DJI безспорно е лидер сред производителите на дронове. При потребителските модели за масовия пазар и любителите китайската компания държи над 90 % от световния пазар, а в индустриалния сегмент делът ѝ е значително над 50 %. Това я прави ключов играч във всяко отношение. Неслучайно представянето на новите ѝ продукти предизвиква голям интерес, особено в началния клас, където потребителите очакват с нетърпение подобренията и новите технологии.
Екосистемата на производителя е почти ненадмината в тази област. DJI е синоним на стабилно предаване на сигнала, надежден софтуер и първокласно качество на камерата. Да не забравяме и собствената технология за стабилизиране на камерата с гимбал, с която компанията също вдига високо летвата за конкурентите. Така дори дроновете ѝ с камера от началния клас са изключително надеждни и качествени продукти, с които останалите производители трудно се конкурират.
Именно в този начален клас се приземи най-новото семейство Lito, чиито представители на практика трябва да поемат щафетата от досегашната серия Mini. Те са насочени към търсещите „качество на достъпна цена“ и остават в удобната от гледна точка на европейските изисквания категория до 249 грама. Най-базовият модел е Lito 1, а при мен пристигна малко по-добре оборудваният Lito X1, при това в разширения комплект. Той очакваше първия си полет с малко по-добри възможности и функции на камерата, вградена памет и истинска рядкост за този клас – лазерен LiDAR сензор, на обща цена около 770 евро.
Спецификации
| Характеристика | DJI Lito 1 | DJI Lito X1 (официален сайт) |
| Тегло | < 249 g | < 249 g |
| Клас в ЕС | C0 (облекчени изисквания) | C0 (облекчени изисквания) |
| Размер на сензора на камерата | 1/2 инча | 1/1,3 инча (f/1,7) |
| Резолюция на снимките | До 8K (48 MP) | До 8K (48 MP) SmartPhoto |
| Резолюция на видеото | 4K @ 24/25/30/48/50/60 fps | 4K @ 24/25/30/48/50/60/100 fps (забавен каданс) |
| Динамичен диапазон / профил | Стандартни снимки/видео | HDR видео, RAW снимки, 10-битов D-Log M |
| Максимално време за полет | 36 минути | 36 минути |
| Максимална скорост | 18 m/s | 18 m/s |
| Откриване на препятствия | Във всички посоки (с камери с 360° покритие) | Във всички посоки + преден LiDAR (лазерен) |
| Вътрешна памет | Няма (само MicroSD) | 42 GB вградена памет + MicroSD слот |
| Функция за проследяване | ActiveTrack | ActiveTrack (при скорост до 12 m/s) |
| Базова цена | Около 370 евро | Около 455 евро (Fly More Combo + RC-N3: около 605 евро ; Fly More Combo + RC 2: около 770 евро) |
Опаковка и аксесоари
Още в началото е важно да уточня, че по добрата си традиция DJI отново предлага новите дронове в няколко комплекта с различно съдържание и цена. Освен базовата версия с минимален набор аксесоари има не два, а цели три варианта Fly More Combo, тъй като съществува и пакет Plus. Обикновените FMC комплекти се различават основно по дистанционното управление. По-евтиният Combo включва DJI RC-N3 без екран, който се предлага и в базовия комплект и изисква смартфон. При мен обаче пристигна следващият, по-богат вариант с контролер DJI RC 2 с вграден дисплей.
И накрая, има Fly More Combo Plus, който вместо стандартните батерии (19,52 Wh / 7 V) включва по-мощни (33,51 Wh / 7,16 V). Те обаче тежат около 118 грама вместо приблизително 74 g. Така ползата от увеличеното от 36 на 52 минути време за полет идва с уговорка: дронът надхвърля магическата граница от 249 грама и преминава в клас C1, за който в ЕС се изискват изпит и регистрация.
DJI предлага предимно премиум продукти, придружени от приятно изчистен дизайн. Поне при опаковките компанията последователно залага на бели кутии и сдържано, но отчетливо оформление. Предната и задната страна на здравата картонена кутия дават добра представа за продукта и по-важните аксесоари, а отстрани има място и за основните спецификации.
Тъй като това е Fly More Combo, след отварянето съвсем очаквано ме посрещна все така отличната чанта за носене с презрамка. Външният ѝ материал е доста дебел и еластичен, напомнящ изкуствена кожа, а вътрешността е добре подплатена. Компонентите са подредени плътно, но в отделни прегради: сгънатият дрон, дистанционното и зарядната станция за общо три батерии. А списъкът дори не свършва дотук.
В зарядната станция намерих само две батерии, защото третата, разбира се, беше на основното си място – в корпуса на X1, готова за работа. Самият хъб е доста умно устройство! Щом го включим към захранване, той проверява заряда на батериите и започва да зарежда тази с най-високо ниво, за да можем да излетим възможно най-скоро. Налице е и познатата функция на външна батерия, с която можем да зареждаме смартфона или дистанционното дори на терен.
С натискане на бутона отзад хъбът може да прехвърли остатъчната енергия от почти изтощените батерии в една-единствена. Изглежда, че и този път си струва да се инвестира в разширения комплект. Батериите имат и вградена защитна функция, която помага за дългия им експлоатационен живот от дори 3–5 години. Накратко, ако не ги използваме в продължение на 9 дни, те сами се разреждат до около 50–60 % – идеално ниво за дългосрочно съхранение.
Нека не забравяме и дребните допълнения в скритите джобове на чантата: шест чифта резервни витла за онези, които смятат да подрязват и тревата с дрона, както и необходимите винтове и отвертка за смяната им. Единствено кабел за данни и зареждане липсваше в комплекта, но това може би можем да простим на производителя.
Дизайн и характеристики
DJI очевидно иска да направи силно впечатление със серията Lito и особено с X1, чийто външен вид и конструкция почти надхвърлят очакванията за този клас. Производителят и досега умело съчетаваше ниско тегло със здрава конструкция от специален полимер, подсилен с въглеродни влакна. Този път обаче дори формите изглеждат по-привлекателни и агресивни от тези на предшествениците. Всичко това е събрано в „ултракомпактна“ сгъваема конструкция – изключително симпатично и закачливо решение, което обаче не е оставило място за вградени предпазители около витлата.
Долните рамена, които служат и за опори, се разгъват напред, а горните – настрани. Камерата, разбира се, е отпред и има свалящ се предпазител на обектива. В началото свалянето му ми се стори малко сложно, но щом се усети механизмът, вече не е трудно. Предната част е по-аеродинамична от тази на по-старите Mini 3 и Mini 2. По-ниското въздушно съпротивление помага за постигането на впечатляващите 36, съответно 52 минути полет.
Говорейки за камерата, гимбалът е получил по-здраво окачване – ясен скок в качеството към един по-сериозен и зрял начален клас. Същото важи за осите и пантите, подсилени с метал. Най-яркото доказателство за този стремеж към качество обаче е вграденият отпред LiDAR. Освен долните и горните сензори дронът разполага и с лазерен, благодарение на който не само открива навреме обектите по пътя си, но може да картографира терена в тъмното и да се върне безопасно до началната точка.
Има напредък и в устойчивостта на вятър. Обновената геометрия на корпуса и по-ефективните мотори заедно осигуряват устойчивост от ниво 5. Това означава, че дронът може да се справя с вятър със скорост до 38 km/h, като осигурява по-стабилни видеокадри. Въпреки това при силен вятър трябва да внимаваме да не го изпращаме прекалено далеч или твърде високо, ако искаме да си го върнем невредим.
Охлаждането също е подобрено: DJI е преработила каналите за пасивно охлаждане. Това е особено полезно, защото тези мъници могат да прегряват, най-вече при интензивно използване през лятото. Въздухозаборниците отдолу и отпред са оформени така, че въздушните потоци от моторите да прекарват въздух през вътрешната електроника и дори покрай вградената памет от 42 GB, включително при висене на място. Така рискът от прегряване намалява драстично. При мен нито веднъж не се появи предупреждение за прегряване и работата беше безпроблемна през цялото време.
Едно от най-силните качества на Lito X1, ако не и най-силното, е камерата му. CMOS сензорът с размер 1/1,3 инча и блендата f/1,7 осигуряват достатъчно голяма светлосъбираща площ, за да изпреварят редица по-стари дронове от началния клас. Така резултатите са значително по-добри не само при ярко слънце, но и по здрач и при слабо осветление. По залез, в сумрака или сред вечерните градски светлини Lito X1 създаваше доста детайлни изображения със значително по-малко шум.
Разбира се, поддръжката на 4K вече се подразбира. В наши дни само с обикновен 1080p запис трудно би могъл да стане особено желан продукт. Въпреки че стандартните видеоклипове се записват с максимум 4K/60 fps, при тази резолюция са възможни и 100 кадъра в секунда. Това позволява красиви забавени кадри с кинематографично усещане – например на плискаща се вода или спортни сцени. Могат да се заснемат и атмосферни кадри на облаци, преминаващи по небето.
Особено добра новина за създателите на съдържание е добавянето на 10-битовия цветови профил D-Log M. Докато стандартният 8-битов запис съдържа 16,7 милиона цвята, 10-битовият профил записва над 1 милиард. Необработеното изображение изглежда леко бледо, но при последващата цветова обработка могат да се извлекат детайли от сенките и преекспонираното небе, каквито доскоро, да го кажем така, не бяха обичайни за този клас.
Първи стъпки
По принцип бих започнал с обичайните похвали за отличната софтуерна поддръжка, но този път се появи малка спънка. Управлението и наблюдението на дрона с включеното дистанционно бяха безупречни, но свързването с телефона ми не се получи както трябва. Добре че на екрана на контролера виждах същата картина и същите данни, които иначе бих получил на телефона чрез приложението Fly.
Проблемът беше, че телефонът ми можеше да се свърже единствено за прехвърляне на данни, но не и за получаване на изображението от камерата. Причината се оказа съвсем прозаична: приложението очакваше контролер RC-N3 и кабелна връзка между него и телефона. Каквото и да опитвах, без тях дублирането на картината не беше възможно, затова не успях да направя и екранни снимки.
Като оставим това настрана, продължавам да твърдя, че софтуерното сърце на дроновете на DJI е добре познатото приложение DJI Fly. С изчистения си минималистичен интерфейс то почти напълно освобождава начинаещите от напрежението при полет. Приложението може да служи едновременно като монитор за картина на живо, професионален панел за управление на камерата и автоматизирано студио за монтаж. Подобно на екрана на RC 2, то показва в реално време ограниченията във въздушното пространство (GEO Zones) и веднага предупреждава при прекалено силен вятър или забранена зона.
Заради строгия софтуер за безопасност на полетите на DJI получаването на разрешение за някои зони с нееднозначен статут понякога е бюрократично занимание. За начинаещите обаче тази система е цифрова предпазна мрежа, която прави загубването или разбиването на дрона почти невъзможно. По-предпазливите могат спокойно да се доверят на DJI: с настройките по подразбиране почти няма какво да объркаме, а дронът сам поема обратно към началната точка, когато зарядът му спадне до критично ниво.
Подготовка за работа
Подготовката за работа по традиция е доста лесна благодарение на все така удобния за потребителя подход. Първо разгънете рамената на дрона – винаги предните преди долните – и свалете пластмасовия фиксатор на гимбала, който предпазва камерата. Ако заредената батерия още не е поставена, плъзнете я на мястото ѝ.
Ако използвате дистанционното DJI RC 2 с вграден дисплей от Fly More Combo, просто завийте ръкохватките на джойстиците, които се съхраняват във вдлъбнатините отзад. Ако имате базовата версия, свържете телефона си с дистанционното чрез фабричния кабел и стартирайте приложението DJI Fly.
За сдвояването трябва да натиснете бутона за включване на дистанционното и този на дрона веднъж кратко, а след това продължително. Че сте изпълнили правилната последователност, ще покажат светодиодите, които светват един след друг при задържането, последвани от екрана и светлинните индикатори на дрона. Двете устройства се откриват автоматично за секунди.
При първото включване приложението ви превежда през свързването с профила ви в DJI и активирането на дрона. Ако системата изиска задължителна актуализация на фърмуера, определено си струва да я изтеглите през Wi-Fi за максимална стабилност. За ваше добро и за доброто на дрона обаче започнете едва когато батериите на машината и контролера са заредени.
Ако софтуерът поиска, завъртете дрона около оста му, за да калибрирате компаса (Compass Calibration). След като машината установи надеждна GPS връзка, което се потвърждава с гласово съобщение за обновяване на Home Point, можем да започнем излитането с продължително натискане на иконата „Излитане“ в левия край на екрана. Щом Lito X1 се издигне, той остава да виси стабилно на едно място в очакване на следващите команди.
Впечатления
Lito X1 ми донесе наистина приятни моменти. Режимът за проследяване на обекти и хора работи чудесно, включително вечер, стига да има поне изкуствено осветление. Това е точно от онези възможности, от които един начинаещ пилот на дрон може да има огромна нужда, но които допреди няколко години трудно можеше да получи от продукт в началния клас. В настройките почти всяка функция подлежи на известна фина настройка. Така и напълно начинаещите, и опитните потребители могат да намерят конфигурация, която им дава нужното усещане за сигурност или желаната свобода.
LiDAR действително се справя добре: ако се осмелим да изпратим машината в тъмното, тя успява да се върне до мястото на излитане. Понякога при връщане определяше началната точка с малка неточност. Случи се и прекалено близки клони да я затруднят при автоматично кацане – не успя да ги заобиколи и остави решението и корекцията на мен. На достатъчно открит терен това, разбира се, не би трябвало да е особен проблем, а предвид пътеката, заобиколена от гъста растителност, дронът се справи прилично.
Максималната скорост от около 60 km/h в спортен режим е доста впечатляваща за толкова малка машина. Начинаещите ще се влюбят във фантастичните кадри отвисоко и във възможността да изпратят летяща камера до иначе недостъпни места, където да заснемат 4K видео. Дронът се съпротивляваше умело и на вятъра, докато гимбалът, разбира се, компенсираше безупречно. Системата пък обича да издава предупредителни звуци, когато прецени, че вятърът е прекалено силен. В такива случаи с фабричните настройки препоръчваше и незабавно връщане.
Времето за реакция на контролера е почти безупречно. Толкова прецизно управление от такова разстояние продължава да ме впечатлява, въпреки че вече съм имал възможност да използвам продукти на DJI. Подобно на останалите по-сериозни дронове на производителя, Lito X1 разполага с три режима на полет. Те могат да се сменят по всяко време, включително във въздуха, с физическия превключвател в средата на дистанционното или от екрана.
Най-бавен е режимът Cine с максимална скорост около 12–18 km/h. Той е настроен специално за по-плавни движения и по-плавно спиране, за да осигури по-кинематографични кадри. Normal позволява скорост до 43 km/h: дронът реагира пъргаво, но остава лесен за управление. В този режим, както и в Cine, всепосочната система за откриване на препятствия и предният LiDAR скенер работят със 100 % ефективност. Ако машината засече препятствие, може да спре навреме пред него.
Накрая идва Sport, който освобождава пълната мощност на моторите и позволява скорост до 65 km/h. Характеризира се с агресивно ускорение, смели маневри и мигновена реакция, но като цяло е по-подходящ за опитни и уверени пилоти. Аз не се смятам за такъв, а и не исках да плащам за разбит дрон, затова изпробвах този режим съвсем предпазливо.
В режим Sport DJI автоматично изключва сензорите за откриване на препятствия и LiDAR от съображения за безопасност. При такава скорост физическите ограничения вече не позволяват на дрона да спре навреме пред клон или стена, затова отговорността е изцяло на пилота – машината ще се блъсне на сляпо във всичко по пътя си, ако реагираме късно.
Именно тази система с три режима прави Lito X1 чудесен дрон за семейството и за хоби. Същият дрон, който в Cine е спокойно висяща летяща камера, с която почти няма какво да се обърка, в Sport се превръща в устойчива на вятъра, изненадващо бърза и маневрена машина в ръцете на по-напредналите пилоти. Всеки член на семейството може да го изпробва – стига собственикът да е готов да отстъпи управлението.
Заради големия сензор с размер 1/1,3 инча корпусът на камерата е физически по-голям и по-тежък от този на Lito 1. За да го поддържа, DJI използва подсилено двустранно люлково окачване на гимбала. При някои по-стари модели камерата се държеше от едно тънко асиметрично рамо, което я захващаше отстрани – т.нар. еднораменно окачване. Ако дронът кацнеше по-твърдо в тревата или го удареше клон, това тънко рамо лесно можеше да се счупи или огъне, а едва ли е нужно да обяснявам колко скъп ремонт следваше от това.
Lito X1 използва симетрично, подсилено двустранно окачване с U-образна люлка. Тоест корпусът на камерата е обхванат и поддържан от здрави механични рамена от двете страни. Това драстично увеличава шансовете да оцелее при сблъсък или по-грубо кацане, защото конструкцията разпределя енергията от удара в две посоки. Освен това по-затворената конструкция затруднява проникването на прах, пясък и тревички, вдигнати при излитане, до прецизните мотори. Така гимбалът е по-малко склонен към блокиране.
Все пак нещо липсва: DJI Lito X1 действително НЯМА механизъм, който физически да завърта гимбала на 90 градуса. DJI е запазила тази функция като изключителна привилегия на по-скъпите премиум модели Pro, например Mini 4 Pro и Mini 5 Pro. Вместо това „вертикалният режим“ (Vertical Mode) използва интелигентно софтуерно изрязване, а не хардуерно завъртане. Камерата остава хоризонтална, а софтуерът просто изрязва средната част на хоризонталното 4K изображение във вертикален формат 9:16. Това софтуерно изрязване до 2,7K може и да не е идеалното решение, но за TikTok и други мобилни платформи е напълно достатъчно. Вероятно само заради тях не е необходимо да се купува далеч по-професионален дрон.
Отлични видео и снимки?
Освен стандартните 12-мегапикселови снимки X1 може да заснема и 48-мегапикселови фотографии с 8K резолюция чрез технология за обединяване на пиксели. По моите впечатления през деня и при добро осветление резултатите са доста сполучливи. Дори при приближаване на пейзажите се запазват листата на дърветата и керемидите по покривите на далечните къщи. Разбира се, и тук не бива да очакваме чудеса, но получените снимки бяха богати на цветове и детайли.
Обикновените видеозаписи са изключително резки, а алгоритъмът за обработка на изображението на DJI възпроизвежда цветовете красиво, без прекомерно насищане – например зеленото на растителността и синьото на небето. Заслужава да се отбележи и че преди за подобна сума можехме да снимаме на забавен каданс най-много във Full HD, докато тук вече е възможно четирикратно забавяне в 4K.
Време за полет
Производителят обещава максимално време за полет от 36 минути със заредена на 100 % батерия, а Lito X1 почти успява да го постигне. В зависимост от натоварването на моторите и силата на вятъра, с който дронът трябваше да се справя, около 25–30 минути бяха реалистични почти във всяка ситуация.
За мен ли е?
DJI поднесе една от изненадите на годината с Lito X1. Той не е много по-скъп от обикновения Lito 1, но определено е по-добрата покупка за онези, които търсят качествен първи дрон. Спецификациите му са изключително силни за този клас: LiDAR, 10-битов профил D-Log M, забавен каданс в 4K/100 fps, 42 GB вградена памет, отлично време за полет и интелигентен заряден хъб. А аеродинамичният корпус допринася не само за добрия външен вид, но и за полетните характеристики.
Направо се чудя как да разпределя наградите. Технологиите, пренесени от по-високите класове, са съчетани с по-сериозно излъчване, ефективно охлаждане, устойчив корпус и подсилени механични елементи в ключовите точки. Особено се откроява гимбалът, който в дългосрочен план е голям плюс за този качествен любителски дрон. И всичко това в рамките на 249 грама? От мен получава и награда за дизайн.
Получил се е наистина качествен и надежден модел от началния клас, който предлага на начинаещите купувачи изненадващо привлекателен набор от характеристики и възможности. И този път обаче за пълноценно изживяване изглежда почти задължителен значително по-скъпият Fly More Combo или поне покупката на зарядния хъб и допълнителни батерии. Заради това наградата за съотношение цена/качество му се изплъзва съвсем на косъм. Въпреки това го препоръчвам уверено и с удоволствие на всеки, който търси качествен първи дрон.































































