Уютните видеоигри, познати като cozy игри, придобиха огромна популярност след пандемията. Това е ясен културен, а в известен смисъл и технологичен отговор на съвременния забързан и изпълнен със стрес начин на живот.
Тези успокояващи игри, създадени за отмора, съзнателно избягват надпреварата за постижения, насилието и времевите ограничения. Обикновено в центъра им са грижата, подреждането, създаването на уют и творчеството, допълнени от приветливи форми и предмети и успокояваща ембиънт музика. Така като играчи влизаме в безопасен и предвидим микросвят, в който никой не ни принуждава да напредваме и да се развиваме, но усилията ни все пак получават награда.
Тъй като подобни игри могат да имат отношение към поддържането на психичното здраве, тук съвсем уместно е да споменем теорията за самоопределението, разработена от Едуард Л. Деси и Ричард М. Райън. Тя изследва мотивацията за действие и основните потребности, свързани с личностното израстване и психичното здраве. Според тази теория човешкото благополучие изисква удовлетворяването на три основни психологически потребности: автономност, компетентност и свързаност с другите.
В cozy видеоигрите като играчи можем да се радваме на пълна автономност: няма наказания, нито натиск, който да ни тласка в определена посока. Можем да изпитаме и усещане за компетентност, защото творчеството, създаването и участието в творчески процеси могат да бъдат едновременно себеизразяване и съзидание, макар и само във виртуална среда. Към това се добавя общуването с неигровите персонажи, а ако играта е мултиплейър, можем да споделяме игровото пространство и да го подреждаме заедно.
Освен това този тип игри могат да действат и като своеобразна активна медитация за осъзнатост. Спокойната и предвидима игрова среда и повтарящите се механики, които също толкова предвидимо възнаграждават играча, могат съвсем лесно да предизвикат състояние на „поток“. Научно доказано е, че това състояние намалява тревожността и нивата на хормона на стреса кортизол. В общество, което в реалния живот изисква непрестанни, напрегнати усилия, често надхвърлящи силите ни, cozy жанрът предлага почти съвършено емоционално убежище, където дори грешките нямат последствия. Както обикновено обаче, и тук монетата има две страни.
Макар cozy игрите да предлагат спокойно убежище, жанрът има и своите тъмни страни от гледна точка на психологията и игровия дизайн. Основната опасност е прекомерният ескейпизъм, тоест прекалено бягство от действителността. Тъй като тези виртуални светове са напълно лишени от конфликти и изцяло под наш контрол, играчът може да предпочете да се оттегли в този безопасен балон, вместо активно да се справя с източниците на стрес в реалния живот. За съжаление понякога именно cozy игра или друга прекалено закриляща среда задържа хората в житейска ситуация, която иначе биха преодолели. Възможността да намалят стреса и да избягат от нея ги задържа на място, защото болката и страданието често са катализатор за промяна и действие.
Това не означава, че винаги имаме сили или възможност да променим нещо, нито че е вярна поговорката „Това, което не те убива, те прави по-силен“. За повечето хора реалистичният подход е средният път, при който са нужни и двете страни — както действия, така и защитни фактори, в съотношение според житейската ситуация, душевното състояние и трудностите. Друга честа критика е, че игровите механики и всекидневните занимания, замислени като релаксиращи — например сечене на дървета, риболов и поливане — често се превръщат в повтаряща се задължителна работа, в грайнд. По ирония на съдбата така те възпроизвеждат в пастелни цветове същата капиталистическа въртележка и натиск за постижения, от които играчът първоначално е искал да избяга в реалния живот.
Leafy Corner ще привлече най-вече хората, които се интересуват и от растения. Разбира се, можем да обзавеждаме магазин и да отглеждаме растения и без такъв интерес, но играта, или по-точно клиентите, от време на време ще искат препоръки или ще търсят определени видове. За това ще трябва да опознаем малко по-добре асортимента. Друга любопитна механика е, че клиентът или посетителят винаги ни изчаква. Ако трябва, ще стои с дни на опашката пред касата с избраното растение. Замисълът е това да действа успокояващо, но аз се замислих колко зловещо всъщност може да бъде — сякаш сме заседнали във времето. Същото важи и за аватара ни: сами го създаваме, но ролята му в играта се изчерпва със стоене зад касата, зад щанда, денем и нощем, дни, седмици и месеци наред. Единствената му видима активност е от време на време леко да се поклаща или да навежда глава, сякаш е уморен.
След няколко часа с Leafy Corner ми хрумна и едно възможно подобрение: настройка, която да позволява на клиентите да купуват само напълно пораснали растения. После се усетих, че така се опитвам да увелича печалбата до максимум, а подобна игра, поне по замисъл, не е за това. Искам да пестя време в игра, чиято същност би трябвало да е отмората, отпускането и подреждането на магазина. Растенията са черешката на тортата със своето разнообразие и различията в размерите и особеностите си. С други думи, действителността се намесва дори когато играта не е замислена с тази цел.
Отвъд тези разсъждения обаче Leafy Corner наистина е симулатор на малък цветарски магазин. Рафтове, саксии и кашпи, растения от най-различни видове и с всякакви размери, както и декорации чакат да обзаведем мечтаното си магазинче. Магазин, в който никой не бърза и липсата на нещо не е проблем. Всеки ден идват клиенти, парите се трупат, а ние получаваме и точки, с които отключваме нови неща. С времето можем да разширим магазинчето, но то все пак няма да се превърне в бездушен склад с размерите на хангар. Вероятно ще открием и някои от растенията, които отглеждаме у дома. Най-много внимание ще изискват поливането и решението какво и по колко да засадим.
Дори така задачите в играта могат малко да се натрупат, ако подхождаме с мисленето на търговец. Много по-препоръчително е да се отдадем на подреждането или на събирането на пъстролистни, необичайни разновидности (variegated). Аз си направих от тях стена на славата, а по-късно — да, капитализмът се намесва навсякъде — резниците, взети от тези растения, започнаха да носят добри пари, защото редките растения, разбира се, струват повече. Изглежда само ние самите можем да си развалим и cozy игрите. А може би просто трябва да се научим да ги приемаме според замисъла им и тогава цветарският магазин ще бъде по-скоро място за игра, отколкото търговски обект. Струва си поне да опитаме!



































