Оценка на автора

Оценка на читателите

41

Повечето играчи свързват името Don’t Nod с драматични игри, изпълнени с емоционални обрати и поставящи трудните решения в центъра на преживяването. Такива са поредицата Life is Strange (и свързаните с нея игри), Vampyr и Banishers. През последните години обаче френското студио видимо се опитва да излезе от познатите жанрови рамки, а този път буквално се стреми да пренесе разказването на истории в междупланетни измерения. Aphelion е най-амбициозният му проект досега, а обстановката е смразяваща.

Намираме се в края на 60-те години на XXI век и Земята е на ръба на екологичен колапс. Морското равнище непрекъснато се покачва, а опустошителни тайфуни принуждават оцелелите отново и отново да се местят из все още достъпните части от сушата. Последният лъч надежда за човечеството е Persephone — наскоро открито, ледено и пусто небесно тяло, което обикаля в най-външните предели на Слънчевата система. Двучленна изследователска космическа мисия държи съдбата на човечеството в ръцете си, но участниците в нея може да се окажат безсилни да спасят дори собствения си живот от опасностите, дебнещи на планетата.

Отваряне на галерията

Двамата главни герои са астронавтите Ariane Montclair и Thomas Cross от изследователската мисия Hope-01. Разработчиците са положили сериозни усилия за научната достоверност, екипировката и космическите изследвания в играта. Проектът е реализиран с експертната подкрепа на Европейската космическа агенция (ESA), което личи в детайлната изработка на скафандрите и инструментите на астронавтите. Дори заглавието на играта е астрономически термин: афелий (aphelion) е точката от хелиоцентричната орбита на едно небесно тяло, в която то се намира най-далеч от Слънцето.

Проблемите и смъртоносното приключение започват, когато изследователският кораб се отклонява от курса си и извършва аварийно кацане на повърхността на планетата. След удара Ariane и Thomas се оказват разделени. Сред пустия, замръзнал пейзаж те трябва да се борят не само със смъртоносния студ и недостига на кислород, но и със загадъчно, наглед свръхестествено същество, наречено в играта Nemesis.

Отваряне на галерията

Каквото и да се говори за Unreal Engine 5, тук той създава картина, която е изумително красива и разнообразна, при положение че се състои „само“ от лед и сняг. И това разнообразие далеч не се изчерпва с начините, по които средата се опитва да ни убие. Чуждите и необичайни структури, които прозират през снежната виелица, проблясващите под ледената покривка светлини, безкрайните кратери и потискащото усещане за самота изграждат изключително силна атмосфера, чудесно вписана в борбата за оцеляване. Почти усещаме студа, който пронизва до кости, и безпомощната изолация, докато двамата герои се борят за живота си. Музиката на композитора Amine Bouhafa допълва всичко това почти съвършено. Сдържана и меланхолична, със синтезатори и струнни инструменти, тя се преплита с действието и героите още по-тясно от обичайното.

Отваряне на галерията

След определен момент Aphelion се разделя на две линии заради различното състояние на главните герои и с всеки от тях трябва да напредваме и оцеляваме по малко по-различен начин. В линията на ранения Thomas разкриването на научнофантастичната предистория би могло да бъде интересно, но за съжаление тези участъци изглеждат изключително монотонни. Движението с охлювско темпо и прекалено усложненото управление на кислородните запаси не създават напрежение, а постоянно нарушават ритъма на играта. При Ariane изследването и динамичното придвижване придават повече устрем, но тези участъци на практика се превръщат в платформър. Тук това е доста дразнещо, особено в такива количества. Не помага и фактът, че моментът за отскок понякога е непредвидим, а нерядко дори дребно препятствие ни праща в пропастта.

Също толкова разочароващи са и участъците, в които се крием от Nemesis и които се опитват да наподобят Alien:Isolation. В тях врагът или е толкова глупав, че изобщо не ни забелязва, или внезапно става всезнаещ и ни открива дори в привидно най-сигурното скривалище. Редките точки за запазване на напредъка правят изброените проблеми още по-изнервящи, а непрекъснатото повтаряне на едни и същи участъци бързо може да убие желанието за игра.

Отваряне на галерията

Като цяло Aphelion е впечатляваща визуално, но трагично небалансирана игра. По отношение на графиката, музиката и атмосферата тя би могла да се нареди сред най-добрите. Тромавото управление, недоизпипаните участъци с промъкване и на места вялата сюжетна линия обаче превръщат продължаващото над 7–8 часа приключение по-скоро в тегоба, отколкото във завладяващо пътешествие.

Обобщение

Оценка на автора

Don’t Nod разбърка картите, но не е сигурно, че получи добра ръка
Визията, музиката и прецизността на технологичните и научните детайли са на впечатляващо ниво…
…но за съжаление тъкмо геймплеят, управлението и историята развалят цялостното впечатление.

Оценка на читателите (6 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата