй като не е примесен с растителни и бактериални останки — за разлика от хема, открит в микробния слой около фосила.

Рамановата спектроскопия и трансмисионната електронна микроскопия потвърждават, че хемът се намира в червени кръвни клетки, запазени в хаусманит (Mn₃O₄) — естествен минерал на мангановия оксид. Според изследователите именно този специфичен процес на перминерализация е позволил на кръвните съставки да се съхранят по-дълго, отколкото някой е смятал за възможно.

Като предоставя убедителни доказателства, че първоначалните биологични молекули могат да се запазят във фосили на динозаври, откритието показва как фосилите могат да разкрият подробности за физиологията на отдавна изчезнали животни. „За мен това е може би най-вълнуващата страна на откритието: фосилите невинаги са само кости и минерали“, казва Грайс. Според нея то е и призив да погледнем с нови очи на фосилите в музейните колекции по света. С помощта на съвременните молекулни и химични методи скоро бихме могли да разкрием този скрит и необикновен архив от биологична информация, допълва изследователката.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата