Screamer първоначално е аркадна автомобилна игра, излязла за MS DOS през 1995 г., а сега най-сетне получава своето преосмислено издание. Screamer от 2026 г. променя из основи прочутата поредица, за да предложи автомобилна състезателна игра със силен акцент върху историята и нещо, което досега не сме виждали другаде.
Намираме се в бъдещето, където роботиката и технологиите разширяват границите на възможното. В центъра на историята е свръхбогатият Mr. A, който не знае какво да прави с парите си и организира автомобилен шампионат на живот и смърт. Със записването си участниците приемат, че могат да загинат във всеки един момент. В замяна имат шанс за награда, способна да промени живота на поколения напред.
Кандидатите са много и всеки има собствена мотивация. Пет отбора се изправят един срещу друг за голямата награда, а подробният сюжетен режим ни запознава с всички тях и с отделните им членове. На пръв поглед историята изглежда проста и предвидима, но всъщност предлага характерните за анимето обрати, които ще задържат интереса на немалко играчи до края. Началният ни отбор, Green Reaper, се състои от членове на частна военна организация. Те се записват, защото знаят, че в надпреварата ще участва и човекът, убил водача им. По време на играта обаче влизаме в ролята и на други отбори и постепенно опознаваме мотивите на всички. Скоро става ясно, че участието в състезание заради отмъщение може би не е най-добрата идея, особено когато мишената е наследник на мегакорпорация, готов на всичко за победата. Историята обаче пази изненади и след няколко часа игра разкрива мотивите и на главния злодей.
Останалите отбори участват по други причини, а историята отделя особено внимание на конфликтите както вътре в тях, така и помежду им. Green Reaper е на ръба на разпадането, членовете на корпоративния отбор се борят за власт, а в групата, наподобяваща якудза, най-добрият шофьор се страхува да шофира.
Историята прескача във времето толкова често, че това започва да обърква. Постоянно се озоваваме ту в далечното минало, ту в миналото, ту в близкото минало, ту в настоящето. Става невъзможно да се проследи кой с кого и кога вече е разговарял по време на надпреварата и какво се е случило между героите.
Сюжетният режим е поднесен в аниме стил с елементи на визуална новела. Макар от време на време да има анимирани междинни сцени, през по-голямата част от паузите между състезанията гледаме неподвижни изображения на героите, които разговарят. В полза на играта обаче трябва да отбележа, че всички разговори са озвучени. Няма писан диалог, който да не прозвучава и с нечий глас.
Това е особено интересна черта на играта, защото всеки герой говори на собствения си език. Според историята всички хора имат вграден чип за превод, така че в рамките на един разговор чуваме френски, японски, немски, английски и още много езици. Според мен това е находчив подход към международно състезание. За повече забавление има дори куче, озвучено от истинско куче, което също може да общува по този начин.
Причината надпреварата все пак да не е истинска битка на живот и смърт е устройство, наречено Echo. Механикът на състезанието го монтира във всяка кола, а то позволява връщане от смъртта. Тази свръхразвита технология пази живота на всички. Затова, макар наемниците да са дошли с намерението да убият злия корпоративен наследник при „инцидент“, скоро разбират, че Echo прави това невъзможно.
Механиките се учат в сюжетния режим, отделен обучителен режим няма. Но за какво ѝ е на една автомобилна игра такъв режим? Основателен въпрос.
Както вече споменах, Screamer се опитва да подходи към нещата по свой начин. Това я превръща в една от най-сложните състезателни игри, в която без обучение със сигурност трудно ще се ориентирате.
Играта се управлява с два аналогови стика. С левия правим леки завои, но само с него почти не можем да контролираме колата. Същинското завиване става с десния стик, при което задницата поднася. Тоест за преминаването през завоите трябва да движим и двата стика едновременно. Какъв е смисълът от това, освен да се разчупят установените правила, не питайте мен. Да, усещането при шофиране наистина е ново, но за мен това направи преживяването изключително объркващо и ми беше трудно да свикна дори след няколко часа.
Възможно е с достатъчно отдаденост и практика човек да усъвършенства управлението, но аз продължавам да се боря с него. Проблемът дори не е в дрифта с десния стик – с него май вече свикнах. Най-много ме затрудняват острите завои. Както и да се опитвам да ги взема, все се забивам в стената. При компютърните противници обаче не виждам подобно нещо. Напротив, те завиват и дрифтят с висока скорост, без да се блъскат. Не знам дали компютърът мами, или аз съм толкова непохватен, но това управление прави играта много трудна.
Обикновено се справям добре с автомобилните игри, но тук дори на най-ниската трудност понякога се потя, само за да остана на трасето и да не завърша последен. Спирачката направо заковава колата на място и завоите ми изобщо не изглеждат плавни.
В интерес на истината играта предлага различни помощни функции. Има автоматично подпомагане на ускорението и спирането, помощ при завиване и дрифт, дори опция играта да подава газ вместо вас, за да ви освободи от тази грижа. Каква грижа? Чак пък помощ за подаването на газ – нима някой може да е толкова зле? И това е основателен въпрос. Дотук обаче описах само основите, а играта непрекъснато изисква да използвате и други бутони.
Вероятно състезателен космически кораб се управлява също толкова трудно. Като за начало, при всяко превключване на по-висока предавка можем да натиснем L1, за да дадем малък тласък на колата. Затова трябва непрекъснато да следим оборотите, тъй като този тласък може да се активира само в изключително кратък времеви прозорец.
Следва турбото. За да ускорите и да полетите с висока скорост, трябва да задържите L1. Тогава един триъгълник започва да се движи към друг, по-малък триъгълник. Ако пуснете бутона в точния момент, развивате изключително висока скорост. Колата става по-трудна за управление, но използването на турбото е задължително, ако искате да спечелите. Заряд за него се трупа само при безупречно шофиране близо до максималната скорост. Тоест, ако намалявате, няма да получавате ускорение.
Освен това играчите могат да се нападат взаимно. С натискане на R1 включваме щит, който ни предпазва от атаки, но само ако имаме достатъчно заряд. Самото нападение не е механика от типа на Mario Kart. То прилича повече на удар отзад в стил Burnout, с тази разлика, че таранът се активира единствено със задържане на R1. В режим Override пък ставаме неудържими: ако другата кола не се защитава, с нея е свършено. В замяна сме уязвими – ударим ли се в края на трасето, веднага експлодираме. Освен това всеки шофьор има собствени характеристики. При някои енергията за ускорение и нападение се събира по различен начин. Затова има значение кого избираме и какъв тип състезател е той.
Състезанията предлагат различни формати. Има Free for All, в който всеки се състезава срещу всички и печели този с най-добро класиране. Възможни са и отборни надпревари. При тях точките от класиранията и „убийствата“ се събират и побеждава отборът с най-голям сбор. Разполагаме с изключително разнообразни настройки, с които можем изцяло да нагодим преживяването към предпочитанията си. С Overdrive Challenge обаче така и не се справих: там трябва да стигнете възможно най-далеч, без да докосвате стените. Сигурен съм, че тези режими ще донесат огромно удоволствие на най-запалените почитатели на аркадните състезания, защото им позволяват да изпипат уменията си до съвършенство.
За моя голяма радост мултиплейърът работи както онлайн, така и офлайн. До четирима играчи могат да се състезават едновременно дори на PC! Не помня кога за последно съм виждал подобно нещо.
Докато играем, отключваме различни коли, окраски и трасета. Днес подобна система обикновено се нарича платен Battle Pass, но в Screamer няма и следа от микротранзакции. Достатъчно е просто да играете, при това не е задължително да е в сюжетния режим, и играта постепенно ви дава нови неща. Колкото повече играете, независимо в кой режим, толкова повече съдържание получавате.
От графиката нямам никакви оплаквания. Играта изглежда много добре, ефектите са красиви, осветлението е прекрасно, а визуалният дизайн е безупречен. Огромен допълнителен плюс е, че прекарах по-голямата част от времето си със Screamer на Steam Deck. И там играта изглеждаше чудесно и вървеше без засичания.
Музиката също създава подходящата атмосфера, звукът на автомобилите е отличен, а за озвучаването вече говорих. Единствената ми забележка е, че ми липсва усещането за скорост от Burnout. На някои трасета го има, но на много други отсъства. Липсва ми бързината на Burnout и затова колите понякога ми се струват тромави, макар да знам, че не са.
И така, Screamer е добра игра с всичко необходимо, за да забавлява. Има обаче един сериозен недостатък: цената, която току-що видях, докато разглеждах страницата ѝ в Steam. Получих играта безплатно от разпространителя за ревюто, така че се радвам на удобството да не мисля за похарчените пари. Сега обаче виждам, че струва 60 евро за PC и приблизително 75 евро за Xbox и PS5. Не бих я купил. Категорично.
Да, знам, че е пълна с възможности, няма го блатото на микротранзакциите и е еднакво приятна онлайн и офлайн, но 60 евро за аркадна игра? Според мен цената е завишена и може бързо да откаже потенциалните купувачи. За 60 евро може да се купи играта F1 на редовна цена, а очакваната по време на теста Forza Horizon щеше да е само малко по-скъпа. Според мен не са уцелили правилната цена. Докато разглеждам Steam, виждам, че при намаления за същите пари бих могъл да купя дори 3–4 чудесни аркадни състезателни игри. При приблизително 40 евро за ново заглавие бих се замислил, но според мен разумната цена с намаление е около 20 евро.
Много ми е любопитно какъв успех ще има Screamer, но според мен играта бързо ще стигне до намаление от 50 %. Затова може би си струва да се изчакат 1–2 месеца преди покупка, особено защото управлението с два аналогови стика не е за всеки и лесно може да убие желанието за игра.





































