IBM достигна важен етап в разработката на производствени технологии, с който засега изпреварва останалите в индустрията. Около технологията обаче все още има много въпроси, затова на този етап можем да се опрем само на публично обявените данни и параметри. Според съобщението IBM първа е преминала психологическата граница от 1 nm при полупроводниковите технологични процеси. При това компанията е слязла значително под 10 ангстрьома — чак до 7 ангстрьома, което означава технологичен процес от 0,7 nm. Както вече сме свикнали, тази стойност и сега не отразява действителните размери на отделните компоненти. Въпреки това става дума за значителен напредък, постигнат с изобретателни подходи.

Отвори галерията

Технологичният процес от 0,7 nm носи сериозно подобрение спрямо 2 nm процес на IBM: 7A позволява до 50 % по-висока производителност и до 70 % по-висока енергийна ефективност. Новата транзисторна архитектура дава възможност и за увеличаване на плътността на SRAM клетките с 40 %. При логическите схеми подобрението може да е още по-голямо в зависимост от конкретния дизайн — огромно предимство спрямо днешните производствени технологии.

Отвори галерията

Как е постигнат толкова голям напредък? В хода на изследователската и развойната работа инженерите на компанията стигнали до извода, че си струва да опитат физическо разделяне на транзисторите от типовете NFET и PFET. При традиционния подход те се разполагат върху един и същ силициев кристал. Това пречи да се постигне съществен напредък едновременно и при двата типа, тъй като за целта са необходими различни материали и решения, които просто не могат да се приложат в рамките на един кристал.

Отвори галерията

Така се ражда технологията Nanostack Transistor. При нея за първи път кристалите с транзистори от p-тип и n-тип се изработват върху две отделни силициеви пластини, след което двата кристала се съединяват чрез диелектрично свързване — подход, който досега не е прилаган в тази област. Когато двата типа транзистори са разположени върху един кристал, едновременното намаляване на размерите им става все по-трудно.

Отвори галерията

Транзисторите от p-тип и n-тип използват различни носители на заряд: при транзисторите от p-тип, тоест PNP, тази роля изпълняват дупките, породени от липсата на електрони, а при транзисторите от n-тип, тоест NPN — електроните. PNP транзисторите са подходящи, наред с друго, за превключване на захранващо напрежение, докато NPN транзисторите се използват за усилване на сигнали и мощност, както и за бързо превключване. Тези типове транзистори се различават по електрически характеристики, полярност при превключване и други свойства. Затова, когато са разположени върху една и съща силициева пластина, е трудно да бъдат усъвършенствани така, че и двата типа да спечелят еднакво много и да работят еднакво оптимално.

Отвори галерията

Именно затова IBM ги разделя: така те могат да бъдат разработвани и произвеждани независимо един от друг, което разширява възможностите. В края на процеса обаче инженерите трябва да изпълнят още една стъпка: двата силициеви кристала да бъдат прецизно подравнени и след това надеждно свързани. По този начин NPN и PNP транзисторите могат да бъдат реализирани в триизмерна структура от слоеве един върху друг, вместо в монолитна двуизмерна структура.

Както видяхме по-горе, това носи много предимства и подобрява редица параметри, но същевременно оскъпява и усложнява производството. Кристалите, разположени един върху друг, трябва да бъдат подравнени изключително прецизно. В противен случай се получава много брак и нисък дял на годната продукция, което допълнително оскъпява и без това по-скъпото производство.

Триизмерната структура, тоест вертикалното наслагване, затруднява и охлаждането. Долният кристал може да отвежда топлината към радиатора само през горния, което налага компромиси. Предизвикателство може да бъде и проектирането на схемите: при двуслойния дизайн е трудно да се осигури подходящо разположение на сигналните и захранващите проводници, а това допълнително усложнява задачата. Поради всичко това използването на тази специализирана производствена технология има смисъл само ако предимствата ѝ компенсират по-сложната реализация и по-скъпото производство. В противен случай производството е на загуба.

Отвори галерията

Добрата новина е, че първият тестов чип, който всъщност не е голям и сложен кристал, а е с размерите на нокът, е произведен с литографско оборудване Low-NA. Това може да направи производството по-евтино и по-просто, тъй като тази технология е широко разпространена и добре усвоена.

При High-NA сметката вече би била друга. Максималната площ на кристала, върху която може да се пренесе рисунъкът с една експозиция, е точно наполовина спрямо възможната при Low-NA. В този случай и без това сложният кристал би трябвало да се сглобява от две половини, което допълнително увеличава разходите и може още повече да намали дела на годната продукция. Това поколение на производствената технология все още може да използва Low-NA, но при разработката на следващото поколение ще бъдат отчетени и особеностите на High-NA.

Отвори галерията

Ако всичко върви добре, производственият процес 7A на IBM може да навлезе в масово производство в рамките на пет години от обявяването му. Важно е обаче да се подчертае, че това не е завършен технологичен процес, който може да бъде лицензиран и бързо внедрен в масово производство. Става дума за съвкупност от интелектуална собственост, проекти, патенти и изследователска и развойна документация, които тепърва трябва да бъдат превърнати в конкретна производствена технология, приложима на практика.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.

Свързани статии

Към началото на страницата