През последните месеци за Samson се говореше изненадващо много, но не непременно защото всичко около играта вървеше по план. Проектът имаше интересна предистория още от самото начало: студиото Liquid Swords е основано от ветерани, работили по големи заглавия като Just Cause и Mad Max, които първоначално са замисляли значително по-амбициозна и комплексна игра. Разработката обаче не е минала гладко. Според информацията от индустрията по средата на процеса е имало сериозни съкращения, наложили значително свиване на концепцията и по-линейна структура на играта. В общностните форуми и Reddit се разгоряха доста особени спорове. Едни намираха заглавието и изграждането на света за странни, а на други точно такива криминални игри със силен акцент върху историята им липсваха и се надяваха на приятна изненада. Така тази история се оказа разказ не само за една игра, но и за това колко крехък процес е разработката на видеоигри.
Мястото на действието, град Tyndalston, е много красиво, детайлно и атмосферно. Само че тук атмосферата означава да обикаляме западащ, гниещ промишлен и жилищен квартал, видял и по-добри дни. Блестящите небостъргачи в далечината не само са далеч, но и бързо се изгубват от поглед. Още от самото начало разработчиците са си представяли градска среда, вдъхновена от ноар жанра, в която насилието е единственият смислен изход. А домът в живота на Samson McCray е едновременно стар познат, когото отдавна не е виждал, бреме, натежало от дългове, и безмилостен учител.
Съответно битките са бързи и безпощадни, а дори няколко удара могат да ни поставят в сериозно затруднение. Затова тактиката, блокирането и избягването на удари остават важни през цялото време. Много рядко се изправяме само срещу слаби противници и си струва да следим числата над главите на връхлитащите ни бандити. Играта изобщо не се притеснява да ни изпраща групи, значително по-силни от нас, независимо дали сме на мисия, или просто се разхождаме из улиците. Например още не бях достигнал трето ниво, когато забелязах мъж с костюм и няколко негови горили да заплашват жена. Застанах на нейна страна, но 17-ото ниво на двамата телохранители ме накара да се замисля за живота. Трудността понякога се люшка между прекалено лесно и прекалено трудно, но можем да приемем това и като подтик да се адаптираме. В крайна сметка опитният уличен боец не подхожда по един и същи начин към двама противници и към три вълни от по четирима. Има значение и дали носят някакъв предмет — счупена бирена бутилка или гаечен ключ. По-добре той да е в нашите ръце, защото може да ни създаде проблеми дори ако го хвърлят по нас отдалеч.
Интересна е системата, при която мисиите струват точки за действие. С нея разработчиците целят да създадат усещане за натиск от времето и ограничени възможности, но тя също така въплъщава поемането на риск. Провалът на мисия за 3 точки е доста болезнен, когато за целия ден разполагаме само с 6. Всеки ден трябва да съберем солидна сума, около 3.000–4.000 долара, за да платим на кредиторите си. Ако не успеем, според историята ще пострада по-голямата ни сестра, която държат като заложница. Освен това на сутринта любезни събирачи на дългове се интересуват как сме и какви усилия възнамеряваме да положим през деня. Този интерес се изразява в тежък ръкопашен бой, обикновено срещу противници, които са много по-силни от нас. Пробвах веднъж — никак не е забавно. Ако обаче се справяме поне прилично, до момента, в който призори си легнем, ще имаме достатъчно пари в брой. А ако не потрошаваме колата си всеки ден и не харчим огромни суми за ремонт, ще ни останат средства и за следващия ден. Можем дори да се запасим за няколко дни напред. Нито веднъж не използвах възможността да преведа всичките си налични пари за погасяване на дълга, макар че освен за ремонт на колата и нитро в играта няма за какво друго да харчим.
Ролевата система за развитие чрез точки за героя се вписва добре в играта. Впечатлението ми обаче е, че в началото и на четирите направления — Instinct, Agression, Tactics, Cunning — има умения и пасивни бонуси, полезни във всякакви ситуации, така че специализацията не ми беше особено нужна. Разработчиците все пак заслужават специална похвала за атмосферните описания на всеки основен клон, както и за много подходящо подбраните изображения и наименования.
Изследването също има своята роля: докато обикаляме улиците, можем да открием множество скрити детайли и странични истории. Само че да спираме колата и да слизаме на всеки половин минута е по-скоро досадно, отколкото интересно. Решенията ни не се ограничават до избора на реплики в диалозите, а се отразяват и в реакциите на света, поведението на героите и развитието на историята. Често последствията от даден избор стават осезаеми едва много по-късно. Мисиите пък в много отношения са еднакви, но все пак имат своите разлики. Разнообразието от задачи бързо губи чара си, но различните места и обстоятелства освежават преживяването достатъчно, за да не стане съвсем скучно. Изключение може би са автомобилните преследвания, при които трябва да извадим от строя противниковите коли. От една страна, разполагаме с неограничено време. Проблем може да възникне, ако междувременно потрошим собствения си автомобил — затова понякога си струва да започнем с чужд. От друга страна, често имах чувството, че преследваните коли ме изчакват. Това ми беше от полза, но доста разваляше усещането за гонитба. На моменти резултатът напомняше „легендарната“ сцена с преследването през целия град в сериала The Book of Boba Fett…
Моделите на героите са детайлни, а анимациите изглеждат естествено, което помага за потапянето в играта. Звуковият дизайн също е сполучлив в по-голямата си част. Ненатрапчивият музикален фон и звуците на средата поддържат постоянно напрежение, което пасва на атмосферата. Тъкмо затова обаче силно ми се наби на уши, че нашият мускулест американски автомобил звучи абсолютно еднакво с някои спортни коли, приличащи на BMW. Разочароващо е, че подобен пропуск е останал във версия 1.0.
Останали са малко бъгове, но за съжаление все пак се срещат. Понякога описанията на мисиите не се побират в прозореца с картата и не открих начин да ги отворя отделно или да прочета остатъка. Една мисия пък беше невъзможна за изпълнение, защото въпросният персонаж не успяваше да се качи в таксито. Играта ми позволи да го „закарам“ до уговореното място, но понеже NPC-то всъщност не беше в колата, там нямаше как да го „убедя“ в някои неща. Така почти веднага провалих крайната цел и цялата мисия. Задачите от типа „намери 5 кутии в този район“ също са сред по-дразнещите. Скритите пакети се откриват трудно, но една игра не бива да се свежда до това да гледам стрелка, изпълняваща ролята на „компас“, в продължение на 10–15 минути, докато най-сетне с триста зора намеря и последната кутия… При това положение по-добре да си останем при боевете и мотаещите се наоколо бандити, дилъри и мутри да пускат по някоя кутия.
Като цяло си личи, че Samson е замислен като нещо повече. Внимателно изграденият свят, диалозите и основната сюжетна линия подсказват много добра основа. Останалите елементи обаче, добавени, за да запълват времето и пространството, за съжаление не достигат първоначалното ниво. Вече споменатите проблеми по разработката са оставили следа в играта. Остава да се надяваме, че историята на Samson ще получи продължение или ново начало и тогава звездите ще бъдат по-благосклонни.





































