Подробен анализ на повече от 2.300 неврона показва, че около раждането развиващият се човешки мозък по загадъчен начин „въвежда ред“, като отстранява огромен брой неврони с мутации. В изследването, публикувано в списание Nature, учените установяват, че в повече от една четвърт от невроните в проби от мозъци на човешки фетуси липсват множество хромозомни участъци или има излишни техни копия. За сравнение, едва около 6 % от изследваните неврони от мозъци на бебета след раждането показват такива аномалии. „Това подсказва, че оцеляват невроните, които са запазили генома си най-непокътнат по време на развитието“, казва Христос Прукакис, невролог от University College London, който не е участвал в изследването.
Резултатите разкриват нов механизъм, който регулира броя на невроните ни и определя кои неврони от феталното развитие могат да останат в мозъка, казва Даян Шао, специалист по детска неврогенетика в Бостънската детска болница и първи автор на изследването. По-доброто разбиране на този процес може да бъде ключово за разбирането на неврологични нарушения, често срещани в детска възраст, като разстройството от аутистичния спектър и епилепсията.
Изследвания върху мишки показват, че в ранните етапи на развитието бозайниците елиминират множество мозъчни клетки, като активират молекулярна програма, водеща до клетъчна смърт. Шао и колегите ѝ анализирали развитието на човешкия мозък, като изследвали мозъци на починали на различна възраст — от фетуси в 14-ата гестационна седмица до хора над 90 години. Учените се съсредоточили върху невроните в мозъчната кора, които отговарят, наред с другото, за паметта, ученето и съзнанието.
Изследователите анализирали геномите на отделните неврони, за да открият онези с необичаен брой копия на хромозомни участъци — явление, известно като вариации в броя на копията. Анализът показал, че по време на феталното развитие има изненадващо много клетки с широко разпространени вариации в броя на копията. Те били толкова много, че Шао и колегите ѝ прекарали години в проверки дали резултатите са достоверни. Данните обаче били сходни и когато повторили експеримента с друг метод за секвениране на единични клетки.
След раждането обаче делът на тези неврони с аномалии спаднал до една четвърт от предишната си стойност, което подсказва, че по някакъв начин те са били отстранени в хода на развитието. Как мозъкът разпознава кои неврони са нормални и кои не? Според Шао възможна следа е наблюдението, че мозъчните клетки с много вариации в броя на копията често показвали и необичайна активност на гените, участващи в изграждането на връзки с други неврони, наречени синапси. „Възможно е мозъкът да се опитва да се освободи от невроните, които не се свързват правилно“, казва Оскар Марин, невроучен от King’s College London.
Подобна система може да играе важна роля в регулирането на броя и качеството на невроните в мозъка. Ако този механизъм за контрол на качеството се наруши, това може да допринесе за развитието на заболявания. Според специалистите е възможно да останат по-малко клетки, отколкото са необходими за правилното функциониране на мозъка, или пък да оцелеят твърде много клетки, които механизмът не е отстранил и които не функционират.
Шао се надява да продължи да изследва възможните връзки между тази система и нарушенията на неврологичното развитие. Прукакис пък би искал изследването да обхване и други видове неврони, например клетките, произвеждащи допамин, които играят важна роля в развитието на болестта на Паркинсон.






























