Малцина знаят, че един-единствен снаряд на 460-милиметровите тежки оръдия на легендарния японски линеен кораб Yamato е тежал колкото средностатистически лек автомобил. А дулният пламък и ударната вълна при изстрел са можели да разкъсат белите дробове на моряците, намиращи се на палубата без защитна екипировка. Тежките артилерийски кули — тези бронирани чудовища от стомана и хидравлика — не са били просто оръжия. Самото им създаване е било истинско инженерно чудо.
А оръжието с най-голям калибър, създавано някога — германското гигантско железопътно оръдие Schwerer Gustav с неговата 800-милиметрова цев — с основание изглежда като прекалено амбициозен замисъл. За придвижването и стрелбата на 1350-тонното чудовище един железопътен коловоз не е бил достатъчен: необходими са били два успоредни, а по разполагането и охраната му са работили над четири хиляди души в продължение на седмици. Неговите 7-тонни бронебойни снаряди са можели да проникнат на повече от 30 метра под земята, преди да се взривят, унищожавайки дори най-дебелите бетонни укрития, вкопани в скалите. Заради невероятното натоварване обаче цевта се е износвала толкова силно след около 40 изстрела, че е трябвало да бъде сменена изцяло — също никак лесна процедура.
Iron Nest е проект, създаден с много страст от двама души: Nick Talmers отговаря за разработката и програмирането, а Dominik Latos — за пропагандата, тоест за историята. Двамата приятели имат общо над 20 години опит с артилерийските оръжия и тежките оръжия и машини, използвани през двете световни войни и между тях. С други думи, те са фанатично отдадени на темата. Към това добавят и увлечението си по дизелпънка, което ги съпътства цял живот, за да разработят играта, която самите те искат да играят от години. Така получихме едно от най-неочакваните и в много отношения най-самобитни заглавия на годината.
Замисълът изглежда достатъчно прост, но благодарение на пропагандата и детайлите от него се е получила доста интересна игра: намираме се в кабината за управление на шестхилядитонно тежко артилерийско оръдие и в много отношения съдбата на бойното поле е в нашите ръце. На пръв поглед Iron Nest може да изглежда необичайно суховата, защото същинският геймплей се състои от измервания по карта, изчисления за снаряди и барутни заряди, дърпане на механични лостове и въртене на ръчки, както и четене и тълкуване на заповеди и съобщения, получени по аналогови телексни апарати.
Iron Nest и нейната пропаганда ни пренасят в алтернативна историческа епоха. Действието се развива в края на 20-те години на XX век, в измислена монархия, вдъхновена от Испания, където всеки момент ще избухне гражданска война между кралската власт и отчаяните републикански бунтовници. Като играчи сме единственият оператор на гигантската тежка артилерийска кула, дала името на играта. Тя може да се придвижва като паяк или да е неподвижно разположена, а по желание можем да си имаме и котка.
Уловката е, че поначало нямаме никаква пряка видимост към бойното поле. След изстрел или при поискване на разузнавателни данни може и да получим изображение на случващото се и последиците, но през останалото време трябва да се справяме единствено с предоставените сведения и собствените си измервания. Както и с информацията, която Главното командване благоволи да сподели с нас. Така по време на мисиите работим в затворено метално помещение, пропито с миризма на масло, до което новините от външния свят достигат почти изцяло чрез тракащи телексни апарати и донесения от бойното поле. Тази изолация придава на играта особена атмосфера.
Задачата ни е, след като запишем зададените параметри, да планираме изстрела върху голямата тактическа карта с помощта на линия, пергел, маркери, изчисления, ъгли, триангулация, радиус на взрива и още куп други фактори. Трябва ръчно да изчислим разстоянието до целта, необходимия ъгъл на възвишение и хоризонталното отклонение, барутния заряд и всичко останало, нужно за точен изстрел.
Ако някъде можем да използваме твърде общото твърдение „това не е за всеки“, то е именно тук. Но който обича да се занимава с подобни неща, ще си прекара невероятно добре. След като изчислим и настроим всичко, остава да дръпнем лоста за стрелба и да усетим как огромната машина потреперва. След оглушителния грохот идва напрегнатото очакване на следващата разузнавателна снимка или съобщение за резултата от попадението.
Гениалното у разработчиците е начинът, по който са превърнали бюрократичните процедури и прецизните изчисления в източник на силно напрежение. Достатъчна е една погрешно въведена стойност или неправилно изчислено разстояние. Това означава не просто пропусната цел: неточният изстрел може да има и други последици, като унищожаване на собствените ни части или смърт на цивилни. А сега си представете как нареденият от Главното командване изстрел с осветителен снаряд, който трябва да послужи като своеобразна заря за тържество, по погрешка е произведен с фугасен снаряд.
Играта се отнася много сериозно към мощта на оръдието, но отделя също толкова внимание и на последиците. Нещо повече, тя безмилостно ни принуждава да поемем и моралната отговорност. Заповедите, пристигащи по телексните апарати, често са противоречиви и още от самото начало е ясно, че Главното командване изпраща безкомпромисни нареждания с пропаганден привкус. В същото време войниците на фронта ни изпращат лични, отчаяни съобщения, в които молят за прикриващ огън или димна завеса. Решението е наше, а последиците от снарядите ни намират отзвук в новините, военните донесения и — по всяка вероятност — в собствената ни съвест.
В техническо и аудиовизуално отношение Iron Nest е изключително интересна. Дизелпънк дизайнът не е просто декор: почти всеки бутон, брояч и превключвател в кабината е интерактивен. Съскането на тръбите под налягане, стърженето на зъбните колела, скърцането на металното чудовище, тракането на механичните пишещи устройства и разтърсването на кабината при изстрел създават рядко срещано усещане за мощ. Може би симулаторите от поредицата Mechwarrior са предлагали подобно изживяване. Приятен детайл е, че в паузите между артилерийските изчисления можем дори да изпробваме кафемашината в кабината или да погалим котката, която ни прави компания. Това създава интересен контраст с разрушенията, бушуващи навън.
Въпреки вече споменатото „не е за всеки“, Iron Nest е точно за онези, които са отворени към тактическото мислене, артилерийна симулация, изградена като логическа задача, и потискащ свят, обхванат от война. В него изискваната прецизност и тежестта на решенията ни са поне толкова внушителни, колкото физическите сили, освобождавани при всеки изстрел.



































