Според предходната информация Samsung е направила всичко възможно, за да предотврати преди 21 май 2026 г. обявената от синдиката стачка. Тя можеше пряко да спре производството на Samsung Foundry за 18 дни, а косвените последици можеха да нарушат работата за цели 5–6 седмици. В преговорите участваха и представители на южнокорейските власти, отговарящи за трудовите въпроси, които се опитваха да посредничат за постигането на споразумение. Въпреки това изглеждаше, че страните така и не са успели да се договорят, което означаваше, че компанията трябва да се подготви за загуби от няколко милиарда долара заради стачката.
Според последната към онзи момент публикация на Nikkei Asia обаче изглежда, че все пак е била постигната някаква договореност буквално в последния възможен момент. Тя позволяваше само да се отложи началото на стачката, а за окончателното ѝ предотвратяване бяха необходими допълнителни преговори. Дори това обаче беше огромна крачка напред, от която и двете страни можеха да бъдат доволни — особено ръководството на Samsung.
По първоначалния план стачката трябваше да започне на 21 май 2026 г., но няколко часа по-рано страните все пак успяха да предотвратят спирането на работа, предвидено да продължи 18 дни, до 7 юни. Синдикатът, който представлява близо 48 000 служители, изглежда е приел проект за споразумение, или по-точно го е преценил като достатъчно приемлив, за да го подложи на вътрешно гласуване. Според тогавашните съобщения гласуването е било предвидено за периода от 22 до 27 май, макар че някои източници посочваха периода от 23 до 28 май. Същественото беше, че при отхвърляне на предложението заплахата от стачка можеше отново да надвисне като дамоклев меч над ръководството на Samsung и да създаде сериозни проблеми за компаниите в сектора.
Предложението беше представено на последната среща между ръководството на Samsung, министъра на труда и представителите на синдиката. Точните му условия все още не бяха оповестени, но беше известно, че синдикатът е настоявал Samsung ежегодно да отделя 15 % от оперативната си печалба за бонуси на служителите и едновременно с това да премахне действащия таван за изплащане на бонусите за постигнати резултати. Първоначално ръководството на Samsung отхвърляше искането с аргумента, че разпределянето на оперативната печалба между всички подразделения би било сложен процес. Докато бизнесът с памети процъфтяваше, подразделението за производство на чипове се представяше по-слабо, тоест между тях имаше значителни разлики във всяко отношение.
Според изтеклата информация на служителите в подразделението за памети е бил предложен бонус от около 607 %, докато работещите в полупроводниковото производство са можели да разчитат на „само“ 50 %. И в двата случая е било предвидено еднократно плащане, без намерение то да се превръща в ежегодна практика. След като изглеждаше, че споразумение няма да има, според съобщенията ръководството на Samsung започна да свива производството, подготвяйки се за спирането на работа. В последния момент компанията се обърна и към съда, за да попречи на стачкуващите да блокират производствени звена и оборудване, както и изобщо да влизат на работните площадки. Съдебното решение позволяваше за нарушения от страна на синдикални членове и ръководители да се налага сериозна глоба от 100 милиона южнокорейски вона, при това за всеки ден, през който нарушенията продължават.
Анализатори и ръководители вече бяха предупредили, че стачката може да предизвика сериозни смущения в производството на чипове и да нанесе значителни икономически щети на Южна Корея. Според някои оценки загубите при спиране на производството можеха да достигнат 1 трилион южнокорейски вона дневно, докато други оценяваха по-широките икономически последици на десетки милиарди долари. Така засега стачката беше предотвратена, но при отхвърляне на предложението на Samsung в синдикалното гласуване опасността от нея можеше да се появи отново.






























