Трагичната смърт на млада слоница на име Жасмин и до днес преследва Шермин де Силва, изследователка в областта на природозащитата от Калифорнийския университет, която изучава социалните връзки на азиатските слонове в национален парк в Шри Ланка. Младото животно било особено привързано към друга слоница, наречена Джанет. След като Джанет починала — вероятно от старост — Жасмин не изградила близки връзки с останалите членове на малката си група. Вместо това започнала да прекарва времето си сама извън границите на парка, където в крайна сметка била застреляна.

Изглежда, че рискът от изолация сред изследваната популация слонове нараства. Ново изследване на де Силва и колегите ѝ, публикувано през последните дни в списание Science, описва разпадането на социалната структура при азиатските слонове с нарастването на недостига на храна. За разлика от африканските слонове, животните в парка в Шри Ланка не реагирали на стреса, като образуват по-големи групи. Вместо това, когато популацията започнала да намалява заради липсата на храна, слоновете внезапно се разделили на по-малки групи. „Това е доста драматично откритие“, казва Луси Бейтс, поведенчески еколог от Университета в Портсмут, която не е участвала в новото изследване. „Все още не знаем какви са дългосрочните последици от промените в социалната структура, но ситуацията е тревожна.“

Сложната социална структура и взаимоотношенията на слоновете в Африка вече са подробно проучени. Известно е, че там семейните групи се разделят, за да търсят храна, а по-късно отново се обединяват в по-големи кланове. Те често са водени от най-възрастната женска и ако бракониери убият водачката заради бивните ѝ, групата успява да се възстанови благодарение на близките връзки между лелите и бабите.

Отвори галерията

Когато избирала тема за докторската си дисертация, де Силва била изненадана колко малко се знае за поведението на азиатските слонове (Elephas maximus). Макар да е израснала в Шри Ланка, тя никога не била виждала слонове в дивата природа. Семейството ѝ не проявявало интерес към природата, а много паркове били недостъпни заради гражданската война, бушувала в страната между 1983 и 2009 г. Въпреки това тези огромни животни я привличали. „Бях поразена колко малко знаем за социалния им живот“, казва тя.

Така през 2006 г. започнала да изучава популацията в националния парк Удавалаве в Шри Ланка. С помощта на служителите разпознавала отделните слонове по характерната форма на ушите им и белезите по тях. Екипът записвал кои слонове прекарват времето си заедно — признак за социална връзка.

През 2020 г. де Силва и Анастасия Мадсън, поведенчески еколог от Университета в Синсинати, обединили усилията си, за да проучат социалните връзки на 443 женски слона и промените в групите им през наблюдавания период от над десет години. Те установили, че в началото на изследването имало 20 групи със средно 14 слона във всяка. Това започнало да се променя шест години по-късно, когато броят на слоновете в парка рязко започнал да спада. До края на изследването 69 % от слоновете, обитавали парка през 2007 г., били загинали или напуснали района, а малко слонове се били преселили от околните територии или били оцелели до зряла възраст.

Отвори галерията

Намаляването на популацията имало неочаквано последствие: слоновете в парка започнали да се разделят на все повече и все по-малки групи. Към 2018 г. групите вече били 37 — увеличение с 85 % спрямо 2007 г., а средният им размер спаднал до 3,5 слона. „Най-голямата изненада беше разпадането на социалните общности“, казва Мадсън, която ръководила анализа. С измирането на по-възрастните слонове Жасмин и останалите не компенсирали загубата им чрез изграждане на нови връзки. Вместо това слабите връзки се прекъсвали и животните оставали привързани само към слоновете, които познавали най-добре.

Смъртта на слоновете и разпадането на социалната им структура настъпили успоредно с влошаването на екологичните условия в парка. Един от основните проблеми е разпространението на непривлекателни за храна инвазивни храсти, които изместили предпочитаните от слоновете треви. В парка не се заселват нови слонове, а останалите се конкурират все по-ожесточено за ограничената храна. Тази конкуренция може да обясни защо животните стават все по-изолирани. Освен това по-малкото храна означава и по-малко енергия за поддържане на социални връзки.

Загубата на социални връзки може да се окаже сериозен проблем за популацията, казва Бейтс. Животът в група помага на женските да обменят знания за местата, където има храна или е безопасно, и улеснява грижите за малките, тъй като слончетата могат да учат както от по-възрастните, така и едно от друго. „Последиците за културното предаване на знания са сериозен повод за тревога. Това може да предизвика верижна реакция, която да засегне шансовете за оцеляване на останалите слонове“, смята експертката.

За Сидни Хоуп и Джошуа Плотник, специалисти по сравнителна психология от колежа „Хънтър“, едно от най-тревожните открития на изследването е, че социалният разпад се проявил едва години след началото на спада в популацията. Ако смъртта на слонове в други райони остане незабелязана, там също могат да възникнат проблеми в бъдеще. „Това показва, че мерките за опазване трябва да започнат много преди отрицателните последици да станат очевидни“, пишат двамата изследователи в своя коментар за новото изследване, публикуван в Science.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата