Крехкото равновесие между природата и технологиите не е само екологичен или обществен въпрос. То е и отражение на противоречие, дълбоко вкоренено в човешката психика. Човекът едновременно иска да държи всичко под контрол и да се освободи от тази необходимост. Затова чрез технологиите се опитва да направи света предвидим и управляем, но същевременно изпитва инстинктивно влечение към по-бавния, естествен и успокояващ ритъм на природата.
Тази двойственост се проявява и във взаимодействието между потребността от сигурност и копнежа за свобода. Макар съвременната технологична среда често да удовлетворява първата, тя повече или по-малко осезаемо ограничава възможността да изпитаме втората. От психологическа гледна точка връзката с природата помага за възстановяването на вниманието, намалява стреса и подпомага емоционалното равновесие. Онлайн светът обаче, който благодарение на удобствата си вече се е превърнал в жизнена среда, повсеместното навлизане на технологиите и изобилието от стимули разпокъсват вниманието и увеличават психическото натоварване. Така въпросът вече не е дали технологиите, или природата имат предимство, а дали можем съзнателно да създадем онова психическо пространство, в което те се допълват, вместо да се обезсилват взаимно. При това трябва да го постигнем, без да третираме природата като контролирана територия, подчинена изцяло на човека.
Първата Planet of Lana постигна деликатен баланс между платформения геймплей с пъзели и лиричното повествование. Разработчиците от Wishfully не са променили много тази стабилна и изпитана основа. Историята продължава точно оттам, където завърши първата част, но тонът ѝ е значително по-мрачен. Връзката между Лана и верния ѝ спътник Муи заема още по-важно място, а малкото създание вече разполага и с повече способности. Виждаме и промените, настъпили вследствие на събитията от предишната игра — машините присъстват по-осезаемо в живота на народа на Лана, но модернизацията по-скоро допълва съжителството с природата, като знак за бавно и предпазливо приобщаване на технологиите.
Разказът отново се развива без разбираеми диалози: играта използва измислен език без субтитри и без конкретно обяснение на казаното. Оставя ни сами да придадем смисъл на сюжета и събитията през собственото си възприятие, като съчетаем чутото с видяното. Интонацията, езикът на тялото и обстановката чудесно поставят всяка дума в контекст. Така сцените остават разбираеми, въпреки че не можем да се опрем на буквалното значение на репликите, а само на този по-абстрактен начин на възприемане.
Пъзелите са по-сложни, решенията им вече включват повече последователни стъпки и често ще трябва да следим няколко механизма едновременно. Разширеният набор от способности на Муи го превръща от помощник за дребни задачи в активен участник в решаването на проблемите. Тази динамика прави сътрудничеството много по-естествено, отколкото в първата част. Благодарение на Муи и животинките наоколо се включват в решаването на загадките: с помощта на малка рибка залагаме капан и се прикриваме, а способностите на пухкаво планинско създание ни отварят пътя напред.
Визията остава живописна, но е осезаемо по-богата на детайли. Пейзажите живеят и дишат: полюшването на тревата от вятъра и деликатните анимации на съществата, спотаени на заден план, допринасят за това светът на играта да ни омагьосва или да ни кара да настръхваме. Цветовата палитра е по-смела, а на места и подчертано контрастна, което добре отразява по-мрачното настроение на историята. Takeshi Furukawa, който отговаря за музикалното оформление, отново се е справил отлично. Музиката се слива чудесно с картината и същевременно деликатно докосва емоционалните струни, независимо дали наблюдаваме привидно неутрална междинна сцена, или се сблъскваме с трагичен фрагмент от миналото.
От техническа гледна точка играта е стабилна и добре оптимизирана. За съжаление рядко се среща инди заглавие, което достига до играчите в толкова завършен вид. Дребните недостатъци — например понякога неточното отчитане на сблъсъците на персонажите с околните обекти — не влошават съществено преживяването, но все пак се забелязват. Появиха се и мнения, че автоматичното запазване трябва да се задейства по-често, макар че тук въпросът по-скоро опира до трудността на играта.
Като цяло Planet of Lana II е достойно продължение, което в много отношения надминава предшественика си. То развива историята с повече дълбочина и финес и се надяваме тя да получи поне още една част. А след края на трилогията би било чудесно да видим и интересна игра за оцеляване с отворен свят, защото потапянето в този свят е истинско удоволствие.



































