За мнозина библиотеките все още са място на строга тишина и безкрайни редици от рафтове, но зад библиотечния ред стои изненадващо сложна логика. Десетичната класификация на Дюи например още от 1876 г. се опитва да подреди човешкото познание в поредици от числа, а системата на Библиотеката на Конгреса (LCC) използва комбинации от букви и цифри, за да улесни намирането на произведенията.
Първата е изпитана и работеща система за обществените библиотеки, докато втората се използва предимно в научни и университетски библиотеки, където често се налага огромни колекции да бъдат прецизно подредени по области на знанието. Любопитен факт от историята на книгите е, че в средновековните библиотеки скъпите ръкописи често били приковани с вериги към масите за четене, а изписването на заглавията върху гръбчетата се наложило сравнително късно, към края на XVII век. Кориците и гръбчетата обаче ще ни бъдат много полезни, защото именно по тях Librarian: Tidy Up the Arcane Library! ни кара да въведем ред в първичния хаос.
На пръв поглед задачата звучи елементарно: единственото ни задължение е да върнем разпилените из магическата библиотека книги на правилните места по правилните рафтове. Мащабът обаче бързо ни кара да осъзнаем с какво сме се захванали. Това няма да е петминутно разтребване, защото играта иска от нас да подредим 3.072 книги. Със завършването на редиците от рафтове отключваме различни способности, които правят работата по-ефективна, и така библиотекарското ежедневие постепенно се превръща в задача за оптимизация. Напредъкът обаче също не идва лесно, защото споменатия първичен хаос можем да приемем съвсем буквално.
Признавам, че досега жанрът collectathon ми беше непознат, но намирам названието за сполучливо. В известен смисъл наистина ще тичаме като маратонци между различните рафтове с купчини книги в ръце. А купчините, килимите и цели могили от книги в началото по-скоро ни спъват и объркват — все пак наистина става дума за над 3.000 книги. Нужно е време, преди да внесем някакъв ред в тази херкулесова задача.
Откъм история не получаваме почти нищо, само писмо от директора на училището за магия Мерлин. В него се казва, че библиотеката е наша отговорност и трябва да се справим, каквото и да ни струва, а ако се представим добре, наградата ни ще бъде пица. Въведението е глуповато и потискащо повърхностно, но тъй като отнема около половин минута от живота ни, се преживява. Същевременно може и да ни подготви за предстоящите часове подреждане.
Но как да въведем ред в библиотека, през която вероятно е минал смерч? Подреждането в игрите носи съвсем различно усещане от това в реалния живот. У дома то често е задължение, което изпълняваме по необходимост, докато в дигиталното пространство е ясен, измерим процес, за който получаваме награди. А дълбоко в себе си обичаме реда и ясните рамки. Само да си помислим с каква готовност чистим или подреждаме, когато ни предстои нещо още по-неприятно, поне според собствената ни преценка: работа с краен срок, изпит или друго подобно.
Често се справяме и с вътрешния си безпорядък, като чистим около себе си, а потребността ни да въдворим ред нараства, когато вътре в нас всичко се е оплело. Не е за пренебрегване и друго: докато чистим например, движението и съсредоточаването върху задачата обикновено ангажират тялото и съзнанието ни. На заден план обаче творческото мислене и решаването на проблеми сякаш вървят по-добре и изведнъж, като от нищото, се появява идея или решение.
В основата на геймплея обаче стоят наблюдателността и паметта. Трябва да разпознаваме книгите по корицата, заглавието, цвета, обозначението на поредицата или други дребни визуални детайли, а после да ги поставяме на правилния рафт. Първоначалното усещане за объркване постепенно отстъпва на чувството, че вече познаваме мястото. След няколко часа вече знаех наизуст къде са рафтовете с книги за лечебна и свещена магия, илюзии и магии за промъкване. Понеже бяха близо един до друг, скоро започнаха да си идват на мястото и книгите от раздела по алхимия, както и различните сборници със заклинания.
Вече се ориентирах доста добре в тази част на библиотеката и често обикалях, като събирах само книгите, които принадлежаха там. Но дори след подреждането на близо 300 книги не изглеждаше количеството им да е намаляло. Разбираемо, тъй като бях прибрал едва 10 % от тях, но беше приятно да имам за какво да се хвана — един „остров“, в който се ориентирам добре. Стигнах до извода, че това ще ми помага и занапред, докато изграждам все повече такива острови в главата си.
В началото може да ни се стори странно защо някой би искал да играе подобна игра, но издирването и търсенето могат да ни погълнат. Плодовете на този труд са постепенно запълващите се рафтове и усещането за ред.
Разработчиците определено са се насочили към доста тясна аудитория, а силно подозирам, че някой от тях просто е искал да прави корици на книги. Тук трябва едновременно да сме запалени по събирането на предмети и да обичаме фентъзито, защото книгите наистина отразяват всекидневието на едно училище за магия: от философия и видове магия до алхимия, чудовищознание и икономика. Нещо повече, воините, стрелците с лък и представителите на още кой знае какви професии — добре де, знам, класове — също си имат отделни рафтове. Такива има и за теоретиците на магията, специалистите по магическо право, изследователите на дракони и произведенията, вдъхновени от психологията.
Като цяло играта със сигурност е намерила своята публика, защото е посрещната също толкова положително, колкото PowerWash Simulator или Unpacking. А на въпроса какво удоволствие намират хората в подобна игра може да се посвети цяла отделна статия — също както за мнозина е загадка защо изобщо се правят idle игри.
Важното обаче е да се забавляваме, да разпуснем или да намерим за няколко часа убежище далеч от реалността. Място, където за малко можем да оставим товара на сложния и понякога твърде взискателен свят, да вземем вместо него купчина книги и, оглеждайки рафтовете, вече да знаем в коя посока да тръгнем.


































