Оценка на автора

Оценка на читателите

61

A Plague Tale: Innocence и Requiem бяха сред най-знаковите, мрачни и емоционални сюжетни приключения през последните години и завинаги вписаха имената на Амисия и Хюго дьо Рун в историята на видеоигрите. Когато след сърцераздирателния финал на PT: Requiem Asobo Studio обяви, че следващата част ще предприеме смела промяна в посоката, като същевременно запази духа и силните страни на поредицата, мнозина посрещнаха новината скептично.

Мрачното, гъмжащо от плъхове изпитание на брата и сестрата дьо Рун още дълго ще остане сред най-запомнящите се истории в съвременните видеоигри, затова преместването на фокуса към второстепенен персонаж изглеждаше рисковано. Макар кратката сцена след финалните надписи на Requiem да подсказваше, че проклятието на Prima Macula далеч не е отминало, френското студио начело с David Dedeine не искаше да затъва в познатата формула и да предъвква едно и също. След седем години съвместна работа разработчиците решиха, че за да запазят творческата искра на поредицата, е необходима радикална промяна. Резултатът е наскоро излязлата Resonance: A Plague Tale Legacy, която оставя досегашните герои зад гърба си и отвежда поредицата в много по-динамична посока, с повече екшън.

Отвори галерията

Историята на Resonance започва петнайсет години преди трагичните събития в Requiem, а този път в центъра ѝ е персонаж, когото вече познаваме добре от втората част. Това е София, хитрата и харизматична морска контрабандистка, която мнозина биха нарекли пиратка. Новата игра обаче показва, че самоувереността ѝ е и своеобразна броня, изкована от ужасяваща травма в детството. В началото срещаме беззащитно момиченце, държано дълго време в плен при ужасни условия. Майка му го е изпратила в манастир, а баща му го търси под дърво и камък. София става обект на окултните експерименти на местните монахини, които ѝ инжектират загадъчно тъмно вещество и в резултат съзнанието ѝ е залято от видения.

В тях отново и отново се появява древногръцки воин, застанал пред гигантска врата, зад която се крият зловещи събития и тайни. Монахините принуждават момиченцето да рисува всичко, което вижда в промененото си състояние на съзнанието, наподобяващо транс. Край на кошмарния плен слага едва бащата на София, разбойникът Алек, който напада манастира с въоръжените си хора. Алек се заклева да разкрие какво стои зад виденията, но загива по време на експедиция. След обучителната част вече управляваме закалена в битки София на двайсет и няколко години. Тя е твърдо решена да замине за остров Крит, да тръгне по стъпките на баща си и да разкрие тайните на миналото си, които тровят виденията и сънищата ѝ.

Отвори галерията

Визуалният облик и атмосферата в тази част са претърпели огромна промяна. Подгизналата от дъжд Франция, задушаваща се в кал, кръв и чума, е заменена от Венеция и слънчевия, изпълнен с живот средиземноморски остров Крит. Графичният енджин Zouna Engine, който Asobo продължава да разработва самостоятелно, създава въздействащи и красиви гледки, макар понякога да се затруднява с ефектите на светлината и сенките. Буйната зеленина, крайбрежието в сини и тюркоазени багри и рушащите се хилядолетни статуи на пръв поглед биха могли да бъдат декор за идилична почивка.

Зад цялата тази красота обаче се крие мрачна тайна, тясно свързана с едно от най-важните нововъведения в механиките и разказа. Благодарение на особена свръхестествена вибрация, резонанс, който отеква дори през времето, София може да се въплъщава в древния воин, живял хилядолетия преди нея и появяващ се във виденията ѝ. Действията ни в миналото и промените, които предизвикваме в нивата — например завъртането на древна ръчка или преместването на каменен блок — имат пряко и трайно въздействие и върху средновековния свят, в който живее София. Тази механика не само служи за основа на пъзелите, но и допринася за атмосферата, защото ни позволява лично да преживеем събитията, изобразени върху мозайките и фреските сред критските руини.

Отвори галерията

Докато София и спътниците ѝ — Лени, а по-късно и Фаро — се спускат все по-надълбоко в критския лабиринт, скоро осъзнават, че легендата за Минотавъра е само древно прикритие. В дълбините не живее чудовище с глава на бик, а нещо много по-древно и разрушително. Там се разпростират огромни черни пипала, наподобяващи растителни ластуни, които поглъщат всяко живо същество, осмелило се да ги доближи. Тогава става ясно, че макар да сме оставили ордите плъхове зад гърба си, проклятието на Macula е съвсем живо и е приело нова, ужасяваща форма. Лабиринтът и огромните врати са служели, за да го изолират от света. Слабостта на Macula обаче и тук е същата: тя се бои от светлината.

Историята се заплита допълнително от преследващата героите ни венецианска армия, която търси съкровища, както и от разбойниците, някогашното семейство на София, предвождани от жесток предател. Така в дълбините тя трябва да се изправи не само срещу свръхестествения ужас, но и срещу човешката алчност, миналото и настоящето. Струва си да отделим няколко думи и на второстепенните персонажи, защото в първите две части помощниците, враговете, спътниците и останалите герои около протагонистите сякаш бяха изградени по-сполучливо.

Трагедията и загубата сякаш са наложени като задължителна посока на история, която им противодейства със слънце и средиземноморска обстановка, както и с основни и второстепенни персонажи, които едновременно претендират за значимост и остават повърхностни. Това звучи като странно противоречие, но промяната у Фаро и съдбата на Лени ще оставят по-слаба следа у нас, отколкото съпоставимите с тях герои в предишните Plague Tale игри.

Отвори галерията

Докато в пътешествията и приключенията на Амисия основната стратегия за оцеляване разчиташе на криене в сенките, отвличане на вниманието и прашката, Resonance използва съвсем различна бойна система. Геймплеят следва по-скоро стъпките на класическите екшън приключения и ни предоставя доста богат набор от възможности. Освен обикновена и критична атака и избягване имаме ритник, който пробива защитата или обърква противника, париране в точния момент и кука за катерене. С последната можем да събаряме врагове от покриви и високи места или да ги придърпваме така, че да паднат на земята и да станат лесна плячка за острието ни.

Наред с битките, другият основен стълб на играта са пъзелите, свързани с околната среда. По време на приключението София открива и древна загадъчна сфера, с чиято помощ придобива способността да управлява светлината. Тази сила, която според легендата самият Дедал е вложил в сферата, ни служи за активиране на огледала и древни лещи, така че със светлинни лъчи да си проправяме път през гъсталака от черни пипала.

Отвори галерията

Визуалният свят на Resonance вече получи заслужените си похвали, но музикалният съпровод има поне толкова важна роля за изграждането на атмосферата. Композиторът и тук, разбира се, е блестящият Olivier Deriviere, който е заменил мрачните мелодии на виолончелото от предишните части с по-екзотични мотиви, съобразени с критската и минойската култура. Ту нежно меланхолична, ту с буен, пулсиращ ритъм, музиката му пресъздава съвършено контраста между красотата на руините на повърхността и ужасите на подземния лабиринт.

На практика нямам бъгове или други грешки, за които да съобщя — и в това отношение играта се представя добре. Визията и оптимизацията обаче имат своята цена: за инсталирането задължително е необходим SSD, а за пълноценното изживяване трябва да разполагаме и с компютър, значително по-мощен от средния.

Отвори галерията

Resonance: A Plague Tale Legacy е задължително заглавие не само за почитателите на поредицата, но и за любителите на мистични исторически приключения, в които не липсва и екшън. Дано Asobo продължи по този път, като се поучи от критиките и разшири света на The Plague Tale с други герои и самостоятелни странични приключения. Така студиото отново би доказало, че тази вселена е много по-голяма и загадъчна, отколкото някога сме си представяли.

Обобщение

Оценка на автора

Загадките и ужасите хвърлят сянка и върху слънчевия средиземноморски свят.
Графиката и блестящата музика заслужават похвала всяка сама по себе си, а новата бойна система също е сполучлива…
…някои елементи от сюжета и изграждането на второстепенните персонажи обаче за съжаление не достигат нивото на предишните части.

Оценка на читателите (8 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата