В един от тайванските заводи на Micron се подготвяше стачка, организирана от местния синдикат. Служителите настояваха компанията да се отнася по-сериозно към тях и да преговаря за полагащите им се през тази година бонуси. Те искаха също съвместно с работодателя да изградят прозрачна система, която да направи разпределянето на печалбата между служителите по-проследимо и предвидимо. Еднодневното спиране на работа беше насрочено за 22 октомври 2026 г. Тъй като производството в полупроводниковата индустрия протича денонощно, седем дни в седмицата, се очакваше то неизбежно да предизвика смущения. Все още не беше ясно колко сериозно ще се отрази прекъсването върху производството на памет, нито какви загуби ще причини по отношение на приходите и печалбата.
Стачката беше организирана от синдиката, представляващ служителите в завода в Таоюан. Още през септември синдикатът беше опитал да започне преговори по тези въпроси с представители на компанията, но без успех. Разговорите бяха стигнали до задънена улица, без да бъде договорена нито една конкретна стъпка напред. Този неуспех подтикна работниците да предприемат действия, засягащи самото производство: те изготвиха конкретен план за стачка, чието начало беше насрочено за 22 октомври 2026 г. Спирането на работа беше планирано само за един ден, но дори това можеше да се отрази сериозно на производството на памет, тъй като в разгара на кризата всяка DRAM матрица е крайно необходима. Целта на стачката беше да окаже натиск върху ръководството на Micron, така че блокираните преговори да приключат успешно, ако и двете страни са готови на известни компромиси.
Макар планираните действия да се ограничаваха до Таоюан, Micron има и друг, значително по-голям завод за памет в Тайван. Прекъсване на работата му би довело до по-сериозни смущения и много по-болезнени финансови последици. Служителите в завода в Тайчун все още не се бяха присъединили към стачката, но техният синдикат също се опитваше да постигне споразумение. За 22 октомври бяха планирани преговори с ръководството на Micron с надеждата най-сетне да бъде договорено приемливо решение.
В тайванските заводи на Micron се произвеждат чипове памет DDR5 и LPDDR5, както и стекове HBM памет, така че евентуална продължителна стачна вълна би могла да засегне доста широк пазарен сегмент. Все още не беше ясно дали служителите, които няма да участват в стачката, ще могат да поддържат производствените линии в действие поне с намален капацитет, или засегнатите производствени звена ще трябва да бъдат спрени изцяло. Това е съществена разлика: от нея на практика зависи размерът на щетите от стачката, а тя би могла да повлияе силно и върху готовността на Micron за споразумение. Компанията има около 15 000 служители в тайванските си заводи. Те искат да получат условия на заплащане и възнаграждение, подобни на вече извоюваните от работниците в Samsung и SK Hynix, за да имат по-голям дял от печалбите, нараснали заради кризата с паметта и бума на AI.
Дали страните щяха да успеят да постигнат споразумение преди началото на стачката? Това зависеше от много фактори, включително от броя на служителите, готови да се включат в спирането на работа.






























