Досега Insta360 доминираше най-вече на пазара на екшън камери със серията Ace Pro и на 360-градусови камери с X4 и X6, но като цяло я възприемахме като основен конкурент на производителите на джобни камери DJI и GoPro. Вече съм тествал Ace Pro, Go 3S и Go Ultra от категорията на екшън камерите, както и X4 с нейните впечатляващи 360° записи. Всяка от тях предложи интересни възможности, но само последната успя да заслужи наистина висока оценка, макар че и тя не беше лишена от недостатъци.
Серията Luna и нейният флагман Luna Ultra обаче отвориха изцяло нов сегмент за марката. Основаната през 2015 г. компания първоначално се опитваше да се открои със своите 360° камери, но бързо се превърна в основния съперник на GoPro. Очевидно новаторството не ѝ е чуждо. Достатъчно е да споменем технологията „Невидим селфи стик“, която автоматично премахва стика от записа и създава усещане за кадри, заснети с дрон.
Luna Ultra е вторият модел в отделната категория, чието начало постави Luna. Като конкурент на DJI Osmo Pocket тя изоставя традиционния дизайн на екшън камерите и съчетава стабилизация с гимбал и оптика с професионално качество. Последното изобщо не е преувеличение: ако цената не е достатъчно показателна, двойната система от обективи Leica Summicron говори сама за себе си. Към това се добавят отделящ се преден OLED панел, който служи и като дистанционно управление, както и 8K резолюция. Напълно възможно е пред нас да е най-добрата камера за влогове.
Опаковка и аксесоари
Производителят се старае да разграничава продуктовите си серии още чрез опаковката, а Luna Ultra не прави изключение. Нейната кутия вероятно е с най-изчистения дизайн сред всички досегашни модели. Отпред на практика присъстват само името, кратко описание и изображение на самия продукт.
В останалите отношения получаваме познатата твърда кутия, в случая с отварящ се капак с магнитно затваряне. Отстрани отново са изтъкнати част от възможностите и предимствата, а на гърба е показано съдържанието на комплекта.
След отварянето ме посрещна поздравителна картичка, каквато често придружава премиум продуктите, както и самата камера. Вместо в допълнителна опаковка тя беше поставена в собствения си защитен калъф. Под картонената поставка се намираха приставка, която се закрепва с щракване, и кутийка с аксесоари.
Тъй като това е базовият комплект, вътре нямаше особено много неща: само предпазна каишка за китката, къс Type-C кабел за пренос на данни и зареждане, задължителната документация и накрая стикер Insta360.
В базовия комплект за съжаление няма чанта за пренасяне, а защитата на гимбала, обективите и дисплея е особено важна. За щастие отварящият се твърд калъф, в който пристига камерата, предпазва точно тях. За сметка на това останалите, по-малко уязвими части на корпуса остават открити.
Интересна е и миниатюрната приставка, която закрепих в долната част на ръкохватката. Тя е твърде малка, за да побира допълнителна батерия, а и едва ли бих очаквал телескопичен механизъм в нея. Основната ѝ задача е да добави резбово гнездо за статив, но всъщност предлага и нещо повече, което изобщо не очаквах. С изненада открих три разгъващи се метални крачета, благодарение на които Luna Ultra може да стои самостоятелно.
Нещо повече, благодарение на отличното разпределение на теглото камерата стоеше много стабилно дори при вятър, макар че при истинска буря все пак не е разумно да я оставяме без надзор. Малката приставка с крачета като на птичка едва ли ще впечатли някого особено, но ми хареса, че производителят е помислил и за собствениците на базовия комплект, като им е осигурил някаква опора. Оценявам жеста, особено когато решението действително работи.
Спецификации
| Категория | Характеристика / Технически данни |
| Сензори за снимки и видео | Основен обектив: 1" CMOS, F1,8 (20 mm екв.); Телеобектив: 1/1,3" CMOS, F2,0 (60 mm екв.) |
| Увеличение | 1×–12× хибридно увеличение (6× оптично/без загуба на качество) |
| Макс. резолюция на видеото | 8K: 30 / 25 / 24 кадъра/сек; 4K: 120 / 100 / 60 / 30 кадъра/сек; Full HD: до 240 кадъра/сек |
| Битрейт и видеопрофили | 120 Mbps |
| Макс. резолюция на снимките | 37 MP (UltraPhoto), 200 MP панорама |
| Стабилизация | Триосен механичен гимбал (хоризонтално завъртане: -57°–235°, накланяне: -57°–120°) |
| Дисплей | 2,0" OLED сензорен екран (магнитно закрепване с възможност за отделяне, обхват 20 m) |
| Звукозапис | 4 вградени микрофона (32-битов AAC, с потискане на шума от вятър) |
| Батерия и зареждане | Основен модул: 1.550 mAh | Дисплей: 210 mAh; Автономност: макс. 240 минути | бързо зареждане до 80 % за 23 минути |
| Памет | 47 GB вградена памет + разширяване чрез microSD (до 2 TB) |
| Физически характеристики | 52,4 × 169,9 × 38,5 mm | 233 g |
| Свързаност | Wi-Fi 6, Bluetooth, USB-C |
| Тегло | Cosmic Black (черно): 233 g; Stellar White (бяло): 235 g |
| Размери | 52,4 × 169,9 × 38,5 mm |
Дизайн и характеристики
За мен е необичайно подобни камери да се предлагат в повече от един цвят. Производителят обаче явно е решил да зарадва влогърите и създателите на видеосъдържание и с бяла версия наред със стандартната черна, която, както се вижда, беше и при мен.
Компанията предлага няколко комплекта с различно съдържание, но приблизително сходни цени. Сред тях естествено се откроява Creator Bundle — най-скъпият, но и най-богато оборудваният. Той включва ръкохватка с допълнителна батерия, чанта за пренасяне, широкоъгълна оптична приставка и, наред с други аксесоари, микрофон Pro, срещу приблизително 930 евро.
Основният и вероятно най-очевиден съперник е серията DJI Osmo Pocket, по-конкретно Pocket 4. Тя излезе на пазара няколко месеца по-рано, в средата на април, докато върховият модел Luna стана достъпен през юни. Тогава той на практика зае водещата позиция в категорията, която най-лесно можем да опишем с понятията камера за влогове, камера с гимбал или джобна камера.
Макар камерата на Insta360 да пристигна само няколко месеца след Pocket 4, тя предложи толкова много интересни и качествени решения, че DJI има всички основания да усеща натиска на конкуренцията. Insta360 очевидно приема сериозно тазгодишната надпревара за вниманието на създателите на съдържание и взискателните пътешественици, които не биха излезли от дома си без компактна камера от премиум клас.
Формата и качеството на материалите поразително напомнят конкурентния модел: издължен корпус, предназначен да се побира в джоб, гимбал и сензори отгоре, въртящ се дисплей и бутони от обърнатата към потребителя страна на ръкохватката, а отдолу — USB порт и слот за MicroSD. Всичко това е изпълнено с висококачествени материали и прецизна изработка с внимание към детайла.
Разбира се, има по-малки и по-големи разлики, но тази продуктова категория вече е намерила характерната си форма. Тя се е доказала толкова добре, че няма особен смисъл да спорим за подражание: всеки, който днес създава подобно устройство, следва приблизително същата схема.
При DJI критиките бяха основателни: купувачите очакваха повече интересни новости от четвъртия модел спрямо Pocket 3. Insta360 обаче предложи част от тях, а в някои отношения и напълно оправда очакванията. На първо място е отделящият се OLED панел, който на практика включва целия блок за управление с физическите бутони и въртящия се дисплей.
Това е точно от онези нововъведения, които потребителите посрещат с възторг в нов флагман. Решението дава огромна свобода на хората, които не искат да се занимават със свързване към телефон, а предпочитат малко, бързо и практично дистанционно управление със сензорен екран и дори физически контроли.
Панелът се вписва идеално в корпуса, а механизмът го държи толкова здраво на място, сякаш изобщо не може да се сваля. След отделяне той работи със собствена батерия, която се зарежда от батерията на камерата, когато го върнем на мястото му. Особеностите на модула обаче не свършват дотук. Освен че запазва връзката в радиус от 20 метра, той разполага и с вграден микрофон, който също обещава безпроблемна работа на това разстояние.
Самият OLED е сензорен панел с диагонал 2 инча и почти без рамки. Можем да го завъртим в положение със съотношение 16:9, като с това движение включваме и камерата. Под него физическите бутони и контроли продължават да улесняват работата:
Органи за управление
| Бутон за запис/включване | Кратко натискане | Заснемане на снимка / стартиране и спиране на видеозапис |
| Продължително натискане | Включване при изключено устройство; изключване при включено устройство | |
| 5D джойстик | Нагоре/надолу, наляво/надясно | Накланяне и завъртане на гимбала |
| Кратко натискане | Стартиране/спиране на автоматичното проследяване | |
| Продължително натискане | Активиране на Auto Tracking / Group Tracking | |
| Двойно натискане | Връщане на гимбала в централно положение | |
| Тройно натискане | Завъртане на гимбала на 180° | |
| Плъзгач за увеличение | Кратко преместване | Преминаване към следващото фиксирано фокусно разстояние |
| Задържане | Плавно увеличение до 12× | |
| Ляв бутон Custom | Кратко натискане | По подразбиране завърта гимбала на 180° |
| Десен бутон Custom | Кратко натискане | По подразбиране отваря филтрите |
| Ляв/десен бутон Custom | Двойно натискане | Функция по избор на потребителя |
Истинските звезди на устройството обаче са двата обектива, дело на Leica. Камерата използва 1" основен сензор с обектив с еквивалентно фокусно разстояние 20 mm и 1/1,3" сензор с телеобектив с еквивалентно фокусно разстояние 60 mm. Основният модул на практика съвпада с този в Osmo Pocket 4. Телеобективът обаче променя правилата на играта, тъй като позволява значително по-сериозно оптично увеличение. Докато Osmo предлага само 2× увеличение чрез изрязване от сензора, тук телеобективът осигурява 3× оптично и 6× увеличение без загуба на качество. Разбира се, опцията 12× е изцяло софтуерна, но възможностите и така са впечатляващи.
Важна подробност са и трите вградени AI процесора. На пръв поглед това може да изглежда като маркетингов трик, но Insta360 по принцип не обича да харчи средства за разработка и производство на нещо, което в крайна сметка няма реална полза — потребителите също не оценяват подобни решения. Ultra обещава силно представяне през нощта и особено добро проследяване на глави, лица, предмети и животни, като за последното разчита на технологията DeepTrack 5.0.
Не е за пренебрегване и фактът, че макар да има слот за MicroSD, не сме зависими изцяло от карта памет: на разположение са удобните 47 GB вградена памет. За стабилните кадри, разбира се, се грижи триосен механичен гимбал с известна електронна помощ за още по-сигурен резултат.
Производителност? Има я!
Трудно е да намерим сериозни забележки към снимачните възможности на устройството. За толкова компактна камера Ultra постига наистина убедителни резултати. Разработеният съвместно с Leica 1-инчов основен сензор и записът в 8K дават „изключително детайлна картина с естествени цветове“, макар че лично аз не съм особен почитател на 8K видеото и все още не виждам напълно смисъла от него. То може да е полезно за последващо изрязване на кадъра, но при влошаване на осветлението вече не е толкова убедително. Затова в много случаи 4K записът е по-добрият избор.
Благодарение на 10-битовия цветови профил I-Log и динамичния обхват от 14 стопа камерата превъзхожда дори смартфоните от най-висок клас по динамичен обхват и детайлност. Това до голяма степен се очаква от премиум камера: при значително по-скъпите флагмански телефони плащаме и за много други технологии, докато тук най-важна е картината. Проследяването на обекта също е почти безупречно и успява да го задържи дори при силно увеличение от голямо разстояние.
Дневните записи са с наситени цветове, но без усещане за прекомерна наситеност, което прави цялостната картина доста естествена. Много производители, включително Insta360, понякога са склонни да прекаляват с цветовете. Тук обаче убедителни кадри могат да получат и хората, които не планират да подобряват резултата с допълнителна обработка и предпочитат автоматичните настройки.
Микрофоните се представят особено добре. Основният микрофон записа плътен и детайлен звук дори на оглушително силен концерт. Собственият микрофон на OLED модула, който е полезен и при интервюта, също се оказа изненадващо добър: звукът е по-малко плътен, но все така приятен и чист.
Ако ни се прииска, можем да правим и снимки, като при дневна светлина резултатите са доста детайлни.
Софтуер
Както и досега, на разположение е мобилното приложение, носещо името на производителя, а за PC има Studio. То осигурява удобен достъп до заснетите материали и подходяща среда за редактиране на компютър.
Тук можем, наред с други неща, да обработваме I-Log записите и да сглобяваме видеоклипове. И независимо дали ни харесва, няма как да избягаме и от AI функциите. Част от тях са досадни генеративни опции, но има и решения, които улесняват и ускоряват работата.
Приложението за Android и iOS изискваше включени Wi-Fi и определяне на местоположението. След това се оказа много полезно, когато исках да следя на по-голям екран какво се случва пред обективите на камерата
Всичко ли е наред?
Удоволствие е да засипвам камерата на Insta360 с похвали, но дори толкова сполучлива конструкция не е лишена от недостатъци или поне от пропуски. На първо място бих посочил липсата на IP защита — тема, към която често се връщам и която при подобен продукт би имала особена стойност. Само си представете да можем безопасно да използваме всички тези възможности и под проливен дъжд.
Независимо от числото 360 в името на марката, Luna Ultra не може да се завърти на пълни 360°, така че и проследяването на обекта има своите ограничения. Хоризонталният диапазон е от -57° до +235°, или общо 292°, което все пак никак не е лошо. Накланянето напред и назад е от -57° до +120° (общо 177°), а завъртането около надлъжната ос, или Roll, е от -50° до +50° (общо 100°).
Това, което за съжаление не мога да обсипя с похвали, е управлението на увеличението и забележимите прескачания при приближаване. Като цяло увеличението е плавно, но не винаги. Не мога да кажа дали проблемът се дължи изцяло на физическия контрол, или би могъл да бъде изгладен впоследствие със софтуер. Със сигурност обаче в някои записи се чуваше как местя плъзгача.
Освен това при превключване между сензорите все още се забелязват по-малки или по-големи скокове, както при повечето подобни устройства. Разликите в светлинния баланс и динамичния обхват са малко по-незабележими през деня, но колкото по-тъмна става картината, толкова по-отчетливи са те.
Автономност
Камерата се представя особено добре и по отношение на автономността. Разбира се, рекламираните и върху кутията „до 4 часа“ се отнасят единствено за запис при 1080p и 24 кадъра/сек. Като цяло обаче тя не се предава твърде бързо дори при по-сериозно натоварване. Това е добра новина както за хората, които обмислят базовия комплект, така и за производителя, който освен похвали може да очаква и по-голям интерес от купувачите.
Измерванията показват приблизително следните стойности:
- Запис в 8K / 30 кадъра/сек: около 105–110 минути (близо 1 час и 50 минути).
- Запис в 4K / 60 кадъра/сек: около 120 минути (2 часа).
- Запис в 4K / 30 кадъра/сек: около 150 минути (2,5 часа).
- PureVideo (нощен режим 4K/60 кадъра/сек): около 100–105 минути заради повишеното натоварване при AI обработката
При смесена употреба — динамични сцени, запис на 4K и 8K клипове и AI проследяване — можем да разчитаме на приблизително 2,5–3 часа активно снимане. Това е повече от добър резултат с едно зареждане! Дори времето за зареждане е съвсем приемливо: за пълно зареждане са необходими едва 40 минути, а ако бързаме и ни стигат 80 %, те се достигат за около 23–25 минути.
При Luna Ultra обаче не бива да забравяме, че отделящият се преден панел също има собствена батерия. Тя издържа приблизително час, но е добре да следим заряда ѝ, тъй като при изтощаване записът може да спре. Разбира се, щом върнем панела на мястото му, камерата веднага започва да го зарежда. Ако обаче включим самата камера към зарядно, първо нейната батерия се зарежда до 80 % и едва след това идва ред на OLED панела.
Подходяща ли е за мен?
Insta360 и досега произвеждаше качествени продукти и много конкурентни камери, но сътрудничеството с Leica и прецизната инженерна работа вероятно са довели до един от най-сполучливите, ако не и най-сполучливия продукт на компанията. Сравнението е неизбежно: Luna Ultra не е непременно „по-добра“ във всяко отношение, но е значително по-иновативно, универсално и интересно устройство от DJI Osmo Pocket 4.
За мен новаторският подход е очевиден, като най-яркият му израз е отделящият се OLED панел. Към него се добавят отлични сензори и впечатляващо увеличение, мощен хардуер, зряла софтуерна поддръжка и прецизен гимбал с плавни движения. Всичко това е съчетано с добра автономност и сравнително бързо зареждане. Ако цената дори на базовия комплект не беше толкова солена, щях с по-лека ръка да присъдя още награди.
За хората, които търсят максимално просто, познато и надеждно устройство от типа „вадя го от джоба и снимам“, DJI Osmo Pocket 4 все още е сигурен избор. По функции, резолюция, универсалност и творчески възможности обаче Insta360 Luna Ultra изпревари DJI. Изборът е труден, но Luna се оказа по-привлекателният и по-интересен продукт, който с удоволствие мога да препоръчам.



























































