Илон Мъск усилено се подготвя за излизането на SpaceX на борсата. Той обяви, че под името SpaceX AI1 компанията може да произвежда специален спътник с огромна изчислителна мощност за ИИ. Той ще бъде оборудван и със слънчеви „крила“ с размах от 70 метра, за да се осигури безпроблемно захранване на хардуера за ИИ с пикова консумация от 150 kW. Масивът от слънчеви панели ще осигурява мощност от 250 W на квадратен метър. За охлаждането на ускорителите за ИИ може да се използва специална радиаторна система с няколко помпи, които да осигуряват резервираност, така че отказът на отделна помпа да не извади от строя цялата система.
Освен SpaceX AI1 беше споменат и специален завод, който ще бъде над десет пъти по-голям от използвания от SpaceX завод за производство на ракети и друго оборудване. Общата площ на производствените сгради и обслужващите съоръжения ще достига 1 022 000 квадратни метра. В заводския комплекс с площ от един квадратен километър ще се произвеждат компонентите за космическите центрове за данни за ИИ, включително различни печатни платки, силициеви електронни компоненти, фотоволтаични клетки, потребителски терминали, комуникационно оборудване и корпусите на самите центрове. Спътниците също ще се сглобяват там, при това на модулен принцип: компанията няма да се обвързва с един доставчик на хардуер за ИИ, а всеки път ще използва наличния хардуер с най-добри характеристики, за да постигне максимална производителност на центровете за данни. На терена от 1 000 хектара ще има не само заводи и монтажни цехове, но и складове, изпитателни станции, складови сгради и други обслужващи съоръжения.
Илон Мъск заяви, че производствените звена за фотоволтаични клетки и свързаните с тях компоненти вече се строят, а строителството на цеховете за спътниците за ИИ ще започне скоро след това. Не беше разкрит конкретният производствен капацитет на завода. Сигурно е единствено, че производството в по-големи обеми може да започне още в края на 2027 г. Показателно е, че според визията на Илон Мъск мощността на космическата инфраструктура от центрове за данни за ИИ може да нараства с общо 1 GW годишно. Това означава изстрелването на над 6 000 спътника AI1 всяка година, тъй като всеки от тях ще може да работи с постоянна консумация от 120 kW и максимална моментна консумация от 150 kW за ускорителите за ИИ и останалите хардуерни компоненти.
Още по-смела е визията от 2030 г. в космоса всяка година да се извежда сто пъти по-голяма изчислителна мощност — около 100 GW. Компанията иска да достигне ниво от 10 GW годишно до декември 2028 г., а оттам да се насочи към мечтаната граница от 100 GW, която се надява да доближи или достигне до декември 2029 г. С времето целта е да се доближи и до 1 TW годишно, но това засега остава много далечна перспектива.
Най-големият обявен досега център за данни за ИИ е разработваният от Meta Hyperion, който след завършването си ще разполага с мощност от 5 GW. Той ще бъде оборудван с приблизително 2 милиона графични процесора, а цената му ще надхвърли 100 милиарда долара. Според плановете на Meta обаче до 2030 г. мощността на този център ще достигне едва 2 GW. Интересно е също, че изграденият от xAI Colossus 2 наскоро беше разширен и мощността му нарасна до близо 2 GW с инсталирането на 555 000 графични процесора на стойност 18 милиарда долара. В момента това е най-големият център за данни за ИИ, който осигурява толкова голяма мощност в рамките на една площадка.
Следователно, за да се достигне темп от 100 GW годишно, в космоса всяка година ще трябва да се извежда мощност, еквивалентна на 20 напълно изградени центъра Hyperion или 50 центъра Colossus 2. Това ще изисква огромно количество чипове. Мнозина вече изразиха съмнения дали подобен темп може да се поддържа. Амбициозните планове за Terafab също срещат немалко критики: трудно ще бъде да се осигурява по 1 TW изчислителна мощност годишно, при положение че стоящите зад проекта xAI, Tesla и SpaceX все още не са разработили нито един съвременен чип, а искат да започнат направо с авангарден производствен процес от 2-нанометров клас, с активното съдействие на Intel.
Проектът несъмнено е интересен и изглежда като добра стъпка към очертаната от Илон Мъск цел за разработване и производство на центрове за данни за ИИ в околоземна орбита. Заложеният темп обаче изглежда малко прекалено амбициозен спрямо наличните възможности и темпа, който сегашните участници в индустрията могат да поддържат в условията на кризата с паметите. А те са започнали да произвеждат чипове преди десетилетия и разполагат с огромен опит.
За пълнота трябва да се добави, че при производството на спътника AI1 ще могат да се използват отново голяма част от технологиите за серията Starlink V3, а производството да се разшири според текущите нужди. Това дава известни основания да се смята, че срокът за започване на серийното производство в края на 2027 г. действително може да бъде спазен. Отделен въпрос е дали ще успяват да извеждат в орбита по 1 GW мощност годишно. Нивата от 10 GW и 100 GW изглеждат много далечни от реалистична гледна точка, но все още има няколко години за разработване на необходимите технологии, изграждане на заводите и създаване на процесите, нужни за постигането на тези цели.
































