Мнозина очакваха появата на Valve Steam Machine, а компактният настолен компютър, който може да служи и като игрова конзола във всекидневната, вече пътува към бъдещите си собственици — първите доставки са изпратени. Още преди премиерата Valve ясно заяви, че малката машина със специално разработен процесор на AMD и графичен чип с архитектура RDNA 3 поддържа двуканална памет чрез два So-DIMM слота, разбира се, за DDR5. Вместо 2 x 8 GB обаче в някои случаи може да е монтиран един модул от 16 GB, което може да се отрази на производителността.
Паметта може да се надгражда впоследствие, но за целта е необходимо доста разглобяване. Налага се работа дори със залепени лентови кабели, което може да затрудни геймърите без опит с хардуера. Междувременно стана ясно, че текущата партида Steam Machine се доставя с памет в едноканален режим. Причината е прозаична: просто не са успели да осигурят конфигурация с 2 x 8 GB на подходяща цена, затова са избрали варианта с 1 x 16 GB.
Gamers Nexus провериха какво означава на практика използването на един модул от 16 GB вместо два по 8 GB. След като разглобиха Steam Machine и достигнаха до So-DIMM слотовете, те монтираха втори модул от 16 GB. По думите им обаче използваната от системата памет обикновено е оставала около 16 GB, така че измерванията могат да бъдат показателни и за конфигурация с 2 x 8 GB. Причината е, че тестовете се фокусират върху разликата в производителността между едноканален и двуканален режим, а не върху ефекта от различния капацитет на паметта.
Според тестовете Steam Machine, която може да се използва и като игрова конзола, и като настолен компютър, печели от двуканалната памет най-вече когато производителността е ограничена от процесора, както и се очакваше. В 7 Zip например добавянето на втори модул е донесло близо 20 % по-висока производителност. Тъй като става дума за геймърски компютър, основният акцент естествено е бил върху тестовете в игри.
Системата е изградена около графичен чип NAVI 33 с 28 активни изчислителни блока CU и 8 GB GDDR6 видеопамет. При игрите тя също е спечелила от двуканалната оперативна памет в случаите, когато съответното заглавие е било ограничено от процесора. В Baldur’s Gate 3 производителността се е повишила с 15,3 % при резолюция 1080p и настройки Low, а в Outer Worlds увеличението при същите условия е било 14,7 %. Resident Evil 4 също е отчела ръст от 10 % благодарение на втория модул — в този случай при резолюция 1080p и настройка Prioritize Performance.
В тестовете, при които ограничението е било графичният чип, преминаването от едноканален към двуканален режим е донесло под 1 % по-висока производителност. В Kingdom Come: Deliverance II двуканалната конфигурация е била с 0,6 % по-бърза, в Dragon’s Dogma 2 — също с 0,6 %, а в Cyberpunk 2077: Phantom Liberty — с 0,9 %. Всички тези заглавия са били пуснати при резолюция 1080p и настройки Ultra, тоест със сериозно натоварване на графичния чип. Имало е и изключения: в Resident Evil 4 при настройки, натоварващи предимно графичния чип, двуканалният режим е донесъл ръст от 3,4 %, в Starfield — 3,6 %, а в Baldur’s Gate 3 — 8,7 %, отново при резолюция 1080p и настройки Ultra.
Резултатите показват, че едноканалната памет в повечето случаи не води до съществен спад в производителността спрямо двуканалния режим, така че решението на Valve не е било лошо. За съжаление, в разгара на кризата с паметите подобна „изобретателност“ е необходима. С времето оперативната памет ще може да се надгради, когато цените станат по-приемливи. Кога ще настъпи този момент обаче засега никой не знае — дори производителите на памет само гадаят. Развитието на пазара е трудно за прогнозиране при толкова много променливи, а тук дори не сме включили възможните форсмажорни обстоятелства.
Все пак процесът на надграждане на паметта можеше да бъде по-удобен за потребителите — например чрез отделен сервизен капак, през който при нужда So-DIMM модулите да се сменят или да се добавят нови. Заинтересованите могат да намерят видеото на Gamers Nexus тук.
































