Легендарната настолна игра Descent на Fantasy Flight Games, чието действие се развива в света на Terrinoth, от поколения е алфата и омегата на приключенията из подземия. Всички около игралната маса познаваха онова несравнимо усещане, докато преминавахме през монументалните кампании на Descent: да прочистваш стъпка по стъпка тесните, полутъмни коридори на подземията от чудовищата, спотаени в мрака.
Макар издателят и преди да е експериментирал с приложения и подобни решения, френското Artefacts Studio, на което дължим и великолепната The Dungeon of Naheulbeuk, най-сетне даде дигитална форма на онова, което толкова много хора очакваха. Студиото превърна поредицата в пълноценна, самостоятелна тактическа ролева игра за PC. Terrinoth: Heroes of Descent е повече от обикновена адаптация: това е истинска тактическа RPG със собствен облик, която едновременно отдава почит на именития си предшественик и се стреми да отговори на очакванията на съвременните стратези, свикнали с видеоигрите.
Разработчиците не са пренесли механично често тромавите правила на настолната игра, изискващи водене на записки на ръка. Вместо това са създали по-динамична система, която пасва много по-добре на PC. В основата на походовите битки е управлението на точки за действие (AP) — решение, което е едновременно тактическо и лесно за разбиране.
Всеки герой разполага с 3 AP на ход, като движението и атаките черпят от един и същ запас. Системата не ни ограничава до класическата схема „движение, после атака“. Ако решим, можем да похарчим и трите точки за придвижване, за да измъкнем ранен персонаж от обкръжението на немъртвите. Също толкова удачен вариант е да останем на място и да отприщим опустошителна комбинация от заклинания в няколко етапа.
Истинската тактическа дълбочина на битките идва от терена и взаимодействието между персонажите. Бойните полета не са просто декор. Можем да използваме прикрития, високите позиции дават сериозно предимство на бойците с далекобойни атаки, а препречването на тесен коридор с тежкобронирания рицар също е напълно работеща тактика. При това уменията на различните класове се допълват като зъбните колела на прецизен часовников механизъм.
Магьосникът ни например забавя враговете или ги прави уязвими към електрически щети, след което и той, и стрелецът могат да ги обсипят с такива атаки. Огненият ни жрец не само подпалва немъртвите или стоварва върху тях метеоритен дъжд, но оставя по бойното поле и сияещи лечебни кълба. А още дори не сме споменали лечителя. За разлика от много други игри, тук мисленето в комбинации ни насърчава да възприемаме отряда като единен, тясно сработен организъм, а не като отделни бойни единици.
Визията пресъздава чудесно класическата, леко приказна, но богата на детайли фентъзи естетика. Моделите на персонажите и текстурите на средата създават усещането, че на монитора ни са оживели майсторски изрисувани миниатюри от настолна игра. Визуалните ефекти на заклинанията, експлозиите на огнените кълба, проблясъците на мълниите и подсилващите ефекти имат нужната въздействаща сила, макар че анимациите биха могли да бъдат и по-детайлни.
Качеството на озвучаването е донякъде неравномерно, но актьорите зад основните персонажи са се постарали и са успели да вдъхнат истински живот на героите и историята. Заслужават похвала: личи си, че качеството на актьорското озвучаване се повишава и че има търсене за него.
Първите глави на играта работят почти безупречно, но към второто действие вече изпъкват недостатъците в дизайна и техническото изпълнение. Най-голямото разочарование вероятно ще бъде темпото на изследване. Придвижването между битките, претърсването на сандъци и взаимодействията са невероятно бавни, а възможност за бързо тичане няма. Затова, когато на някоя по-голяма карта се наложи да се върнем пеша до пропуснат по-рано разклон, скуката е съвсем разбираема.
Освен това персонажите ни са склонни да засядат дори в най-дребните обекти по терена. В тесните пещери и сред многоетажните руини управлението на камерата също се превръща в истинско изпитание, защото стените невинаги стават прозрачни навреме. На всичкото отгоре управлението с WASD не се справя с така наречените „стълби“, свързващи участъци с различна височина. Да не говорим на кого изобщо би му хрумнало да сложи WASD управление в подобна игра. В по-късните етапи разработчиците са склонни да повишават трудността с евтини номера: вместо по-интелигентни противници получаваме вълни от врагове, които изникват изневиделица зад гърба ни. Това е изнервящо, а според мнозина чудовищата получават и нечестни бонуси към характеристиките си — несправедлив и глупав начин да се увеличи предизвикателството.
Terrinoth: Heroes of Descent е симпатична, атмосферна и солидно направена дигитална адаптация, която може да се окаже чудесен избор за почитателите на походовите тактически RPG и отрядните CRPG. Artefacts Studio очевидно е вложило сърце и душа в работата си по поредицата, но бавното темпо, грешките при намирането на път и техническите решения, засягащи и баланса, все още се нуждаят от един-два сериозни пача. Ако обичате жанра, след Dungeons of Naheulbeuk и тази игра е задължителна — само се въоръжете с малко търпение!


































