Разработчикът, създал диспечера на задачите (Task Manager) в операционните системи Microsoft Windows, привлече вниманието с любопитно кратко видео. Във всекидневната си работа той използва настолна работна станция с AMD RYZEN Threadripper, която при максимално натоварване отделя доста топлина. В замяна обаче предлага и висока процесорна производителност благодарение на възможностите на архитектурата ZEN 2, както и на своите 32 ядра и 64 нишки.

Отвори галерията

Платформата sTR4 е добре оборудвана и като цяло: не само процесорът, но и платформеният контролер (PCH) осигурява множество PCIe линии и други входно-изходни компоненти. Именно върху PCH при експеримента е поставено любопитно малко устройство, което обичайно няма място в компютъра, но заради интересния си и нагледен принцип на работа често може да се види в часовете по физика. Става дума за двигател на Стърлинг, който използва топлина, за да задвижва чрез малко бутало колело, изпълняващо ролята на маховик. Така топлината се превръща в кинетична енергия и може да задвижва малки механизми, които не изискват особено голям въртящ момент. В случая миниатюрният двигател на Стърлинг е поставен върху радиатора на PCH. Той се е нагрял достатъчно, за да може двигателят, способен да работи и при ниски температури, да продължи да се върти сам след леко първоначално завъртане.

В текста към видеото, споделено в X, разработчикът пише, че охлажда чипсета на Threadripper с двигател на Стърлинг. Всъщност се случва обратното: двигателят използва отделяната от PCH топлина, за да извършва работа. Демонстрацията нагледно показва, че малкият модел, който се нуждае от съвсем малко топлина, може да работи дори с топлината от PCH. За съжаление разработчикът не е измерил точната температура на радиатора на PCH преди и по време на експеримента. Въпреки това се е получила чудесна образователна демонстрация, която може да събуди интереса на мнозина към тази стара концепция — около идеята би могъл да се изгради дори компютър в стиймпънк стил.

Двигателят на Стърлинг работи благодарение на температурната разлика между горещата и студената си страна. Нагряването на затворения в него въздух, хелий или водород задвижва буталото, което чрез механична предавка завърта маховик. Топлината може да идва от пламъка на свещ, от ръката, от гореща чаша или от друг източник в зависимост от това колко топлина е необходима на двигателя. Газът не напуска пространството около буталото, а се използва отново и отново в работния цикъл, така че няма и емисии в обичайния смисъл. Тази топлинна машина работи с висок КПД и е изобретена от свещеник през 1816 г.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.

Свързани статии

Към началото на страницата