Изследователи картографираха с безпрецедентна подробност една от най-загадъчните части на човешкия мозък. Резултатите им разкриват в детайли устройството на областта, наречена инсула, или островен дял. Изследването разкрива и път, който позволява на мозъчната кора — седалището на висшите когнитивни функции — да влияе върху телесните усещания във взаимодействие с инсулата.

Изглежда, че една област на инсулата отговаря за усещането за болка в определени части на тялото. Друга поражда усещания, свързани с вътрешните органи, като гадене. Трета комуникира с други мозъчни области, участващи в когнитивните функции и емоциите. Това подсказва, че тя влияе както върху самите усещания, така и върху начина, по който мозъкът ги тълкува. Противно на досегашните представи, инсулата не просто отчита сигналите на тялото, а отчасти определя и как го усещаме, казва един от авторите на публикацията за резултатите — лекарят и изследовател от Станфорд Джоузеф Парвизи.

Подробното изследване на инсулата е пословично трудно, защото тя се намира дълбоко в мозъка. Предишни проучвания подсказват, че тази труднодостъпна област участва както в приемането на сигнали от различни части на тялото — например за болка или натиск — така и в последващата им обработка. Досега обаче повечето изследвания на човешката инсула разчитаха предимно на методи за образна диагностика на мозъка, за да проследят какво се случва в нея при възникването на различни усещания, казва Парвизи.

Отвори галерията

За да получат по-подробна картина, Парвизи и колегите му трябвало да намерят начин да подават електрически сигнали към различни части на човешката инсула и да оценяват предизвиканите телесни усещания. Имплантирането на електроди в мозъка на здрави хора без медицинско основание обаче би било неетично. Затова изследователите се обърнали към 87 души, на които вече били имплантирани електроди в мозъка по медицински причини.

В експерименти, продължили повече от десетилетие, Парвизи и колегите му използвали тези електроди, за да стимулират различни области на инсулата на участниците. Стимулирането на задната ѝ част предизвиквало болка, усещане за топлина и други усещания — включително мравучкане и изтръпване — в определени части на тялото, например в ръката или крака. Когато изследователите стимулирали средната част на инсулата, участниците изпитвали „висцерални“ усещания, сред които гадене, натиск и чувство за пълнота в гърдите.

Участниците не съобщавали за особени усещания при стимулиране на предната част на инсулата. Измерванията на електрическите сигнали, генерирани от невроните, обаче показали, че тази част също се активирала, докато участниците изпълнявали задачи, насочени към салиентността — способността да се съсредоточаваме върху определени видове стимули сред други въздействия. Повишената активност в предната част на инсулата по време на задачите подсказва, че тази област участва по-скоро в когнитивни процеси, отколкото в телесни усещания.

Отвори галерията

Други експерименти в рамките на изследването показали, че предната част на инсулата изпраща повече сигнали към останалите ѝ части, отколкото получава от тях. Това подсказва, че ролята ѝ включва и въздействие върху задните и средните области. Изследователите установили също, че предната част на инсулата комуникира с други мозъчни области, участващи в когнитивните функции и емоциите. Тоест тя има роля не само в болката и другите телесни усещания, но и определя как мозъкът ги тълкува и реагира на тях, казва Парвизи.

Следващата стъпка на изследователите ще бъде да проучат как се различава устройството на инсулата при хора, страдащи от определени невропсихиатрични разстройства, например синдром на хроничната болка. „Можем да използваме тези знания, за да разберем състоянията, водещи до инвалидизация“, казва Парвизи.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата