Оценка на автора

Оценка на читателите

93

През последните години независимите разработчици обогатиха пазара на видеоигри с немалко заглавия, които разчупват установените рамки както никой досега, а крайният резултат въпреки това е гениален. Сред тези необикновени творби е и Disco Elysium — преживяване, което на пръв поглед трудно се побира в определен жанр. То съчетава многопластовия и сложен свят на класическите ролеви игри, атмосферата на сюжетните приключения, изградена с невероятно силен текст, и експериментаторския дух на съвременните инди продукции. Но как би реагирала геймърската общност, ако по същия път се появи едно „продължение“, в което попадаме в средновековен фентъзи свят в стил Arcanepunk? Или по-точно — затъваме в него до шия.

Отваряне на галерията

Това, че главният ни герой е умрял, е съвсем дребна подробност. Няма смисъл да се спираме и на факта, че сме жрец в свят, в който боговете са… как да го кажем по-деликатно… мъртви. Или поне така смятат всички. А какво можем да правим в свят, в който има значение само едно — гласуването след 5 дни? Наистина нищо друго няма значение, макар да има и взрив, който някой все пак трябва да разследва. А също и куп странни, интересни и чудати същества из един доста голям град, което означава много неща за откриване. Но важното е гласуването. И фракциите, тоест… властта.

Отваряне на галерията

Добър знак е, че още при създаването на героя получаваме възможност да четем много, при това текстове, които се движат между дълбокомисленото и онова, на което няма как да не се разсмееш. По малко и от двете има навсякъде — в описанията на подкласовете, защото жреци си оставаме, каквото и да става, в основните характеристики и в предисторията. Разбира се, хвърлянето на зарове започва още във въведението, а по-хубаво нещо не може да ни се случи, защото всяка от характеристиките ни ще се обажда със собствено мнение. За всичко, навсякъде и винаги.

Това е добра новина по простата причина, че сякаш разполагаме с 6 различни, невероятно добре написани разказвачи, само че имената им са Strength, Dexterity, Constitution, Wisdom, Intelligence и Charisma. А самите ние сме едновременно приключенци, следователи, сиви кардинали на града, жреци и дори граждани с политически амбиции. За гласовете в главата ни обаче е по-добре да не споменаваме на никого.

Отваряне на галерията

По отношение на механиките играта е умишлено минималистична. Бойната система, ако изобщо можем да я наречем така, е по-скоро поредица от тактически решения, разрешаване на ситуации чрез диалог и хвърляния на зарове с хазартен привкус. Развитието на героя също се отклонява донякъде от традиционните модели: освен точките опит, способностите му се оформят и от натрупаните знания, разкритите тайни и взетите решения. Този подход поставя особен акцент върху повествованието и ни насърчава да опознаем възможно най-голяма част от света. Защото, изглежда, истинското съкровище е самото пътуване, през което сме разговаряли с кого ли не и сме си пъхали носа навсякъде.

А най-хубавото в играта е, че никой не е казал, че трябва да победим. Дори не е казал, че трябва да се справяме добре. Просто продължаваме напред, вземаме решения, те имат последствия и си ги носим със себе си. Понякога се стараем, друг път — не, и все нещо се получава. Важното е, че от всичко се ражда история, че намираме път напред при почти всякакъв развой на събитията и че цифровият живот продължава.

Отваряне на галерията

Christoffer Bodegård, чиято работа може би познавате от Raft, е вложил във всеки миг от Esoteric Ebb невероятно количество текст с изключително качество и забележителна комплексност. Няма толкова незначителна дреболия, че да не е получила някое интересно изречение, нито толкова обикновен предмет, че описанието му да не те накара да се замислиш или да се ухилиш.

Да пишеш така за една кофа си е чисто изкуство. Esoteric Ebb е задължителна за почитателите на споменатата още в началото Disco Elysium, а уверението, че няма да останат разочаровани, не е маркетингов трик. Всъщност ще останат, ако хвърлят лош зар, но играта няма вина за това. А текстът след провала и описанието на последствията ще компенсират предостатъчно всяка евентуална болка.

Отваряне на галерията

Обобщение

Оценка на автора

О, богове, които не съществувате, погледнете отгоре своя слуга, който в момента се бори и с всекидневните несгоди…
Историята на играта, повествованието от около 500 хиляди думи, героят и създаването му, светът — всичко е просто невероятно…
…но е много трудно да намерим билд, с който да изядем всички ябълки в самото начало на играта.

Оценка на читателите (1 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата