Оценка на автора

Оценка на читателите

72

Когато стане дума за видеоигрите и лова, повечето геймъри веднага си представят пикселизираното куче, което изскачаше от тревата в класиката за NES Duck Hunt от 1984 г. и посрещаше всеки наш пропуск със злорад кикот. За появата на първите сериозни ловни симулатори обаче трябваше да почакаме до 1997 г. Тогава Sunstorm Interactive пусна Deer Hunter, която опроверга всички предварителни пазарни прогнози, превзе класациите по продажби и изпревари дори излезлите по същото време Quake II и Tomb Raider II.

През изминалите оттогава почти три десетилетия жанрът претърпя значителни промени. Те личат не само във фотореалистичната графика, но и в етичния подход към лова: съвременните симулатори, също като реалната ловна култура, все повече поставят акцента върху опазването на дивеча. При все това ловните симулатори винаги са привличали тясна, но изключително отдадена публика, подобно на Farming Simulator. Хората, които прекарват в такива игри десетки и стотици часове, не търсят динамичен екшън, а ненарушената тишина на природата, внимателното следене на посоката на вятъра и онзи катарзисен миг, когато след часове напрегнато промъкване през тревата най-сетне открият конкретното, грижливо подбрано и издирвано животно и натиснат спусъка.

Отваряне на галерията

Едно от най-гръмките обещания на Way of the Hunter 2 несъмнено беше свързано с размерите и мащаба на достъпните за изследване карти. New Laurentia ни отвежда в Канада, Kilimaya Reserve — в Африка, а Hearth & Hunt HQ — в Скалистите планини. Първите две локации са с площ от около 100 квадратни километра всяка и предлагат сложен, детайлно изработен и разнообразен терен, характерна фауна и специфични условия, включително метеорологични фактори и NPC персонажи, с които можем да общуваме. Третата е по-малка, с площ от „само“ 40 квадратни километра, но именно там протичат обучението и първите стъпки в играта. Там можем да усвоим основите, ако тепърва навлизаме в тънкостите на лова, и там се намира ловната ни хижа, в която ще събираме трофеите си.

По-сериозните предизвикателства ни очакват на картата New Laurentia — огромна северноамериканска пустош, обитавана от лосове, мечки, вълци и бизони. Тази карта има и собствена сюжетна линия, също като африканската. Заедно с местния дресьор на кучета и бивш пазач на дивеч трябва да разследваме необичайното поведение на животинската популация. Из знойните савани на африканския континент пък ни очакват хипопотами, африкански биволи, лъвове и нилски крокодили. Промъкването към тях изисква съвсем различен подход и повишено внимание, защото ранените животни и хищниците имат неприятния навик да нападат непредпазливия начинаещ ловец, който се мотае наоколо.

Отваряне на галерията

Основната идея и посока на играта продължават да се градят върху разумното управление на дивечовите популации, но този път разработчиците са направили системата много по-разбираема. През бинокъла веднага виждаме пола, възрастта, генетичния потенциал, изразен като процент, и степента на развитие на набелязаното животно, отбелязана със звезди. Тази механика премахва гадаенето от първата част, макар според някои разработчиците да са отишли твърде далеч и така да са направили всичко прекалено удобно. При грижата за популацията целта и подходът ни са да оставяме младите мъжки с отлични генетични заложби да пораснат и да се размножават. С отстрела на застаряващите екземпляри с по-слаб потенциал пък освобождаваме място за младите и в дългосрочен план подобряваме качеството на популацията.

Грижата за дивеча обаче не се изчерпва с подборния отстрел. Като нова механика е добавена и поддръжката на местообитанията: ремонтираме мостове, строим нови ловни вишки, зареждаме хранилки, събираме боклуци и следим за замърсяване на водата и почвата. Тези дейности всъщност допълват добре ловните задачи, но с времето за съжаление се превръщат в монотонен списък със задължения по поддръжката. Жалко е, че не са вплетени по-естествено в геймплея.

 

Отваряне на галерията

Когато стигнем до стрелбата и най-сетне дойде време за изстрел, физиката и балистиката осигуряват изключително комплексно и реалистично изживяване. Вятърът и гравитацията влияят върху снарядите и прицелването, разбира се, според избраната трудност, а играта симулира и кинетичната енергия. Боравенето с лъкове и арбалети е изключително трудно и според множество публикации във форумите се препоръчва само на ветерани или на много упорити начинаещи. Разширената система Shot Review предоставя огромно количество информация и е много прецизна и във визуално отношение. Тя показва като на рентген скоростта на куршума, ъгъла на попадението и поразените органи. Разликата между изстрел в белия дроб и раняване, при което куршумът само е закачил кост, е ясно видима, а всичко това дава важна допълнителна информация и при разчитането на кървавите следи.

Играта доста бързо ни учи и да преценяваме дали си струва да продължаваме да търсим простреляното животно. След повърхностно или леко нараняване то на практика може да изчезне вдън земя, докато следите, включително кървавите, на смъртно ранено животно скоро ни отвеждат до плячката. Друга положителна промяна е преработеното дърво на уменията. Харчим точките си за практични бонуси с незабавен ефект, а системата не е излишно усложнена: промъкваме се по-добре, по-трудно ни забелязват, оръжието се клати по-малко при прицелване и получаваме други подобни подобрения. Появата на ловното куче предизвика доста смесени реакции. Според едни то чудесно разсейва самотата и е изключително полезно при търсенето на следи и ранен дивеч. Според други обаче пречи, дори дразни, вдига допълнителен шум, а намирането на пътя понякога е ужасно, особено в каменисти и скалисти местности. Командите, които можем да му даваме, също са твърде елементарни.

Отваряне на галерията

Въпреки всичките си достойнства един от най-големите проблеми на Way of the Hunter 2 е времето, в което нищо не се случва. На моменти сякаш играем симулатор на пешеходен туризъм с безбожно скъпа екипировка. Още на средна трудност една-единствена грешка, изпукало клонче или погрешна преценка на посоката на вятъра може мигновено да подплаши животните и да ни обрече на още двайсет-трийсет минути напълно безсъбитийно ходене. Към това се прибавят и останалите задачи по грижата за дивеча. При тях караме дълги минути в иначе ужасно превозно средство с една предавка, което се усеща като кутия, после слизаме, натискаме бутони и тръгваме към следващата точка за отмятане, където ни очаква същото.

Структурата на мисиите и на обучителните елементи, представяни чрез NPC персонажите, също има какво да се желае. Наред с конкретните и добре обяснени задачи понякога получаваме и такива, при които са „забравили“ да ни съобщят една-две дреболии. Тогава или сами разгадаваме съответната механика, или не; или търсим в интернет, или просто засядаме.

Отваряне на галерията

Визуално гъстите гори, планинските панорами и играта на светлини и сенки са прекрасни. Звуковият дизайн също е много сполучлив. Няма ненужна, непрекъсната фонова музика — вместо това играта разчита на шума на вятъра, звука от стъпките ни и далечните животински гласове, което създава невероятна атмосфера. Има обаче няколко графични дефекта, които за съжаление подкопават точно потапянето в света и неговото настроение.

Животните понякога се заклещват едно в друго за известно време и образуват движеща се напред-назад „маса“. При издирването на вълча глутница се натъкнах на случай, в който играта беше поставила 30 вълчи следи една след друга, очертавайки неестествена пътека по земята. По-отдалечените участъци от терена или дърветата пък понякога получават по-детайлни текстури едва когато се приближим или се обърнем към тях, което доста разваля илюзията по време на дългите преходи сред природата.

Отваряне на галерията

За тази игра е нужно търпението на будистки монах — до известна степен разбираемо, но за съжаление и отвъд разумните граници. Тя ще донесе истинско удоволствие на онези, за които ловът означава тиха, медитативна разходка сред природата, поддържане на екологичното равновесие и планиране на съвършения изстрел. Ако искаме повече от това, по-бързо темпо или по-ефективни действия, търсим на грешното място.

Многобройните разходки, които изглеждат самоцелни, монотонните задължения по поддръжката, недовършената механика на кучето и досадните графични грешки лесно могат да превърнат играта от начин за отмора в източник на раздразнение. Изглежда, че основите и замисълът на механиките са добри, но реализацията ще се доближи до намеренията на разработчиците едва след по-сериозни поправки, доизпипване и разширяване — поне се надяваме. Според мен най-разумно е да се отнесем към играта като към все още твърде младо животно, което има потенциала да се превърне в ценен трофей: да държим Way of the Hunter 2 под око, но засега да изчакаме.

Отваряне на галерията

Обобщение

Оценка на автора

Това вече не е Duck Hunt.
Впечатляваща графика, атмосферен звуков дизайн, разнообразен животински свят, огромни карти и задълбочено разработена балистика…
…често мъчително бавно темпо с неоправдано много време, в което нищо не се случва, графични грешки, недовършена механика на кучето, скучни странични мисии.

Оценка на читателите (4 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата