Срещу Intel е заведен колективен иск от акционери, според които ръководството не е обяснило ясно как ще се отрази отслабването на пазара на персонални компютри върху финансовите резултати на компанията. Ищците твърдят, че заради липсата на информация сривът на акциите в края на октомври ги е заварил неподготвени. За сравнително кратко време книжата загубиха близо 29% от стойността си, което беше болезнен удар за всички акционери и инвеститори.
Колективният иск е заведен в Сан Хосе, Калифорния. Водещ ищец е Southfield Fire and Police Retirement System, организацията, която управлява пенсионния фонд на пожарникарите и полицаите в Саутфийлд. Нейни представители са внесли иска срещу ръководителите на Intel в местния федерален съд. Ищците държат главния изпълнителен директор и финансовия директор отговорни за това, че не са ги уведомили навреме за очакваните последици от неблагоприятните тенденции на пазара на персонални компютри.
Според акционерите Intel е трябвало своевременно и ясно да съобщи доколко забавянето на пазара на персонални компютри може да засегне продажбите и складовите наличности. Основното им възражение е, че отрицателният ефект от забавянето е надхвърлил ползата от допълнителното търсене на инфраструктура за центрове за данни за изкуствен интелект. Според ищците изявленията на компанията са били неверни и/или подвеждащи още в момента, в който са направени, тъй като са прикривали неблагоприятни факти за дейността на Intel.
Ситуацията беше сложна. По-високите цени на паметта оскъпиха настолните и преносимите компютри, което сви потребителското търсене. Същевременно ограниченият производствен капацитет попречи на Intel да задоволи изцяло търсенето от страна на центровете за данни. В резултат компанията не успя да продаде достатъчно процесори, а след публикуването на финансовите резултати цената на акциите ѝ рязко се повиши.
Акционерите вероятно имат основание да очакват по-ясна и по-честа комуникация от компанията при важни събития. Intel е имала такава практика в началото на 2000-те години, когато начело на компанията е бил Крейг Барет. Тогава още по средата на тримесечието компанията е публикувала актуална информация за акционерите и инвеститорите, за да им даде представа какви промени във финансовите перспективи да очакват до края на периода. При управлението на Пол Отелини практиката е прекратена през януари 2006 г. Intel я възстановява по време на световната финансова криза, но я прилага само от 2008 до 2010 г., след което отново я изоставя.
Освен че обвиняват Intel в подвеждащи изявления, акционерите твърдят, че компанията е укрила и съществена информация. По средата на третото тримесечие тя е набрала 23 млрд. долара чрез емисия акции на цена от 95 долара за акция. Целта е била да се финансира разширяването на капацитета за производство на полупроводници.
Поводът за колективния иск е спадът на акциите на Intel с 28,6% към 30 октомври, след като компанията оповести действителните си финансови резултати и прогнозата си за четвъртото тримесечие. Спадът заличи около 140 млрд. долара от пазарната капитализация на Intel. Ищците искат да представляват акционерите, които са купили акции на Intel между 23 юли и 29 октомври 2026 г. Ответници по делото са главният изпълнителен директор Лип-Бу Тан и финансовият директор Дейвид Зинснер. Ищците все още не са определили какво обезщетение ще поискат.































