Оценка на автора

Оценка на читателите

Историите, които прекрачват границите на здравия разум и обичайния ни опит, имат особено очарование. Спиритически сеанси с движещи се маси, послания от призовани починали роднини, необясними съвпадения, нишките на бъдещето, които може би позволяват да ги разплетем.

Човек е склонен да търси в тях не просто измислица, а някаква скрита истина. Ричард Уайзман обаче, фокусник и илюзионист, станал психолог, подхожда към този свят от друга посока. Той не иска да ни отнеме явленията, които остават неразгадаеми и необясними според сегашните ни знания, а да ги разбере. В книгата си Paranormality: Why We See What Isn't There обяснява достъпно как зад паранормалните преживявания често стоят особеностите на човешкото мислене и възприятие. Чрез прости примери и експерименти той показва на читателя, че онова, което усещаме като необикновено или свръхестествено, често има съвсем обикновено обяснение.

В отделни глави Уайзман разглежда психологията на наблюденията на призраци, митовете за четенето на мисли и предсказването на бъдещето, както и механизмите на късмета и лошия късмет. Показва как паметта ни може да ни подведе, каква роля играят очакванията ни и как сами оформяме преживяванията си, без да го забелязваме.

Отваряне на галерията

Увлечението по необяснимото се завръща отново и отново не само в книгите, но и в света на видеоигрите. The Occultist също залага на това изконно любопитство. Мрачни загадки, тревожно минало и постепенно разгръщащо се търсене на отговори ни превеждат през история, в която присъствието на свръхестественото е почти осезаемо.

Като окултен детектив Алън Ребел иска да разнищи мистериозните събития около остров Godstone. Има и личен мотив: баща му е бил обсебен от издирването на това място и, ако всичко е вярно, именно намирането му е довело до неговата гибел. Вместо екшън обаче тук получаваме детективска игра със свръхестествени и хорър елементи и съвсем прости пъзели, а главният ни герой съвсем не е Алън Уейк.

Отваряне на галерията

Остров Godstone е изолирано, обвито в мъгла място с потискаща атмосфера. Останки от автомобили от 50-те години, рушащи се сгради, пусти улици и следи от някогашна религиозна или окултна общност изграждат декора и рамката на историята. Атмосферата на острова стъпва върху класически хорър мотиви: попадаме на откъснати от външния свят пространства и сгради, където греховете и тайните на миналото все още присъстват, често съвсем буквално. Влиянието на Лъвкрафт се усеща силно — достатъчно е да си спомним Инсмут или Дънуич. Приликите не се изчерпват с крайбрежната обстановка: усещането за затвореност, вярата и страхът от неизвестното също са много сходни.

Отваряне на галерията

Графиката на The Occultist е изненадващо слаба. Не стига, че играта изглежда като създадена преди 5–10 години, без при това да търси ретро излъчване, ами почти всичко е покрито и с кафеникаво-жълтеникав оттенък. Той прави осветлението неестествено, и то съвсем не в добрия смисъл. Вместо страховит, мъглив и загадъчен хорър свят получаваме странна и дразнеща негова версия. Освен това играта разчита на крайно прости механики. От една страна, бихме могли да сме благодарни, че не ни усложнява живота, но от друга, тя непрекъснато се движи по ръба между прекаленото опростяване и поднасянето на всичко наготово.

Ако освен основните бутони за движение разполагаме единствено с мистериозно окултно махало като универсален инструмент, няма да е трудно да се досетим какво да правим, когато то започне да свети. Вярно, инструментът ще има четири режима на използване, но и тук всичко клони към прекалено подробното подсказване. Така разследването, разкриването и разрешаването на загадките не се превръщат в истинска детективска работа, а в обикновено „отиди там, натисни бутона, прочети, продължи нататък“. За симулатор на разходка това би било приемливо.

Отваряне на галерията

Когато обаче и царевична нива, и ограда до коленете се оказват непреодолими стени, започва да личи, че разработчиците са мислили повече за коридори, отколкото за пространство за игра. И това предизвика смесени чувства у мен. От една страна, не е лошо, че няма да обикаляме безцелно навсякъде. От друга, подобно решение с невидими стени изглежда доста изкуствено и донякъде разочарова. Тук възниква напълно основателният въпрос защо изобщо си струва да отделим на тази игра минути, а още повече часове. Намерих два отговора.

Отваряне на галерията

Първият е, че историята и нейната рамка не са лоши. В този сюжет с призраци и окултизъм са вплетени откровено копирани части от Herbert West–Reanimator, както и други елементи с фанатици и религиозни секти. Обитаваните от духове къщи, болницата и останалите локации са изградени сравнително добре. Играта има атмосфера и успява да ни побият тръпки веднъж-два пъти, макар със сигурност да няма да получи награда за оригиналност. Вторият е, че главният герой е озвучен от Дъг Кокъл. Повечето играчи бързо ще разпознаят гласа на Гералт от Ривия, а той допринася много за игра, която си има вземане-даване със свръхестественото, дори тук да няма нито сребърен меч, нито igni.

Огромен плюс е, че „Гералт“ непрекъснато коментира, обяснява, вмята забележки, размишлява и сумти, връщайки ни към атмосферата на игрите Witcher. Не бива обаче да премълчаваме, че трябва да сме доста запалени почитатели на окултните игри и Гералт, за да могат тези два аргумента да наклонят везните в полза на играта. Жалко е, че тя стъпва върху толкова много клишета и че механиките ѝ са толкова опростени. Като приключение, любопитно заглавие и необичайна среща с гласа на Гералт става, но в The Occultist трябваше да се крие много повече.

Отваряне на галерията

Обобщение

Оценка на автора

Окултно разследване сред мъглите на остров, където времето е спряло (?).
Локациите са добре изградени и атмосферни, но най-силният коз е гласът на Гералт...
...което означава и че слабата графика, странният кафеникав „филтър“ и опростените механики дърпат играта надолу.

Оценка на читателите (0 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата