Оценка на автора

Оценка на читателите

57

Star Wars Squadrons, духовният наследник на поредиците X-Wing и TIE, беше една от мечтаните ми Star Wars игри. Знам, че мнозина не я харесват, а EA бързо я изостави, но този тясно насочен подход страшно ми допадна. Някак тези игри ме увличат повече от поредицата Jedi например.

STAR WARS Episode I Racer е друга подобна класика. Тази състезателна игра, излязла по времето на The Phantom Menace, пресъздаде по вълнуващ начин бързия и още по-опасен свят на състезанията с капсули. В кампанията можехме да подобряваме капсулата на избрания от нас пилот, а след всяко състезание да търгуваме с употребявани или чисто нови части. Така накрая можехме да сглобим брутално бърза машина. 

За времето си играта беше безумно яка, поне според детските ми спомени. И трябва да кажа, че Episode 1 Racer не се е завърнала напълно: Star Wars Galactic Racer е, меко казано, смесица от няколко игри. 

От една страна, подобряването на състезателните машини между отделните надпревари е запазено. Разнообразните планети, които се редуват, също са тук. Дори капсулите присъстват в играта. Star Wars Galactic Racer обаче е много повече от още една Episode 1 Racer. 

Тази игра е събрала и най-добрите елементи от поредиците Motorstorm и Burnout и няма как да съм по-развълнуван от това.

След това въведение нека се потопим в историята. Империята е рухнала, а един стар познайник на състезателните среди, организаторът Darius Pax, иска да върне високите скорости в галактиката. Империята не гледаше с добро око на развлеченията на хутите, но с края на потисниците идва и краят на забраната.

Pax е отдаден на каузата, но не иска шампионатът му да се превръща в битка на живот и смърт като състезанията с капсули. Затова залага на по-умерените спийдъри, разделени в три категории. Не знам точните им названия на унгарски, затова ще използвам английските.

Първата категория са landspeeder машините, които предлагат добър баланс между броня, ускорение и скорост. Това са истински универсални машини, с които състезаването е най-балансирано. Втората категория са speeder bike машините: изключително бързи, но лесно се разбиват и трудно ще изблъскате някого с тях. Третата категория са skim speeder машините, създадени чрез преоборудване на контрабандистки кораби, които се справят отлично в завоите. Всички тези спийдъри се състезават заедно на трасето, така че ще ги видим в действие.

И така, Pax организира най-бързото състезание в галактиката, но един непобедим шампион, Kestar Bool, доминира над всички останали. Заради това шампионатът не е особено интересен. Като наш стар познайник Pax се опитва да привлече героя ни Shade, за да победим шампиона и останалите подкупени пилоти и да внесем малко вълнение в излъчванията. Отначало той самият ни спонсорира, но го прави тайно, защото не е редно организаторът да се занимава с подобни неща.

Отвори галерията

Участвахме само в едно пробно състезание, когато Kestar Bool веднага ни набеляза и на практика започна да се тръшка какво търсим там. От този момент участието ни в шампионата се превърна в личен въпрос. Така като човек трябва да се докажем сред пилоти от различни видове с котешки рефлекси.

Играта пренася по доста необичаен начин подобренията между състезанията от Episode 1 Racer. В кампанията събитията се редуват на случаен принцип. В първата глава трябва да се класираме за шампионата, но ако по някаква причина не успеем да се наредим сред най-добрите, изобщо няма да получим тази възможност.

Отвори галерията

Тук се намесва трудността на кампанията. Колкото по-висока е тя, толкова по-силни са съперниците, но нещата не свършват дотам. Избраното ниво определя и колко пъти можем да се разбием по време на състезанията. На средна трудност започваме с право на три грешки, а на най-високата нямаме дори толкова. 

Разбием ли се, може да се наложи да започнем играта отначало.

Губим подобренията си и напредъкът ни се занулява. В следващия опит можем да пренесем само едно: точките за подобрения, които сме събрали по време на състезанията и които в края на опита влагаме трайно в спийдъра си. Ако например успеем да съберем няколко точки, можем да ги вложим в завиване и ускорение. Така при следващото започване вече ще разполагаме с някои подобрения.

Отвори галерията

В рамките на всеки опит напредваме по-бързо, но след смъртта губим повечето придобивки. Класически roguelite геймплей. Кампанията е разделена на няколко глави, за да не се налага все пак да започваме всичко съвсем отначало. По-късно в историята ще можем да събираме и повече от един League Token, който на практика представлява живот. Така всяка смърт няма непременно да означава край, но и самата игра става все по-трудна. 

Затова в повечето състезания целта не е да си първи, а изобщо да стигнеш до финала.

Разбира се, по-предното класиране носи най-много пари за подобрения, но като цяло оцеляването е по-важно. Без пари след време ще изостанете от останалите, но ако прибързвате или претоварвате машината си, скоро ще трябва да ви стържат от стената. Всяко състезание, което преживеете, запазва точки за следващата ви „смърт“, с които можете да станете по-силни. 

Отвори галерията

Подобно на FTL, имаме известна свобода да избираме пътя си към победата. Можем да подбираме различни видове състезания и според избора си да печелим подобрения, способности, пари и други предимства. Както споменах, състезанията се появяват на случаен принцип, а ние избираме между тях. Искаме да изпробваме нов спийдър? Няма проблем. Най-лошото, което може да се случи, е да не стигнем навреме до финала и да не получим подобрения, но няма да отпаднем. 

Обикновеното състезание вече е по-рисковано. Всяко място носи пари, но сумата има значение. Освен това, ако се разбием твърде много пъти, можем да отпаднем от шампионата и да започнем отначало. 

Отвори галерията

Има обаче и елиминационен режим, който носи още по-голям риск. Залогът тук е огромен и победата може да ни донесе куп придобивки, но е изключително важно да завършим сред първите трима. В противен случай автоматично ни дисквалифицират.

След няколко състезания мястото на надпреварите се променя. Ако например започнете в предвидимата пустиня на Jakku, скоро може да се озовете на планета с киселинна повърхност. Ако се задържим твърде дълго в тази гадост, спийдърът ни бързо може да се взриви или повреди. На ледената планета пък машината скоро може да стане неуправляема, затова трябва да минаваме през топлинни портали, които доста лесно се пропускат.

Отвори галерията

Всяко трасе крие свои специфични трудности, а скоростта е огромна. Дори за око, свикнало с Burnout, не е лесно да проследи кога и накъде трябва да се поеме. Дизайнът на трасетата в духа на Motorstorm обаче предлага находчиви решения и преки пътища.

След като споменах Motorstorm, някои участъци изглеждат така, сякаш са пренесени направо от тази игра. Не твърдя, че е така, още повече че май от 10 години не съм играл нищо от поредицата. Усещането обаче беше като от Motorstorm, поне що се отнася до дизайна на трасетата.

Отвори галерията

А като се върна към Burnout… дори не знам какво да кажа. Не помня колко игри от поредицата съм превъртял, а третата я минавам за пореден път. Според мен по-добра аркадна автомобилна игра просто няма. И макар в Star Wars Galactic Racer да не се носим на колела, тя е наследила същото лудо, безпощадно препускане, при което за частица от секундата трябва да вземеш жизненоважно решение на терен, от който заради скоростта почти нищо не виждаш. Да извадиш друг играч от надпреварата в Galactic Racer е страхотно усещане, въпреки че дори повече от 22 години по-късно моделът на разрушенията не се доближава до онова, което Criterion показа навремето на PS2. 

А щом стана дума за Criterion… Galactic Racer също е дело на бивши служители на Criterion, така че се завръща и оръжейната система от Need for Speed: Hot Pursuit. Играчите могат да изградят конфигурация за атака, за повишаване на скоростта или за защита. В по-късен етап от играта, както и в мултиплейъра, има опасност някой да ни нападне. Ако спийдърът ни го позволява, можем например да активираме щит и така да оцелеем не само сред опасностите на трасето, но и при атаките на съперниците. Можем също с разни хитрини да помогнем на останалите да се озоват в стената или просто да се изстреляме напред и да спечелим състезанието. 

Тези способности могат да се използват отново след време за презареждане, но броят на активациите е ограничен от наличната енергия. Ако не подобряваме батерийните пакети на състезателната си машина, много скоро ще изгубим възможността да ги използваме.

Отвори галерията

Малка любопитна подробност е, че преди състезанията има и миниигра с quick time event. Ако успеем да натиснем правилната комбинация от бутони, получаваме безплатна способност или зареден ускорител. 

Способностите, както и много от подобренията, се избират от произволно генериран списък. Затова невинаги можем да развиваме спийдърите си в желаната посока. Все пак можем и да купуваме разни неща, а различните услуги, които правим, и другите минисъбития могат да ни донесат допълнителни подобрения. Да не говорим за изпълняването на изискванията на спонсорите.

Играта е доста комплексна: дългосрочното развитие и текущото състезание са еднакво важни. Roguelite механиките определено освежават линейното преминаване, и го казвам, въпреки че по принцип не харесвам roguelite игри. Все пак добавят достатъчно забавление, макар че тези игри нарочно забавят напредъка, за да удължат кампанията.

Отвори галерията

Да се върнем към сюжетния режим: вече не е тайна, че в определен момент от историята се появява и Sebulba. По-интересното е, че той остава наоколо и след време започва да си припомня миналото и да ни разказва истории за истинските състезания, тоест за гонките с капсули.

Така стигаме и до другата интересна страна на играта: капсулите. В Galactic Racer можем да се състезаваме с тях не само под слънцата на Tatooine, но и на останалите трасета в играта. Тези капсули са почти два пъти по-бързи от спийдърите, които обикновено караме. Затова не са въоръжени, поне по подразбиране, а с огромната си скорост правят и бездруго дяволски бързите трасета още по-опасни.

Отвори галерията

Освен историите на Sebulba, завръщането на капсулите и кампанията има и други режими. Ще открием предварително зададени състезания, различни предизвикателства, гонки с капсули и, разбира се, мултиплейър.

Режимът за няколко играчи също предлага безброй възможности. Има стандартни Galactic Racer състезания и гонки с капсули, в които можем да се включим по всяко време. Разработчиците обещаха допълнителни режими и персонализирани настройки в следващите пачове. Най-интересен обаче е мултиплейър режимът, наподобяващ кампания, в който ставаме все по-силни от състезание на състезание.

Отвори галерията

Всички започват с еднакво базово оборудване, след което според класирането си получават все повече възможности да се подсилят. Ако някой се представя слабо, естествено изостава, но играта предлага начин напрежението да се запази. Между състезанията можем да залагаме на кое място ще завършим, а ако успеем да изпълним прогнозата, играта ни награждава с допълнителни кредити. Преди последното състезание можем да предвидим и кой ще бъде крайният победител.

Отвори галерията

Разбира се, този режим също може да се разгледа още по-подробно: какви способности, подобрения и други неща са достъпни между състезанията. Възможностите обаче са толкова много, че за да завърша статията, ще ми трябват още 10 страници. Едно е сигурно: играта възнаграждава поемането на риск, но ако прекалите, ще си изпатите жестоко.

Отвори галерията

За малко да забравя, но има и режим за свободно разхождане. Нещо като обиколка из боксовете. Тук можем да разговаряме с другите, да пазаруваме, да даваме повредени части за ремонт или да изслушваме специални предложения. Разходките от трето лице изобщо не бяха задължителни за подобна игра, но възможността да общуваме с пилотите и организаторите, докато Shade ги изнервя със саркастичните си подмятания, добавя доста. На пръв поглед режимът изглежда напълно излишен, но всъщност допринася много за атмосферата и изграждането на света. Радвам се, че са го включили.

Отвори галерията

Нека преминем към графиката. Играта е красива. Поне така изглежда във видеоклиповете, защото тук, в Япония, най-мощното ми геймърско устройство е Steam Deck. На него се радвам, че поддържа стабилни 30 FPS при ниски настройки и резолюция 720p. Следователно мога да кажа, че системните изисквания са изключително ниски и играта наистина може да се играе приятно дори на компютър от начален клас. Именно заради Steam Deck обаче не включвам много собствени снимки от екрана в статията. Нека си признаем: повечето от нас не играят на ниски графични настройки, особено ако разполагат и с конзола.

При звука обаче няма компромиси. Боже, тази игра пресъздава атмосферата на Star Wars чрез звука толкова добре, че дори Skywalker Sound би кимнала одобрително. Звукът на капсулите например е досущ като в The Phantom Menace, а звуковият дизайн превръща цялата игра в невероятно преживяване. 

И музиката е на много високо ниво. Макар играта да използва малко познати Star Wars композиции, Gordy Haab, който многократно е доказвал уменията си в Star Wars: The Old Republic, Star Wars Battlefront и поредицата Star Wars Jedi, отново е сътворил нещо великолепно. 

Ако трябва да търся недостатъци, според мен те са в броя на локациите, категориите превозни средства и цената. Първо, малкото планети, които можем да обиколим, са разнообразни и предлагат множество различни маршрути, но с удоволствие бих приел още 3–4 планети. Някоя хубава градска среда или подводен свят, терени с епични мащаби като онези, които видяхме например в KOTOR или дори в Episode Racer. 

Отвори галерията

Макар трите категории превозни средства да се различават достатъчно една от друга, в рамките на всяка категория спийдърите се отличават само по външния си вид. Затова според мен липсва тръпката от колекционирането. Повечето машини си приличат доста и често имат семпъл дизайн, което не е особено вълнуващо, дори да можем да комбинираме елементи от тях. Разбира се, гонките с капсули подобряват положението, но те са само малка част от играта. Можеха да имат по-голямо присъствие, а и някаква система за развитие нямаше да им навреди. 

Третият недостатък е цената. Доста се колебаех дали да купя играта и накрая не съжалих, но я взех на японската цена, която е с приблизително 25 евро по-ниска от европейската. Да дадеш приблизително 60–80 евро за нея… Според мен никоя игра не струва толкова, включително и тази.

Отвори галерията

Star Wars Galactic Racer е блестяща игра и гордост за жанра си. Отново имаме състезателна игра, която не се страхува да наказва. Така тя връща напрежението от класическите заглавия, в които всяка грешка имаше последствия. 

Forza Horizon например предлага спокойно разтоварване. На професионално ниво, разбира се, ще се изпотите здраво, но като цяло играта ви държи за ръката и ви превежда внимателно през улицата като любяща майка малкото си дете. Star Wars Galactic Racer пък ви изритва така в лицето, ако дръзнете да мигнете, че дори застрахователят ви се обажда да пита добре ли сте и имате ли нужда от помощ. И точно това ѝ е хубавото!

Остава само въпросът дали обичате достатъчно света на Star Wars и наследството на състезателните игри от 2000-те, за да я купите. Ако сега не можете да си я позволите, надявам се по-късно да имате тази възможност. Защото това е една от най-добрите аркадни състезателни игри през последните години, ако не и най-добрата.

Обобщение

Оценка на автора

Харесвате поредицата Burnout? И Star Wars ви допада? Тогава това е вашата състезателна игра!
+ Вълнуваща кампания, изпълнена с предизвикателства
+ Висока преиграваемост
+ Безброй възможности за развитие
+ Атмосфера на Star Wars в най-чистия ѝ вид
+ Star Wars музиката на Gordy Haab
+ Дяволски бързи и безпощадни надпревари
+ Състезания с капсули
+ Силните страни на Burnout, Motorstorm и, разбира се, Episode 1 Racer, събрани в една игра
- Локациите и състезателните машини изглеждат малко
- Висока цена
- Защита срещу копиране Denuvo. Защо, наистина?

Оценка на читателите (7 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата