В началото Forza Horizon изобщо не ме интересуваше. Израснах с PlayStation 3, Xbox ми беше чужд и безинтересен, а Gran Turismo или някоя добра Need for Speed ми бяха напълно достатъчни за разпускане.
После примката около врата на Microsoft започна да се затяга и след анонса и катастрофата с Xbox One компанията се превърна в добродушен чичко, който раздава бонбони. Въведоха обратна съвместимост, направиха Xbox по-отворена платформа и не на последно място пуснаха Play Anywhere: купуваш играта веднъж и я получаваш както за Xbox, така и за PC. Това ми допадна, но не беше единствената причина да се насоча към тази игра.
През 2016 г. прекарах няколко месеца в Япония и там ми хрумна да си купя контролер за Xbox One. Беше по-евтин, отколкото в Унгария, затова си казах: защо да не поръчам един? Покупката се оказа отделно приключение, защото аналоговият му стик беше дефектен. Макар да го бях купил онлайн, защитата на потребителите там е изключително слаба, а в обслужването на клиенти на Microsoft изобщо не говореха английски. На всичкото отгоре можеше да се общува с тях само по телефона. Подмяната на контролера беше вълнуващо преживяване, но накрая успях.
Върнах се от Япония, но за новия контролер ми трябваше и добра игра. Тъй като през септември 2016 г. Forza Horizon 3 беше сред първите заглавия с Play Anywhere, реших, че няма какво да губя, и я купих.
И никак не останах разочарован! Много ми харесаха красивата графика, отвореният свят, разнообразният терен, различните видове автомобили и множеството възможности за взаимодействие с общността, да не говорим за новия тип вибрация в спусъците на Xbox контролера. Харесваше ми, че можем да мерим времена с други играчи — точно такава възможност търсех още от Need for Speed Hot Pursuit на Criterion. Онлайн състезанията бяха разнообразни, имаше няколко режима и вълнуващи надпревари, които правеха FH3 още по-ценна.
Имах чувството, че с едно заглавие съм купил цял пакет, защото една Horizon може да се играе по толкова различни начини.
Има кампания, но дали ще събираш предмети, ще се състезаваш, ще снимаш или ще изпълняваш предизвикателства, зависи от теб. По принцип не обичам игрите с отворен свят, защото сред прекалено многото задачи се чудиш с какво всъщност да се захванеш, но тогава този подход ми допадна. Пробвах Forza Horizon 4 през Game Pass и поиграх малко и петата част по същия начин, но като цяло тези две игри не ме впечатлиха толкова, колкото третата.
Точно затова се колебаех дали да се захвана с Forza Horizon 6. Играта поначало е скъпа, а аз не съм склонен да дам 70 евро за видеоигра дори при изгоден обменен курс. За толкова пари обикновено купувам хардуер, а не софтуер, който се продава в милиони копия и е заразен с микротрансакции. За мен това не беше вариант, но въпреки всичко едно нещо в играта не ми даваше мира. Мястото на действието. Япония.
Достатъчно съм луд, за да следвам японистика в университета, така че интересът ми към Изтока си е съвсем закономерен. Като се замисля, именно видеоигрите, PlayStation и Nintendo първи събудиха любопитството ми към Япония. Прекарал съм там общо пет месеца и от няколко години усилено изучавам културата на страната, затова вероятно знам малко повече по темата от средностатистическия унгарец. Можех да завърша образованието си през 2026 г., но предстои да се сбъдне една моя мечта: ще замина за една година като студент по обмен. Може би е професионално изкривяване, но особено ме интересува как ще подходи към Япония същата тази Microsoft, която през 2016 г. се изненада, че някой изобщо си е купил Xbox контролер от нея, а в цялата корпорация не се намери човек, който да обели и дума на английски, за да успокои горкия гайджин.
Тъй като Microsoft не ми предостави достъп до играта, успях да намеря вариант с 30 евро по-евтино, с който вече можех да се примиря. Нека тогава видим какъв източен вятър довя насам може би най-големия хит на Microsoft за 2026 г. — развиващата се в Япония Forza Horizon 6.
Ако вече си играл Forza Horizon, големи изненади няма да има. Всичко, което присъстваше и работеше добре в предишните части, е налице и тук. Неограничената свобода и безкрайните възможности са запазени: това е автомобилна игра с отворен свят, която наистина се стреми да отговори на желанията на възможно най-много играчи. С други думи, всичко хубаво отпреди, само че в Япония и с невероятно качество. Ако обаче си нов в поредицата, редно е да обясня по-подробно за какво става дума.
Игрите Forza Horizon са аркадни автомобилни състезания и в това отношение нямат общо със симулаторната Forza Motorsport. Това е смесица от Need for Speed, Test Drive Unlimited, Insane и Burnout Paradise, с цялата им несериозност, но и с цялото им забавление. В тези игри автомобилите са просто средство да разпуснем и да се носим с висока скорост, а физиката и реализмът се тълкуват доста свободно. Разработчикът е Playground Games, който съвсем в духа на името си е създал своеобразна площадка за игра, само че с автомобили.
Forza Horizon се стреми да остави максимална свобода и в правилата. Макар състезанията обикновено да следват определен маршрут, до финала може да се стигне по различни начини. Тук присъстват и режими със свободата на Burnout Paradise от типа „стигни пръв от А до Б“, но повечето събития във Forza Horizon използват система от контролни точки. Трябва да минаваш от една врата до следващата и така се очертава трасето. Понеже обаче то не е ограничено до предварително прокаран асфалт, от разработчиците и останалите играчи, които създават трасета, зависи дали ще се състезаваме по екстремен, или по-спокоен терен.
В основните състезания вратите, през които трябва да минем, могат да се намират върху асфалт, черен път, оризище, в склад, на летище, върху контейнери и на всевъзможни други екстремни места. Има обаче и надпревари без зададен маршрут, в които просто трябва да стигнеш до финала в друга част на картата. Такива можем да започнем например, когато предизвикаме други играчи. Тогава GPS системата ни начертава маршрут, но ако през гъстата гора се стига по-бързо, никой няма да се занимава с навигацията. Просто караш напряко през ниви и градини, за да пристигнеш пръв.
Forza Horizon обаче е много по-пъстра и разнообразна — това е само основата. Все по-откачените състезания и събития се превърнаха в запазена марка на поредицата и точно затова сдържаното начало ме изненада. Обикновено игрите Forza Horizon започват с невъзможно щури надпревари. В предишната част например ни изхвърлиха от самолет, след което се състезавахме в пясъчна буря и тропически порой, докато тук почти само се возим из различни японски пейзажи. Един Shinkansen профуча покрай нас, пристигнахме точно навреме за изстрелването на спътник, но това беше почти всичко.
Това не е непременно лошо, защото така имахме време да се насладим на пейзажите, върху които е изградена цялата игра, но към тях ще се върна по-късно. Разбира се, няма защо да се тревожим за липса на щуротии: сред всичките безумия се появява дори един „Gundam“, или мека, който смята, че си струва да премерим сили с него в състезание.
Огромната свобода би могла да означава и прекалено много занимания, заради които да не напредваме и да се отегчим, преди да сме завършили играта. Системата на Forza Horizon обаче разполага с функция за препоръчани събития. Нейната цел е да ни предлага близки събития и състезания, необходими за развитието и напредъка ни. Така повишаваме нивото на гривните си Horizon, които ни осигуряват достъп до още повече и още по-добри събития.
Избраните събития са разположени в различни части на картата и трябва да отидем с колата дотам, за да се включим в предизвикателството. За да не е пътуването празно занимание, светът е изпълнен с безброй малки задачи, които поглъщат времето ни. Има скокове, дрифт зони, радари за скорост, талисмани за събиране, XP табели, пътища за откриване, скрити автомобили, пейзажи и коли за снимане, тайни гаражи за намиране, строене на трасета и още много неща — безкрайни възможности да си запълваме времето. Когато открием или съберем нещо, играта ни възнаграждава по някакъв начин. Тук всичко е съревнование: има значение колко пътища сме открили, колко табели сме разбили, с каква скорост сме минали през съответната врата и още куп неща, които играта брои, оценява и после сравнява с резултатите на приятелите ни или на останалите играчи. Разбира се, до състезания, които вече сме завършили, можем да използваме и бързо пътуване — изборът е наш.
Самите състезания се провеждат на разнообразен терен. Има магистрали, където скоростта е решаваща; пристанища, където е добре да заобикаляме препятствията; оризища, където машините с 4x4 могат да замъркат; потоци, села, черни пътища и хълмове за рали пилотите; както и планински серпентини, или тоге, за любителите на дрифта. 峠 е интересен и много показателен канджи — изобразява планина, до която са знаците за „нагоре“ и „надолу“. Последният тип надпревари има и собствен режим: онлайн и офлайн можем да се изправим срещу други играчи в тоге дуели 1 срещу 1, за да разберем кой владее най-добре автомобила си, дрифтирайки по планинските пътища.
Може би Need for Speed: Carbon беше последната игра, която съм играл и в която този тип режим имаше толкова важна роля. Не съм голям почитател на дрифта, но се радвам, че и този стил е толкова добре застъпен тук. Заради тоге състезанията дори започнах да гледам Initial D, който представя именно такива надпревари, а Forza Horizon 6 е пълна с препратки към тази манга и аниме поредица.
Искам да спомена отделно и режима с доставки, в който като куриер трябва да вземеш поръчка и да я доставиш в определен срок. Според мен е много забавен, а Playground Games го разнообразява с изобретателни предизвикателства.
Едно е сигурно: любителите на автомобилите получават страхотно преживяване от Япония — родината на легендарни машини.
Както споменах, тук присъстват JDM автомобилите на прочутите японски производители — от Toyota AE86 през Subaru Impreza до Nissan Skyline GT-R. Това обаче е само малка част от над 600-те автомобила в играта.
В състезанията се изправяме срещу така наречените Drivatar-и на наши познати или други играчи. Тези виртуални съперници, управлявани от изкуствен интелект, се съобразяват с поведението на конкретен играч. Например моят Drivatar може да се появи в състезанието на всекиго. Ако карам агресивно, засичам другите или ги избутвам, виртуалният ми аватар ще усвои това поведение и ще се държи по същия начин в състезанията на останалите играчи.
Като цяло системата Drivatar предлага много по-добро игрово изживяване от изкуствения интелект в Gran Turismo. Там той просто върти обиколки по начин, който е под всякаква критика, докато тук може да се почувстваш като в истинско състезание. Трябва обаче да уточня, че не говоря за GT Sophy, а за стандартния ИИ, чиито безцелно и глупаво движещи се автомобили трябва да изпреварваш в кампанията на GT.
Освен това играта не иска да скучаеш. Ако печелиш твърде често, тя предлага да ти противопостави по-трудни съперници — Drivatar-и, които карат по-добре и по-умно, за да има предизвикателство. Ако пък натрупаш много поредни загуби, отново предлага промяна на трудността, този път за да ти улесни живота.
Така Forza Horizon 6 се опитва да намери онази степен на трудност, при която ще се забавляваш най-много.
Играта предлага безброй помощни функции и улеснения. Можем да настроим подходящо изживяване дори за малко дете, тъй като говорим за заглавие с възрастов рейтинг 3+. Ако е необходимо, автомобилът може сам да завива и да намалява преди завоите.
Системата за връщане на времето работи и тук. Ако не си успял да вземеш някой завой, просто превърташ назад и пробваш отново, и отново, и отново, докато постигнеш идеалния резултат. Не си длъжен да я използваш, но може да помогне много, когато една грешка заплашва да провали цялото ти състезание. Броят на връщанията при това не е ограничен. Разбира се, не можеш да се върнеш безкрайно назад във времето, но няма условие да опиташ само три пъти. В онлайн режимите обаче светът не спира и ако върнеш собственото си време назад, почти сигурно ще изгубиш състезанието.
Ако търсим предизвикателство, можем да играем със „симулаторни“ настройки. Тогава поведението на автомобила е по-малко аркадно и може да се играе дори с волан, но трябва да се има предвид, че така играчът ще бъде в неизгодно положение онлайн. Просто това е заглавие, в което контролерът е най-ефективният начин за управление.
На фона на всичко това вероятно е разбираемо защо в историята на Forza Horizon няма никаква драма. Всички са щастливи, настроени положително и никъде не се случва нищо лошо.
По време на пътуването си обаче можем да срещнем и други съперници освен компютърните, стига да имаме интернет връзка, а на конзола — и абонамент. Вече споменах надпреварите за точки, за време и тоге състезанията, но още много режими очакват желаещите да играят онлайн.
Чрез конвой една група може да се включва в различни състезания, но това е само част от възможностите. Докато се движим из отворения свят, можем да попаднем и на случайни събития, в които общността събира точки заедно, за да ги завърши успешно.
Системата за намиране на мачове ни позволява да се включваме в различни режими. Има поредици от състезания, в които се изправяме един срещу друг по различни трасета и с различни автомобили, а се завръща и battle royale режимът, появил се за първи път във FH4. Дрифт състезанията ще станат любим режим на мнозина, защото целта е просто да събереш най-много точки и да покажеш кой е кралят на асфалта.
Има и нови режими. Вече споменах тоге състезанията: двубой 1 срещу 1 в три рунда нагоре или надолу по планинските серпентини. В режима „Криеница“ един играч изглежда като обикновен участник в движението и трябва да стигне до целта, докато пет преследващи автомобила се опитват да го открият в света. Важно е криещият се да спазва правилата за движение, защото само така може да се слее с трафика. Третият режим е състезание с еднакви автомобили, в което всички карат една и съща кола, така че никой да не получава предимство от тунинга си.
Защото автомобилите могат да се тунинговат и персонализират. Можем да ги направим по-мощни или да намалим мощността им, за да се наредят на върха на дадена категория. Можем да се намесим и в най-дребните настройки: окачване, налягане в гумите, кормилно управление, оси и така нататък. Ако някой иска да се задълбочи в настройките на автомобила си, има тази възможност.
Можем да променяме и външния вид. Ако имаме време, сами да украсим автомобила си с лепенки, така че машината да изглежда точно както сме си я представяли. Ако предпочитаме по-лесния вариант, просто изтегляме дизайните на други играчи и се показваме по виртуалните пътища с прекрасни произведения на изкуството.
Творческите възможности не свършват дотук. Сигурен съм, че в интернет ще се появят многочасови видеоуроци за създаване на собствен гараж, маршрут или дори състезателна писта от нулата. Играта предоставя огромно количество готови елементи, с които творчески настроените играчи могат хиляди часове да изграждат свой собствен свят.
Докато предишния път играх сполучливата, но прекалено скъпа Screamer предимно на Steam Deck, с Forza Horizon 6 в момента нямам тази възможност. Много исках да я подкарам и на Steam Deck, но купих версията за Xbox конзола/PC, което означава, че играта не може да се стартира на Steam Deck без Windows. Още не съм си поиграл да настроя dual boot на устройството. Ако я купиш през Steam, срещу 70-те евро получаваш и съвместимост със Steam Deck, което е добра новина, но и по този въпрос си струва да кажем няколко думи.
Първо, Microsoft изисква интернет връзка, поне при стартиране. Това е много неприятно, защото при пътуване е особено важно играта да работи и без интернет. Може би именно този агресивен DRM окончателно ме отказа от Steam версията. Игра, която може да се играе и самостоятелно, не бива постоянно да настоява да влиза в Xbox акаунта ми под предлог, че трябва да проверява дали не съм я откраднал.
Второ, според тестовете версията за Steam Deck може да достигне 60 FPS, но само извън града. В градска среда кадровата честота пада до около 30 FPS, което за състезателна игра може да се усеща като твърде малко.
В началото на тези абзаци съм поставил доста подробен видеотест на Steam Deck. Според автора му от тази версия не бива да се очаква твърде много, но ще работи. Затова добрата новина е, че няма особена причина за притеснение и ако имаш по-стар, по-слаб хардуер. Ако машината ти се справя с игри, които вървят на Steam Deck, няма да имаш проблем и с Forza Horizon 6. Моята конфигурация включва RTX 4070, Ryzen 7 5700x3D и 32 GB DDR RAM, така че трудно бих оценил обективно оптимизацията. Със сигурност играта върви като по вода. Докато играех, стриймвах и в Twitch и нямаше никакъв проблем с настройките ULTRA, които играта ми предложи по подразбиране. Интересното е, че по време на игра можем да проверяваме доколко отделните графични настройки влияят на производителността. Виждаме с колко FPS се очаква да спадне кадровата честота при включването на всяка функция. Професионална работа.
Фестивалната атмосфера започваше да ми идва в повече и това беше още една причина да не играя много частите след третата. Тук обаче тя наистина е сведена до минимум. Има фестивални локации, но основният акцент действително е върху самата страна.
Япония наистина изглежда така. Разбира се, макар картата да е огромна, тя разбираемо е сгъстена — забележителностите всъщност не са толкова близо една до друга. Но самата атмосфера, улиците, пътищата, паркингите, магазините, бензиностанциите, кварталните магазинчета, тротоарите, дърветата, растенията, времето, цветовете — всичко е истинско, 100 % Япония. Да караш в играта наистина е като да шофираш там. Природата и архитектурата са пресъздадени толкова добре, че всеки, който е бил в страната, със сигурност ще усети средата като позната.
Playground Games е свършил невероятна работа. Направените проучвания наистина са позволили да се изгради достоверна и реалистична картина на японските градове и провинцията. Обърнато е внимание и на най-дребните детайли. Тук не говоря за забележителностите, а за неща като малките бетонни ограничители на паркингите, в които опираш гумите при движение назад, за напълно реалистичната пътна маркировка, за огражденията, които изглеждат точно като истинските, и още много други подробности.
Има едно-две неща, за които бих могъл да се заям, но със сигурност това не е Япония, каквато западният човек си я представя отдалеч. Това е Япония, която е по-близо до действителността, отколкото би предположил един страничен наблюдател. Срещал съм унгарци, според които Япония непременно е потънала в смог, няма гори и всичко е застроено; всичко със сигурност е свързано с аниме или всички ходят със странни дрехи. FH6 не е пълна с такива стереотипни глупости, а показва красивата действителност под формата на автомобилна игра. Разбира се, за целите на играта тя е идеализирана — например Фуджи се вижда почти отвсякъде. Това обаче не намалява стойността на прекрасната работа, която разработчиците са свършили с толкова уважение към темата.
Различните забележителности също присъстват. Playground Games е подходил малко предпазливо към тях: можем да им се любуваме само отдалеч, но не и просто да се блъснем в тях или да ги разрушим, макар повечето неща в играта да подлежат на унищожаване. Например можем да изравним цели гори със земята, ако ни хрумне, но черешовите дървета, които са символ на Япония, са защитени и ще ни спрат. Токийската кула, кръстовището в Шибуя, замъци, храмове, светилища — тук наистина има почти всичко. Освен това огромната карта представя няколко различни региона. Мнозина не знаят, но Япония се простира на огромно разстояние по дължина, би покрила голяма част от Европа и съответно е доста разнообразна. За щастие Playground Games не се е ограничил до един климат и един тип местност. Можем ясно да разпознаем в коя част на страната се движим с виртуалния си автомобил. Смяната на сезоните прави всичко още по-вълнуващо.
Не мога да нахваля достатъчно труда, вложен в пресъздаването на страната. Невероятно е.
Има и режим, в който на практика екскурзовод ни превежда през емблематични места, разказва за сградите, улиците и, разбира се, за легендарните автомобили, които караме в момента. Може да звучи скучно, но не е — вероятно е един от най-добрите режими в играта. Forza Horizon вече предлага нещо като културен шок.
Освен това играта е пълна със скрити препратки към попкултурата, аниме и манга. Има намигвания към Pokémon, аниме заглавия и други неща, които обогатяват преживяването. Малки препратки по улиците, в радиостанциите и в мисиите.
Като стана дума за радио: сред станциите има и J-Pop станция с японски водещ, по която звучат изпълнители, свързани с аниме музиката, като YOASOBI, Creepy Nuts и BABYMETAL. Разбира се, който не обича J-Pop или J-Rock, може да слуша и другите познати радиостанции на Horizon с изпълнители като Linkin Park.
Като цяло Forza Horizon 6 надмина очакванията ми. Начинът, по който са представени островната страна, архитектурата, природата и усещането да бъдеш там, е безпрецедентен за западни разработчици. Със сигурност Forza Horizon 6 е създадена с огромно уважение и любов към японската култура и автомобилните ѝ традиции и в това отношение трудно бих намерил за какво да се заям. Не мога да гарантирам, че си струва да я купиш след FH5. Според мен като видеоигра заглавието не прави особено големи крачки напред и разликите между него и FH3 не са много. Ако обаче никога не си играл поредицата или си пропуснал няколко части, определено обмисли покупката на FH6, защото това е произведение, създадено с любов, което заслужава внимание.




















































