Според информация от веригата за доставки Nvidia вече е започнала производството на прототипи на графичните процесори Feynman, които ще последват поколенията Rubin и Rubin Ultra. За целта компанията отново използва услугите на TSMC. Поколението Feynman няма да разчита на N2 от 2-нанометровия клас, а на следващия технологичен процес A16, който принадлежи към 1,6-нанометровия клас и предлага значителен напредък.
Благодарение на A16 Feynman ще може да използва Backside Power Delivery — технология, при която захранването на транзисторите се подава от задната страна на чипа, а предната служи за пренос на сигнали. Това осигурява по-ефективна работа. По план масовото производство по A16 трябва да започне през втората половина на 2028 г. Наред с него новата разработка ще използва 3D чиплети на базата на SoIC, 2,5D интеграция чрез CoWoS-L и корпусиране на ниво панел от следващо поколение.
Чиплетите в основата на новата разработка ще бъдат обединени в един корпус чрез триизмерно подреждане със SoIC. По-късите връзки между чиповете ще позволят по-ниска латентност. След това готовите 3D чипове ще бъдат разположени един до друг чрез корпусиране CoWoS-L или CoPoS. Така може да се създаде графичен процесор чудовище с TDP от няколко киловата и изчислителна производителност от десетки петафлопа в секунда.
До графичния процесор ще бъдат разположени стекове от HBM памет от следващо поколение, съобразени със специфичните изисквания на разработката. Предвид сроковете те най-вероятно ще бъдат базирани на стандарта HBM4E, тъй като той ще е най-новият към началото на серийното производство на Feynman. Тези специализирани HBM чипове може да използват особена базова подложка с хардуер за фиксирани функции — например контролер на паметта, процесор за обработка на пакети или хардуер, изпълняващ различни задачи върху съхраняваните в паметта данни. Това ще помогне за повишаване на производителността, тъй като част от обработката ще може да се извършва още при постъпването на данните в паметта.
Мощният графичен процесор може да получи и Co-Packed Optics (CPO), която осигурява оптичен пренос на данни между графичните процесори. Това намалява латентността и консумацията спрямо обичайните нива при решенията с медни връзки. При базираните на Blackwell сървърни шкафове NVL72 пропускателната способност между графичните процесори е 130 TB/s. С появата на Rubin тя ще се увеличи до 260 TB/s, а Rubin Ultra може да достигне 520 TB/s. За по-нататъшното ѝ повишаване ще е необходима споменатата CPO технология, която ще позволи пропускателна способност над 1000 TB/s — преминаване от терабайти към петабайти в секунда. За реализирането на тези нововъведения отново ще съдейства TSMC чрез технологията си COUPE.































