Оценка на автора

Оценка на читателите

18

Човечеството винаги е гледало на космоса с противоречиви чувства, виждайки в него едновременно възможност за бягство и перспектива за пълна безпомощност. Дори най-близките до нас звезди са на невъобразимо разстояние — светлината, която изминава близо 300 000 километра в секунда, пътува повече от четири години от Проксима Кентавър до Земята.

Тау Кит, която и днес е сред любимите дестинации в научнофантастичните истории, се намира на около дванадесет светлинни години от нас. Дори с много по-напреднала от днешната технология подобно пътуване не би било обикновена разходка. То по-скоро би било начинание за поколения напред, проява на дързост и психологическо изпитание — дългогодишен полет, през който сме уязвими и за който може да няма билет за връщане. Именно върху това стъпва космическият хорър: там, в космоса, на светлинни години от дома, няма полиция, няма спасителен екип, няма две седмици отпуск край морето. Крехкото равновесие зависи от няколко реални или въображаеми гаранции за сигурност: корпуса на кораба, нетрайното доверие между членовете на екипажа и тънката мрежа от протоколи и специализирани знания, на които разчита мисията. Но можем ли наистина да се доверим на спътниците си?

Отваряне на галерията

Directive 8020 обещава студена, стерилна и потискаща атмосфера, макар според историята това да е най-обнадеждаващият момент за човечеството — пристигането на нова планета и първите стъпки по нея, с които трябва да спасим „останалите у дома“. Както подобава на хорър игра, надеждата бързо отстъпва пред ужаса, а миговете на несигурност и безсилие само от време на време се озаряват от слаби проблясъци на надежда. И сякаш това не стига, ще трябва да се справяме и с последиците от собствените си решения.

Новият научнофантастичен сървайвъл хорър на Supermassive Games е свързан с вселената на The Dark Pictures. В центъра на историята е колонизационният кораб Cassiopeia, отпътувал години по-рано към Тау Кит F с надеждата да открие нов дом за човечеството. Мисията обаче бързо се превръща в кошмар: метеор, който се врязва в кораба, се оказва извънземен организъм, способен да копира облика на жертвите си. Така оцеляването вече не се свежда само до това да победим или избегнем чудовище, а и до въпроса на кого от своите можем да се доверим. Until Dawn, The Quarry и предишните части на Dark Pictures Anthology залагаха на решения с реални последици за играча, а Directive 8020 продължава тази традиция.

Още от пръв поглед обстановката напомня класически научнофантастичен хорър. Очакват ни тесни коридори, студено осветление, индустриални помещения, трептящи екрани, аварийни сигнали, изолирани каюти, бълващи искри конзоли и врати, зад които може да се крие всичко. Дори затварянето им невинаги е решение — за съжаление, извънземните същества се ориентират отлично.

Отваряне на галерията

Една от най-интересните отправни точки на историята е пълният разпад на доверието и напълно оправданата параноя, която завладява всички. Представете си среща между The Thing и Dead Space и ще добиете представа какво предлага Directive 8020. Извънземна заплаха, способна да приема човешки облик, не е само физическа опасност — всеки на борда на Cassiopeia става подозрителен. Поглед встрани, реплика, изпусната в неподходящ момент, странно движение или прекалено бърз отговор могат да се окажат достатъчни, за да започнем да се съмняваме. Разработчиците също не пропускат нито една възможност да ни държат в неведение.

Получава се интересна двойна игра: знаем нещо, което героите не знаят, но все пак не знаем достатъчно, за да се ориентираме уверено сред знаците и следите. Този вид параноя пасва особено добре на формулата на Supermassive, тъй като тук решенията обикновено се основават на човешки отношения, инстинктивни реакции и непълна информация. Въпросът не е кой е симпатичен или мил, а на чия дума ще посмеем да поверим живота си.

Отваряне на галерията

Геймплеят на Directive 8020 стъпва върху основите на интерактивната драма, но по-голяма тежест имат и елементите на сървайвъл хорър и промъкване. Като играчи вземаме решения в разговорите, изграждаме или разрушаваме отношения и реагираме на опасни ситуации, като същевременно трябва да се справяме и със заплахи в реално време. Към познатите от предишните заглавия на Supermassive QTE поредици, напрегнатите избори и разклоняващия се сюжет се добавят ситуации, в които движението, прикриването и предпазливото напредване също играят съществена роля.

Тежестта на решенията ни остава водещ елемент, а чрез механиката Turning Points играта ни позволява да се връщаме към определени ключови моменти и да насочваме историята в друга посока. Това е интересно нововъведение, защото почитателите на студиото често експериментираха именно с опити да запазят всички живи или да видят до каква катастрофа води поредица от лоши решения. Възможността за връщане назад може да направи и преиграването по-привлекателно, но с нея трябва да се внимава. Ако грешките се поправят твърде лесно, емоционалната тежест на решенията може да намалее, а това подкопава самата същност на преживяването.

Отваряне на галерията

Визията залага на научнофантастична естетика, напомняща края на 90-те години. С изключение на „градината“, Cassiopeia е потискащо функционална машина. Unreal Engine 5 пък е подходящ инструмент за възможно най-реалистичното и зрелищно представяне на драматична история с кинематографична основа, в която дори мимика, ракурс или игра на светлина и сянка могат да имат ключово значение. Героите също са от решаваща важност, защото подобна история може да стане истински напрегната само ако членовете на екипажа имат дълбочина.

Освен личните им истории е важно отношенията между тях да включват както стоплящи сърцето моменти, така и съперничество, страх, стари обиди, професионална отговорност и човешки слабости. Именно това ги превръща от картонени фигури в живи спътници, чиято загуба или предателство ще ни заболи още повече. Така дори моментът, в който играта ни приспива с фалшиво чувство за сигурност, а после едва по дребни признаци осъзнаваме, че чудовището отдавна е сред нас, се превръща в пълноценно сървайвъл хорър преживяване.

Отваряне на галерията

Тази игра е насочена към хората, които обичат драматични хорър истории с множество герои и важни решения, а сред любимите им заглавия са Alien: Isolation, Dead Space или вече споменатото The Thing. За почитателите на сюжетния хорър привлекателното тук е, че оцеляването не зависи само от уменията и рефлексите ни, а и от способността ни да разчитаме хората и от това доколко се доверяваме на собствената си интуиция.

Като цяло Directive 8020 е интересна промяна на посоката за Supermassive. Играта запазва характерната за студиото кинематографична структура, в която решенията са на преден план, но пренася действието в клаустрофобичната и безмилостна среда на космоса, където цари недоверие. Докато играем, може да се уловим, че преосмисляме всичко, което сме смятали за човешките отношения, доверието и отговорността. Или всичко това важи единствено за безпомощността в далечния космос, а за нас тук — вече не?

Отваряне на галерията

Обобщение

Оценка на автора

Сървайвъл хорър в космоса, който си играе с решенията ни и подхранва параноята.
Обстановката и героите са изградени много сполучливо в история, в която всяко решение има тежест, а последиците ни следват до гроба…
…връщането назад обаче се оказва нож с две остриета, а според някои ситуациите с промъкване са прекалено много.

Оценка на читателите (6 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата