Големият китайски производител на памет CXMT наскоро поднесе сериозна изненада, след като стана ясно, че компанията скоро ще започне да произвежда стекове от HBM чипове памет. Малко по-късно се разбра, че тя вече е започнала пробно производство на чипове по стандарта HBM3E. Ентусиазмът донякъде се охлади, когато се оказа, че китайският производител все още не се справя достатъчно добре: делът на годната продукция при първите му HBM стекове е много нисък. Според предишни публикации той е бил едва 20–30 %, което означава, че 70–80 % от произведените чипове са били брак. Това е сериозно разхищение както на суровини, така и на средства, тъй като ниският дял годна продукция прави производството доста скъпо. Изглежда обаче, че това не е непременно пречка: компанията може все пак да пристъпи към серийно производство и има много основателна причина за това.
Според досегашните тестове HBM3E стековете на CXMT предлагат приблизително същата производителност като HBM3 решенията на SK Hynix, тоест дори не са конкурентоспособни в собствения си клас. При SK Hynix делът на годната продукция при производството на въпросните стекове е много по-висок — около 70 %. Това е значително по-добър резултат от постигания в момента от китайската CXMT. Освен това решенията по стандарта HBM3E поначало изостават с две поколения от най-напредналите продукти в индустрията — стековете по стандарта HBM4E. По отношение на производителността изоставането е с три поколения, както вече споменахме.
Въпреки меко казано неблагоприятната ситуация ръководството на CXMT е решило да започне серийно производство на HBM3E чипове в края на четвъртото тримесечие на 2026 г. Причината е, че китайските компании трябва да бъдат снабдявани: чиповете памет са задължителни за производството на AI ускорители, а доставянето им от други източници на практика е невъзможно, поне по законен път, тъй като американските ограничения за износ го забраняват.
Именно тези санкции върху износа са и причината HBM3E стековете да не достигат очакваното ниво нито като производителност, нито като дял годна продукция. Китайските производители просто нямат достъп до съвременни производствени технологии и оборудване, а без тях е изключително трудно да се постигне успех в сегмента на HBM паметта, както показва и този случай. Не помага и фактът, че компанията тепърва навлиза в производството на HBM. Тя все още няма необходимия опит, а за усвояването на тънкостите в процеса също е нужно време.
Междувременно китайските компании искат да си осигурят достатъчно изчислителна мощност, но санкциите върху износа затрудняват това. Производството на местни AI ускорители също е ограничено, а самите продукти срещат трудности както по отношение на производителността, така и на софтуерната екосистема. В тази ситуация CXMT се опитва да помогне, като започне производството на HBM3E въпреки изключително ниския дял годна продукция. Дори в сегашното си състояние то може да облекчи недостига на памет на местния пазар, макар да не е икономически изгодно. Последното явно засега остава на втори план: важното е да има повече чипове памет — практически на всяка цена.
Тъй като доставките от чужбина са силно ограничени, а за чиповете памет, внасяни по нелегални канали, се искат огромни надценки, китайските производители на AI ускорители са принудени да повишат цените. В резултат те увеличават цените на продуктите от сегашното и следващото поколение с между 20 % и 50 %. При тези обстоятелства дори HBM3E стековете на CXMT, произвеждани с нисък дял годна продукция, могат да се окажат жизнеспособно решение. Те помагат за задоволяването на местното търсене и не попадат под санкциите, така че могат да служат като алтернативен източник на доставки.
Освен това настойчивото преминаване към серийно производство с времето може да повиши дела на годната продукция, да донесе допълнителен опит и да подпомогне развитието на производството на HBM, макар производителят да трябва да плати доста висока цена за натрупването на този опит. Вероятно държавата ще компенсира част от тези разходи, тъй като целта на китайското правителство остава възможно най-бързото развитие на местната полупроводникова индустрия. Така тя ще зависи по-малко от западните технологии и доставчици, а санкциите ще оказват все по-слабо влияние върху развитието ѝ.






























