Хакери проникнаха в централния регистър на населението на Дания на 10 септември и успяха да се сдобият с около 8,8 милиона записа с потребителски данни. Това е сериозен проблем, тъй като базата съдържа най-важните данни на практически всички датски граждани. Според скорошна публикация на The Register един от извършителите наскоро е разказал как е успял да проникне в тази база данни. По принцип тя би трябвало да бъде защитавана изключително строго както от отговорните институции, така и от всички външни компании и клиенти, които имат достъп до нея.

По думите на хакера достъпът до централния регистър на населението на Дания е бил осъществен през външен доставчик на услуги. Става дума за Pays ApS — компания, която предлага ИТ услуги и услуги за предоставяне на данни и в рамките на тази дейност има връзка с въпросната база. Атаката е извършена през профила на един от потребителите в компанията, а причината е съвсем прозаична: той се е отнесъл доста небрежно към защитата с парола и е използвал комбинацията „123456“ за служебния си профил.

Пробивът не е бил открит веднага, а чак на дванадесетия ден след атаката. И то само защото необичайно големият брой заявки от компанията привлякъл вниманието и породил съмнения. Според датското правителство при атаката хакерите са получили достъп до 8,8 милиона записа. Човекът, разговарял с The Register и твърдящ, че е участвал в операцията, обаче заявява, че не са планирали нито да продават придобитите данни, нито да ги публикуват. След атаката датското правителство не е посочило коя компания е отговорна за случая, но изпълнителният директор на Pays ApS Софи Лаурсен е потвърдила, че хакерът се е сдобил със съдържанието на базата чрез достъпа на компанията.

Отвори галерията

Случаят отлично показва, че сигурността на една система винаги се определя от най-слабото ѝ звено. Тук проблемът е дошъл от крайно несигурна парола, за която е общоизвестно, че осигурява приблизително толкова защита, колкото опитът да затворим надеждно врата на хангар с тиксо. От компания, която работи с толкова важни данни, би следвало да се очаква да изисква от служителите си силни пароли, а също и двуфакторно удостоверяване. По всичко личи обаче, че такива изисквания не е имало.

Да се надяваме, че компанията ще си вземе поука и ще повиши нивото на сигурност, а случаят ще подтикне и други да подобрят практиките си за управление на пароли и да използват по-сигурни комбинации вместо една лесна парола за всички услуги. Силната парола, разбира се, е само един елемент от цялостната защита. Наред с нея трябва да се внимава и за опити за фишинг, да не се отварят подозрителни връзки и да не се изтегля или изпълнява съмнително съдържание. С други думи, към по-голямата част от съдържанието трябва да се подхожда предпазливо и с доза недоверие.

Случаят не е безпрецедентен. И в други части на света вече е имало инциденти, застрашили особено важни данни. В Южна Корея например пожар в център за данни унищожи 858 TB правителствени данни, а в Индонезия атака с рансъмуер парализира част от държавните институции, след като се оказа, че няма резервни копия на данните.

Днес е особено важно да се обръща сериозно внимание на сигурността, тъй като с помощта на ИИ агенти хакерите могат да проникват в системи по-лесно от всякога. Затова си струва защитата да се засилва с всички налични средства. Да се надяваме, че датският случай ще подтикне повече държавни институции да преразгледат практиките си за ИТ сигурност и че това ще се случи както в Дания, така и в други части на света. Хакерските инструменти, базирани на ИИ, също се развиват с пълна сила и с времето могат да изложат на огромен риск всички системи с остаряла и слаба защита.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.

Свързани статии

Към началото на страницата