Оценка на автора

Оценка на читателите

39

Винаги има последен път, но най-често не знаем, че точно този ще е последният. Mono no aware (物の哀れ) е японски израз, който означава осъзнаване на преходността на нещата. Той изразява мимолетната тъга или носталгия по отминаващото и разбирането, че това е самата природа на живота. Включва и онова двойствено чувство, че сме имали възможността да станем свидетели на пъстрите житейски обрати, макар да знаем, че всичко това не може да трае вечно. Разбира се, през юношеските очи възприемаме тези неща по-малко възвишено и на много по-високи обороти, а отминаването, порастването и промяната ни застигат под най-различни форми.

Отваряне на галерията

Най-новото творение на Beethoven & Dinosaur, Mixtape, гарантирано ще качи всеки на влака на носталгията, дори героите и местата в тази отвъдокеанска история да се различават доста от познатото ни в Централна Европа. И все пак чувствата, проблемите, откритията, излизанията с компанията, напрежението и безбройните радости и болки на юношеството се срещат в една точка. Те изграждат картина, която спокойно можем да наречем универсална, на един свят, от чийто край героите ни делят само няколко часа. В тези няколко часа обаче те се опитват да поберат толкова истории и занимания, колкото изобщо е по човешките сили.

Отваряне на галерията

Mixtape ни кани на съкровено, носталгично пътуване във времето, някъде между края на деветдесетте и началото на новото хилядолетие, насред непредсказуемия и непрестанно бушуващ водовъртеж на тийнейджърската меланхолия. Микстейпът, тоест касетата с подбрани песни, не е просто добре звучаща препратка в заглавието, а мотив, който преминава през цялата игра, защото главната героиня е, меко казано, вманиачена по музиката.

Тя свързва всяко настроение, ден, история, спомен и миг с определени песни. А най-хубавото е, че немалко от тях ще са познати и на нас, защото зад всичко това стои внушителен подбор от изпълнители и парчета. С малко Smashing Pumpkins, Mitch Murder, The Cure, Stan Bush, Iggy pop, Portishead и Rainbow никой не може да каже, че сред тези 22 песни не е намерил нещо по вкуса си.

Отваряне на галерията

Понятието микстейп се ражда през седемдесетте с разпространението на аудиокасетите, когато почитателите на музиката получават възможността сами да събират любимите си песни от различни албуми. Практиката, чиито корени са в ъндърграунд хип-хоп и пънк културата, скоро се превръща в едно от основните средства за лично себеизразяване и споделяне на чувства. Да подариш внимателно подбрана касета е било равносилно на любовно признание или потвърждение на дълбоко приятелство.

Подредбата на песните и ръчно надписаните обложки разказват неповторими истории. Така тези компилации на практика са сантименталните, осезаеми предшественици на плейлистите в Spotify от времето преди цифровата ера, а в историята на играта също имат ключова роля.

Отваряне на галерията

Предстои ни класическа история за порастването, в която някои приключения, дилеми и проблеми ще ни бъдат твърде познати. Проследяваме последната обща вечер на трима неразделни приятели, които след завършването на гимназията са изправени пред неизбежната раздяла. Това е познато и в Унгария, където добри приятели и съученици също могат да се озоват в университети на голямо разстояние един от друг. Триото е на път към последния си грандиозен, „съдбоносен“ купон преди голямата раздяла, а касетата, която се върти в колата, в „детските стаи“ и в уокмена, съживява с всяка песен по един ключов спомен от миналото им. Тези носталгични проблясъци изграждат основата на играта. Чрез тях преживяваме интерактивно важните моменти от общата история на героите — от първия забранен домашен купон през безцелното обикаляне из моловете до късните вечерни разходки със скейтборд по облените в неон улици.

Отваряне на галерията

Mixtape е приключение, изградено около диалози, спомени и разказ. Геймплеят прилича на интерактивен музикален клип и оживяла сбирка от спомени, която ни залива с разговори, предистории, дребни детайли, семейни взаимоотношения, запознанства и още много късчета живот, докато неумолимо се приближаваме към големия купон, на който „ще бъдат всички, които имат значение“.

Миниигрите се вплитат забавно в случващото се — било то куфеене на метъл, забъркване на най-вкусната (или най-странната) ледена напитка на света, или изпълнение на скейтборд трик точно в ритъма на музиката. Акцентът обаче през цялото време остава върху изживяването на мига. Колкото и да бързаме, искаме и да останем; бъдещето ни очаква, но размислите за миналото все още ни държат в плен.

Отваряне на галерията

В крайна сметка силата на Mixtape е в искреността, с която улавя юношеския копнеж за свобода и неясния, изпълнен с напрежение страх от бъдещето. Тази цифрова капсула на времето ще предложи незабравимо преживяване най-вече на почитателите на атмосферни заглавия като Life is Strange или What Remains of Edith Finch, особено ако китарният алтернативен рок също им е на сърце. Като допълнение получаваме емоционално влакче на ужасите и непохватни герои със скейтбордове, които поне отчасти са точно такива, каквито сме били и ние.

Отваряне на галерията

Обобщение

Оценка на автора

Приключенско пътешествие из спомените, сред безбройните авантюри и разочарования на юношеството
Развитието на действието, изградено около разказа и разговорите, се преплита невероятно добре с музиката и ни залива с вълна от носталгия, която преминава през десетилетия и континенти…
…на места обаче търсенето и обикалянето са леко проточени, за щастие без това да става сериозен проблем.

Оценка на читателите (14 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата