През последните години индустрията за видеоигри видимо се увлече по фолклора (а и с окултизма поддържа приятелски отношения). След японската и скандинавската митология сякаш дойде ред на славянските легенди, а Bylina също се опитва да се включи в тази вълна. Светът на играта е вдъхновен от руските и източноевропейските предания — достатъчно рядко срещан източник на вдъхновение, за да привлече вниманието ни. Богатири (герои, рицари), демони, прокълнати гори и гротескни митологични създания се редуват в приключение със странна, приказна и същевременно потискаща атмосфера.
Това не е стерилното епично фентъзи с дракони и магьосници, което сме виждали хиляди пъти, а нещо много по-приземено и мрачно. Достатъчно е да си спомним приключенията на Geralt, за да се сетим колко често се размиват границите между доброто, злото и самото понятие за помощ. Именно това, преплетено с отлично подбрани елементи на мрачното фентъзи, придаде на света на ловеца на чудовища познатия ни облик.
В центъра на историята на Bylina е Sokolik — млад воин, който против волята си се замесва в свръхестествен конфликт и скоро се изправя срещу сили, далеч надхвърлящи обичайните изпитания по пътя на един герой. Историята, развивана и чрез диалозите, не преобръща представите за екшън RPG жанра и на места използва познати похвати, но все пак успява да задържи интереса докрай. Истинската сила на Bylina обаче не е непременно в конкретния сюжет или в разговорите между персонажите, а в самия свят.
Играта е в стихията си, когато не се опитва да поднася всичко наготово с дълги междинни сцени или прекалено обяснителни диалози. Вместо това оставя местата, разрушените села, прокълнатите гори и странните митологични създания сами да разказват историите, които се разиграват на заден план. Така светът изглежда много по-жив и мистичен, отколкото би могъл да го представи само основният сюжет.
Горите, селата и порутените подземия често са наистина красиви, особено когато играта наблегне на мистичния ужас. Музиката също има голям принос: фолклорни мотиви, меланхолични мелодии и потискащи фонови звуци се преплитат и придават на целия свят много по-отчетлив характер.
На пръв поглед екшън RPG играта на Far Far Games може да изглежда като поредната независима ролева игра, но скоро става ясно, че предлага доста повече от обикновен hack&slash клонинг на Diablo. Бойната система е някъде по средата между класическите екшън RPG заглавия и по-съвременните souls-lite игри. Трудността не е безмилостна, но грешките се наказват достатъчно, за да внимаваме кога действаме и как се движат противниците. Избягването на удари, управлението на издръжливостта и близките схватки често се съчетават в много добър ритъм, особено в по-мащабните битки с босове. Все пак се усеща, че това не е AAA продукция.
Анимациите понякога са накъсани, изкуственият интелект на враговете е склонен да се държи странно, а има и моменти, в които камерата се завърта във възможно най-неподходящата посока. Разбира се, това понякога се случва насред най-ожесточеното меле или в критични ситуации на живот и смърт. Тези проблеми не съсипват непременно играта, но се появяват достатъчно често, за да извадят от ритъм играча, който просто е искал да се позабавлява с малко сеч. За щастие системата за развитие е доста забавна. Комбинирането на оръжия, умения и магически сили позволява изграждането на съвсем прилични билдове, макар системата да няма дълбочината на утвърдените имена в жанра. Bylina е по-скоро от онези RPG игри, които не усложняват нещата до безкрай, а в замяна постоянно предлагат нови умения и зрелищни бойни ситуации.
Същевременно играта понякога сама си подлага крак. Хуморът ѝ например обикновено работи, но невинаги уцелва тона. Има сцени, в които мрачната фентъзи атмосфера внезапно и съвсем ненужно е нарушена от странно съвременна или пресилена шега. Създава се усещането, че разработчиците не са могли да решат дали искат да направят сериозно мрачно фентъзи, или самоиронична приключенска игра.
Като цяло Bylina е проект, към който лесно се привързваш. Има недостатъци, по-малкият бюджет и техническите слабости се усещат, но също така личи, че разработчиците са се опитали да създадат нещо свое, вместо да следват обичайните фентъзи шаблони. Играта определено заслужава препоръка за онези, които харесват необичайни светове, изградени върху славянския фолклор, и геймплей, напомнящ класическите екшън RPG заглавия. На добър път!
































