Костите могат да влияят не само на външния вид на тялото, но и на процеса на стареене. Учени, които изследват добре познатото действие на физическата активност срещу стареенето, установиха при опити с мишки, че костите може да са истински извор на младост: те отделят белтъци, които забавят стареенето, поддържат организма здрав и удължават живота.
Резултатите от изследването върху гризачи, публикувани наскоро в списание Cell Metabolism, показват, че механичното натоварване на скелета — тоест натискът, опъването и усукването, които обикновено съпътстват упражненията и другите физически дейности — кара чувствителните към механични сили костни клетки, наречени остеоцити, да отделят вещества, забавящи стареенето. Изследователите удължили живота на мишките с близо 3 месеца — еквивалент на около девет човешки години — само чрез леко притискане на костите на краката им.
„Скелетът не е просто пасивна опора, а активен орган, който реагира на механични въздействия и помага да се определи темпът на стареене в целия организъм“, казва Сяочун Бай, един от ръководителите на изследването и специалист по костна биология в Southern Medical University. „За първи път показахме ролята на механорецепторите в костите за стареенето на организма като цяло.“ Засега учените не са потвърдили този ефект при хора. Затова, макар наблюденията при мишките да са интересни, те все още не означават, че е разработена нова терапия срещу стареенето при хората, подчертава Съндийп Хосла, ендокринолог от Mayo Clinic, който не е участвал в изследването.
Десетилетия изследвания показват, че упражненията и другите форми на физическа активност са свързани с по-дълъг живот и по-нисък риск от състояния, съпътстващи напредването на възрастта, като деменция, сърдечни заболявания и обща физическа немощ. Специалистите обаче все още не са изяснили как точно се случва това. По думите на Бай повечето изследователи са търсили отговорите в мускулите, пренебрегвайки съседните кости, които при движение са подложени на същите сили. Хосла добавя, че има основателни причини да се смята, че костите допринасят за ползите от физическата активност за здравето: предишни проучвания са показали, че те могат да влияят на стареенето на други органи.
За да проучат въпроса по-задълбочено, Бай и колегите му първо създали мишки, при които генът PIEZO1 можел да бъде изключван в остеоцитите на всяка възраст. Този ген кодира белтък, който позволява на клетките да усещат механични сили. След това го изключили при 10-месечни мишки, смятани за животни на средна възраст. Пет месеца по-късно тези мишки изглеждали по-стари от нормалните мишки на същата възраст. Те се справяли по-зле с тестовете за памет и имали по-бавни рефлекси. В редица техни органи, включително сърцето, черния дроб, мозъка и костите, се наблюдавали по-изразени признаци на стареене и възпаление. Освен това умирали средно със 105,5 дни по-рано от гризачите в контролната група. Това подсказва, че остеоцитите участват в механизма, чрез който ежедневната физическа активност влияе на стареенето.
Изследователите показали също, че механичното натоварване на костите при мишки на възраст 20–24 месеца, които вече се смятат за стари, носи значителни ползи за здравето. В продължение на 4 месеца, два пъти седмично, с помощта на машина те прилагали лек натиск върху двата края на големите пищялни кости на възрастните гризачи. Няколко месеца след терапията — когато мишките обикновено вече са на прага на смъртта — животните, подложени на натиск, както мъжките, така и женските, имали по-здрави кости, по-бързи рефлекси, по-бистър ум и органи с по-младежки вид от нормалните си връстници. Лечението с препарат, който активира гена PIEZO1, също забавило появата на признаци на стареене.
Удължаването на живота чрез механично натоварване изненадало учените, тъй като по-ранно изследване върху мишки показало, че физическата активност забавя стареенето, но не влияе на продължителността на живота. В онова проучване обаче мишките просто тичали в колело. „Тези резултати подсказват, че за здравословното стареене може да са особено полезни не всички видове физическа активност, а конкретно упражненията, които стимулират механорецепторите в костите“, казва Мей Уан, изследователка в областта на ортопедичната хирургия в университета „Джонс Хопкинс“, която не е участвала в проучването. „По-специално движенията със значително механично натоварване, като вдигането на тежести и тренировките със съпротивление, могат да осигурят допълнителни ползи срещу стареенето.“
Други експерименти на Бай и колегите му показали, че терапията с механично натоварване кара остеоцитите да отделят фактори, които забавят стареенето и се разпространяват чрез кръвообращението. Изследователите потвърдили предишни данни, според които преливането на кръв от стари мишки на мишки на средна възраст ускорява стареенето на последните. Те обаче установили също, че използването на кръв от стари мишки, подложени на механично натоварване, обръща тези ефекти. Тази терапия засилила и забавящото стареенето действие на младата кръв.
Учените идентифицирали няколко конкретни молекули, отделяни от остеоцитите на мишките, които изглежда действат по два начина: или директно препрограмират клетките в други органи, така че те да придобият по-младежки характеристики, или влияят косвено на стареенето, като подмладяват новообразуваните имунни клетки.
Бай и колегите му вече са започнали да изследват поведението на тези молекули и при хора. Те са установили, че молекулите потискат стареенето в органоиди от човешка хрущялна тъкан и че нивата им са по-ниски при възрастни хора и пациенти с остеопороза. Уан обаче призовава за предпазливост, преди да се правят опити тези наблюдения при гризачи да се превърнат в медицински терапии: „Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи дали механичното натоварване може безопасно и ефективно да забави стареенето при хората, особено при възрастните, и дали целенасоченото въздействие върху въпросните медиатори би могло да бъде алтернативна терапевтична стратегия.“































