През октомври 2025 г. в рамките на обзора Cosmic Evolution Early Release Science (CEERS) на космическия телескоп James Webb (JWST) е идентифициран обект, за който астрономите първоначално смятат, че може да е много древна галактика. Подобно откритие не би било изненадващо, тъй като от въвеждането си в експлоатация през 2021 г. JWST е открил множество загадъчни бледи петънца. Предполага се, че те са звездни системи, възникнали скоро след Големия взрив и достигнали изненадващо големи размери за кратко време. Това създава сериозен проблем за теорията, защото засега нямаме обяснение как е възможно.
При откриването си обектът, наречен Capotauro, изглежда като още едно парче от тази загадка. В своето изследване учените посочват, че ако това е галактика, според данните тя вече е излъчвала светлина едва 100 милиона години след Големия взрив. За да поставим тази възраст в контекст, нека я разгледаме според космическия календар. В него Големият взрив се случва на 1 януари в полунощ, Млечният път се образува на 1 март, Земята — на 14 септември, а човекът се появява на сцената на 31 декември в 23:52 ч.
Според този сгъстен календар най-древната известна в момента галактика, която сама по себе си е проблематична от теоретична гледна точка, се е образувала до 8 януари. Capotauro обаче изглежда още по-краен случай: въз основа на наблюденията образуването му е датирано рано сутринта на 4 януари, което изправя астрономите пред още по-голяма главоблъсканица.
Но това не е единствената възможност, която изследователите разглеждат за обекта. В астрономията и днес остава проблемът, че често не е ясно дали нещо действително е малко, или просто се намира много далеч. За разграничаването на двете възможности може да помогне червеното отместване. То показва доколко дължината на вълната на светлината от обекта се е увеличила по пътя си заради разширяването на Вселената и така дава ориентир за изминатото разстояние.
В случая обектът се вижда само на изображенията на JWST при по-дълги вълни, но не и при по-къси. Астрономите използват това, за да определят разстоянието и съответно да оценят възрастта му, но всички техни изчисления се основават на предположението, че обектът е галактика. Същевременно изследователите изрично посочват, че не е изключено да става дума за изключително необичайна галактика, която е много по-близо до нас както във времето, така и в пространството, или дори за обект в собствената ни галактика. Затова препоръчват допълнителни наблюдения, които да установят какво точно виждаме.
Изследователите от Единбургския университет F.-Y. F. Liu и колегите му вече са направили именно това, сравнявайки новите си наблюдения от юни 2026 г. с първоначалните данни от декември 2022 г. За своя голяма изненада установяват, че за три години и половина Capotauro се е преместил с 0,13 дъгови секунди. Това не изглежда много, но ясно показва, че Capotauro е обект в нашата галактика, а не далечна звездна система от ранната Вселена, която опровергава моделите. Подобни галактики изобщо не биха се изместили от наша гледна точка и в рамките на точността на измерванията.
Въз основа на наличните данни изследователите вече смятат, че обектът може да е много студено кафяво джудже, разположено на около 2400 светлинни години от Земята. Така то вероятно е едно от най-далечните открити досега джуджета от клас Y. Тоест, макар да не е най-ранната известна галактика, все пак е рекордьор в своята категория. Температурата му може да е около 350 келвина, или 77 °C, като засега не е изключено да е още по-студено и да се намира малко по-близо до нас.
Според специалистите важният извод е, че при анализа на наблюденията на JWST трябва да се разглежда и възможността да става дума за близки обекти. „Кафявите джуджета от клас Y като Capotauro могат да се представят за популация от галактики с Лайманов скок при 𝑧 ≃ 30“, пишат изследователите в своята публикация. „Затова при анализа на кандидати с изключително голямо червено отместване наред с шаблоните за галактики трябва изрично да се включват и шаблони за студени кафяви джуджета, както и да се изследва относителната астрометрия, когато са налични изображения от различни моменти.“
