Наскоро писахме за патент на Microsoft в областта на ИИ, който позволява промяна на речта в предавания на живо според зададени критерии. Междувременно се появи информация и за друг патент, също свързан с технологии за ИИ. Той обаче няма за цел да улеснява манипулирането на съдържание, а да даде възможност на потребителите да печелят пари или кредити от графичните си процесори, когато те не са натоварени.
Според описанието, публикувано под номер US-2026-0349820-A1, Microsoft работи по технология, която ще позволи на компанията да използва свободните графични ресурси на участващите в програмата потребители за обучение на различни модели на ИИ — независимо дали става дума за смартфон, лаптоп или настолен компютър. Идеята е големите задачи за обучение да се разделят на малки части, които сървърът да изпраща към участващите устройства под формата на микрозадачи.
Алгоритъмът, работещ на съответното устройство, проверява натоварването на централния и графичния процесор и следи температурата на графичния процесор, използваната памет и консумацията на енергия, за да установи дали системата е в режим на изчакване. Ако е така, изпълнението на микрозадачата може да започне, но процесът може да бъде спрян или поставен на пауза при достигане на определени прагове. След това сървърът проверява свършената работа, за да отсява ефективно грешни или манипулирани данни. Когато натоварването на централния и/или графичния процесор е високо, алгоритъмът проверява тези параметри по-рядко, за да влияе по-малко на производителността.
В патентната публикация не се посочва на кои конкретни платформи компанията планира да въведе услугата. Затова не е ясно дали нововъведението би било достъпно само за Windows, или и за Xbox. Засега няма информация и за предвиденото възнаграждение, така че не се знае дали то би покрило допълнителните разходи за електроенергия и дали потребителите биха могли да реализират печалба. Според описаното до момента компанията би предоставяла кредити или достъп до обучените модели на ИИ в замяна на правилно изпълнени задачи, като би имало възможност и за парични плащания. Кредитите пък биха могли да се използват за софтуер или услуги.
Microsoft би спечелила от този подход, тъй като той би увеличил значително изчислителния ресурс, с който разполага компанията, в допълнение към мощността на центровете ѝ за данни. Този ресурс обаче не би бил толкова предвидим, колкото капацитетът на един център за данни, освен ако потребителите не бъдат стимулирани да поддържат услугата, например чрез подходящо възнаграждение. Така и собствениците, и Microsoft биха могли да извлекат полза от неизползвания капацитет на компютрите. Това би отслабило и основанията за критиката на Sam Altman, тъй като използваемостта на паметта в персоналните компютри би надхвърлила посочените от него 5 %.
Разбира се, засега това е само патент и няма гаранция, че технологията впоследствие ще бъде внедрена в реална услуга. Концепцията все пак изглежда обещаваща и жизнеспособна, стига реализацията ѝ да не се превърне в кошмар за поверителността, какъвто беше Recall. Едно е сигурно: при използването на подобни услуги ще трябва много внимателно да се чете дребният шрифт, за да са ясни всички условия и всички очаквани последици от включването в услугата.
































