Краят на живота на една звезда не означава непременно край и за планетите, които обикалят около нея. Последните открития показват, че планетите могат да се образуват отново или да оцелеят при драматичното превръщане на червен гигант в бяло джудже. Наскоро например около останките на някогашна звезда беше открито небесно тяло с размерите на Плутон.
Белите джуджета са останки от звезди като Слънцето. В продължение на милиарди години в ядрата на тези звезди водородът се превръща в хелий чрез термоядрен синтез. Когато водородът се изчерпи, звездата се свива, налягането и температурата в ядрото се повишават и бум: започва синтезът на въглерод и кислород от хелий.
Етапът на хелиев синтез е съпроводен с драматична промяна в цялата звезда: тя се превръща в червен гигант. Раздува се до огромни размери, поглъща цели планети и принуждава оцелелите си спътници да преминат на нестабилни орбити. След изчерпването и на хелия ядрото отново се свива. Остава горещ, плътен обект: бяло джудже. След като звездата изхвърли външните си слоеве, останалият обект може да има маса, равна на половината от слънчевата, при обем, приблизително колкото земния.
Наблюденията през последните няколко години предоставиха доказателства за съществуването на дискове от отломки около бели джуджета. Само няколко седмици по-рано изследователи откриха „планета феникс“ — небесно тяло, за което се предполага, че се е образувало след появата на бялото джудже, тоест след смъртта на звездата.
Въпросното бяло джудже е J1328−1450 и се намира на 1.600 светлинни години от нас. Изследователите установиха две празнини в пръстена от отломки, точно като наблюдаваните в протопланетните дискове около млади звезди. „От известно време знаем, че планетите могат да оцелеят при преобразяването на централната си звезда, но това е първият пример за толкова сложна система с пръстен от отломки с две празнини и потенциално два оцелели планетни зародиша“, казва Никола Джентиле Фузило, изследовател в италианския Università degli Studi di Trieste.
Докато се образуват в протопланетните дискове, планетите създават празни ивици, като натрупват материал и разчистват излишния от орбитите си. Същото се случва и тук. Според оценката на изследователите вътрешната празнина е оформена от обект с размерите на обикновен астероид, вероятно с диаметър от няколко километра. Втората празнина е създадена от много по-голямо небесно тяло, което може да достига размерите на Плутон или да е малко по-голямо от Луната.
„Структурата, която наблюдаваме в тази система, е особено интересна, защото пръстените и празнините са изключително стабилни“, казва Фелипе Лагос-Вилчес, астроном от Университета на Уоруик и Universidad Técnica Federico Santa María и съавтор на изследването, в което са представени резултатите.
При анализа изследователите установиха наличието на калций, кислород, магнезий и желязо. Тези елементи са често срещани в скалистите тела в Слънчевата система. Разпределението им обаче не е равномерно — съдържанието на магнезий във външните области е по-ниско, отколкото във вътрешните. Според учените това допуска и възможността самите пръстени да са останки от унищожени планети.
Когато Слънцето се превърне в бяло джудже, нещо подобно може да се случи и около него. „Системата ни дава рядка възможност да надникнем в бурния, хаотичен процес, при който съществуването на една планетна система, така да се каже, приключва. Тя подсказва, че дисковете около мъртви звезди могат да бъдат много по-сложни, отколкото смятахме досега“, казва Джентиле Фузило, който работи и в Астрономическата обсерватория на INAF в Триест. „Така тази система ни предоставя изключителна възможност да видим какво може да бъде бъдещето на планетните системи — включително на нашата“, добавя Лагос-Вилчес.
