Изискванията за пространство и електроенергия на центровете за данни за AI и други приложения създават все по-големи трудности за операторите. За изграждащите тези системи все по-сериозно предизвикателство е и ефективното охлаждане, тъй като нарастващата изчислителна мощност води до отделяне на повече топлина, която трудно се овладява. Една нова концепция може да реши голяма част от тези проблеми, ако докаже жизнеспособността си на практика: центрове за данни, интегрирани в плаващи морски вятърни турбини.
Идеята идва от Aikido, стартъп от Сан Франциско. Ръководството му смята, че може да направи експлоатацията на центрове за данни за AI и други приложения изключително рентабилна, тъй като морската среда осигурява ефективно охлаждане, а монтираната върху платформата вятърна турбина захранва центъра с електроенергия.
Aikido разработва и произвежда специални плаващи платформи за вятърни турбини, разположени близо до морски и океански брегове. Затова компанията решава, че опорите на тези съоръжения за възобновяема енергия, които обикновено се пълнят с вода, за да осигуряват стабилното им положение, могат да се използват и за друга цел. Концепцията ще бъде изпитана в Северно море край Норвегия, където на първия етап в опорите на платформата ще бъде изграден център за данни с мощност 100 кВт още преди края на 2026 г. Според инженерите така могат да се постигнат няколко цели наведнъж: няма да е необходимо да се заема ценна земя за изграждането на центрове за данни, студената морска среда ще осигурява икономично охлаждане, а вятърната турбина ще покрива по-голямата част от енергийните нужди на центъра за данни за AI.
Тези специални платформи за вятърни турбини плават на водната повърхност и имат три опори. Напълнени с вода, те служат като баласт, който не позволява на турбината да се преобърне дори при силен вятър. Опорите се закрепват с вериги и котви на избраното място, така че да не се изместват дори при големи вълни и силни бури – подобен подход се използва и при големите нефтодобивни платформи.
Според специалистите на стартъпа горната част във вътрешността на всяка опора може да побере инфраструктура за център за данни с мощност до 3–4 МВт. Това означава общо 9–12 МВт за една платформа с вятърна турбина. Разбира се, опорите ще продължат да използват вода за баласт, но тя ще служи и за течно охлаждане на хардуера. След като поеме отделената от оборудването топлина, течността ще се насочва към долната част на опорите, където чрез топлообменник ще я отдава на околната вода, а след това ще се връща към хардуера за следващ цикъл. За сървърните компоненти без течно охлаждане ще бъде монтирана и климатична система, която да ги предпазва от прегряване. Електроенергията, произведена от вятърната турбина, ще може да захранва сървърната инфраструктура, но тъй като вятърът не духа постоянно, платформата ще бъде оборудвана и с батерии. При продължителни периоди с недостатъчна скорост на вятъра за работата на турбината ще може да се използва крайбрежната електропреносна мрежа, към която тези платформи също подават произведена електроенергия.
Концепцията определено изглежда интересна и обещаваща, но едва реалните изпитания ще покажат доколко е приложима в ежедневната експлоатация. Потопените опори на платформата може да се нуждаят от по-честа поддръжка заради въздействието на солената вода, а обслужването на сървърната инфраструктура може да се окаже по-трудно, отколкото в класически център за данни на сушата. Ще бъдат ли преодолени тези предизвикателства? Изпитанията в реални условия ще дадат отговора.
































