Оценка на автора

Оценка на читателите

79

The Blood of Dawnwalker беше очаквана с огромно нетърпение, а залогът беше висок по три причини. Първо, ролевите игри с отворен свят все още са много популярни, така че едно добро заглавие в този пазарен сегмент има гарантирани шансове за успех. Второ, когато разработчици напуснат студиото, прочуло се с The Witcher, за да създадат подобна игра, сравненията с предшественика са неизбежни, а натрупаният опит предполага и определено качество. Трето, ако едно студио иска да се утвърди самостоятелно, репутацията и списъкът с успешни проекти в автобиографията не са достатъчни. В един момент трябва да покаже и собствена рожба.

Ако обаче се вгледаме в шума около играта, на мен тя ми напомни не толкова за The Witcher — макар че и за нея, разбира се — колкото за Kingdom Come: Deliverance. Не непременно заради сходното начало, в което селското момче се превръща в главен герой, а евентуално и в спасител, а защото битките, изследването и атмосферата я доближават повече до нея. Geralt винаги е бил по-скоро външен човек, ловец, възприеман почти като свръхестествено същество, чиито връзки са предимно с по-особени и важни NPC-та. Henry и Coen обаче остават много по-дълбоко свързани с хората и средата си, макар че вторият също се превръща наполовина в свръхестествено същество. Светът около тях също е по-близък до човешките мащаби. Разбира се, можем да спорим кого какво е впечатлило и как го възприема, но дори след KC:D и The Witcher Dawnwalker успява да покаже нещо свое, уникално и характерно само за нея. При това всичките ѝ части се съчетават в единно, завършено цяло.

Отвори галерията

Добър знак е още когато обучението е пълноценна част от играта, естествено вплетена в историята. По традиция този отрязък се развива преди големия прелом или травмиращото събитие. Тук обаче след въвеждащото видео се досещаме, че сме попаднали между две състояния: промяната вече е настъпила и същевременно тепърва предстои. В света около нас големият, помитащ всичко обрат вече е факт, но в най-личния живот на главния ни герой Coen все още ни делят няколко часа от момента, след който всичко ще се промени завинаги — подобно на случилото се с Henry. Дневният режим и запознаването с него обаче са вплетени толкова добре в основния сюжет, че преходът не се усеща като рязка смяна. Действието ни увлича плавно и естествено, като постепенно ни запознава с нови механики и правила.

Отвори галерията

След обучението — всъщност още в самия му край — трябва да се сблъскаме и с една много интересна механика, свързана с вампирското ни съществуване: неутолимия глад. След преобразяването ни нощните мисии, сблъсъци и взаимодействия неизменно ще зависят от една „дреболия“: дали здравето ни е под, или над последното деление на скалата, когато заговорим NPC. Ако е под него, губим самообладание и можем да пием кръв дори от най-добрия си приятел. Ако е над него, пак имаме възможност да пуснем на свобода кръвожадния звяр в себе си, но запазваме и останалите варианти за разговор.

От една страна, това отваря път към по-предпазлива игра с постоянно усещане за заплаха, особено ако искаме да играем като добър човек. От друга, позволява да се превърнем в необуздана вампирска машина за убиване или просто да караме на принципа „ще видим какво ще стане“. Изживяването е особено интересно, ако някога сме се докосвали до ролевата игра Vampire: The Masquerade и познаваме механиката на глада в нея. Или ако от филмите и комиксите за Spider-Man си спомним философията за голямата сила и голямата отговорност, която тук получава мрачно фентъзи допълнение.

Отвори галерията

Подобно на механиката за окончателна смърт в Zero Company, в Dawnwalker най-силно недоволство предизвика задължителната система за отчитане на времето, според която разполагаме с 30 дни, за да спасим семейството си. Все пак трябва да уточним, че спазването на срока не е задължително: ако не успеем навреме, играта не приключва. Тук всъщност има „само“ последствия. Всеки ден и всяка нощ са разделени на по 8 времеви отрязъка, а играта обикновено показва колко от тях ще отнеме дадена задача.

Може обаче да се окаже, че отварянето на вратата към подземните руини струва само 2 отрязъка, но след това битката с боса изисква още 2, а пъзелът, който трябва да решим, за да излезем — още 3. С други думи, играта си служи и със „скрити разходи“, което е едновременно оправдано и дразнещо. Който се изнервя от ограничението във времето, няма да хареса и това. За онези, които го приемат като реалистично или вдъхновяващо, хапът няма да е чак толкова горчив.

Отвори галерията

През деня се впускаме в приключения като човек, а след залез — като вампир. Това означава и че през двата периода разполагаме с различни способности и специални умения. Човешката ни форма може да „магьосва“, допълвайки майсторството с меча с различни похвати, наподобяващи окултна или руническа магия. Може и да общува с мъртъвци и духове, така че определени задачи са достъпни само по това време на денонощието. Вампирът, естествено, разполага със способности и специализации, свързани с кръвта. Той може да се телепортира, да ходи по стени, възстановява се по-бързо, а ноктите му вършат чудесна работа и като оръжие.

Всичко това означава, че определени мисии, платформи на високи места и решения са достъпни само в едната или другата форма. Освен това трябва да събираме и два комплекта екипировка. Има значение дали дадена броня или чифт обувки увеличава здравето на човешката ни половина, или щетите от ноктите ни. Разбира се, можем да носим съответната вещ по всяко време, но логиката диктува да я използваме само през подходящата част от денонощието и възможно най-скоро да намерим по-подходяща за другата. Така след определен момент героят ни ще изглежда напълно различно през деня и през нощта. NPC-тата не реагират на това, но за нас то е възможност да разграничим малко двете му страни. Тъй като характеристиките на екипировката зависят донякъде и от случайността, неизбежно ще се сблъскаме с класическия RPG проблем: героят ми изглежда нелепо, но това е най-добрата комбинация. По-късно обаче можем срещу солидна сума да повишаваме нивото на любимите си вещи. Неприятно става само ако намерим нещо още по-добро или по-хубаво малко след като сме похарчили цяло състояние за някой предмет.

Отвори галерията

Пестенето на време може да започне още в самото начало, макар че през първите дни — да кажем, до десетия — едва ли би трябвало да го усещаме толкова осезаемо. Имаше обаче мисия, в която предпочетох да не спасявам селянин, притиснат от диви прасета, защото това струваше 1 единица време. Не получавах нито плячка, нито нещо друго, а малкото опит и плячката от прасетата можех да си набавя другаде, дори в многократно по-големи количества, без да губя време — просто като се скитам из гората и блатата. По-късно същото важеше за военните лагери и за всичко, което не беше поне малко интересно. Да, така „губех“ плячка и опит, но спокойно мога да заявя, че в Dawnwalker няма да изпитваме недостиг на нито едното. Струва си дори да вложим поне една точка в умението Pack Mule.

Щом стана дума за умения, и при тях лесно можем да се объркаме от изобилието. Развиваме се в три основни направления: бой с меч, вещерство и вампирски способности. Вампирът също може да използва оръжие, но няма достъп до магията, а дневният, човешки Coen трябва временно да се откаже от вампирските си способности. Следващата дилема е какво и в коя област си струва да развиваме. Добре е да решим накъде ще насочим героя си, като изберем баланс между оръжия и магия, както и между оръжия и вампирски способности. От моя опит допълването на оръжието с магия работи много добре през деня. През нощта пък акцентът върху вампирските способности ни прави достатъчно силни, за да прегазим почти безпроблемно всеки, който ни нападне.

Нещата се усложняват допълнително от това, че изразходването на всяка точка за умения струва и времеви отрязък — нещо, за което разработчиците също отнесоха критики. Тук ученето и упражненията съвсем буквално отнемат време. Това едновременно ни кара да сме предпазливи и ни изнервя: искаме да станем по-силни, но пестим времето си и се чудим дали си струва да развием дадено активно или пасивно умение и дали то ще е полезно и по-късно. Последният въпрос е напълно основателен, защото няма възможност за преразпределяне на точките и връщане назад, поне в сегашното състояние на играта. Показателно е и че първите модификации за Dawnwalker премахваха ограничението във времето или увеличаваха броя на времевите отрязъци.

Отвори галерията

Колкото и проста да изглежда бойната система на The Blood of Dawnwalker, тя е също толкова задълбочена и сполучлива. Накратко, атаките, избягването и универсалният блок изразходват издръжливост, като предимството на последния е, че спира всяка атака. Перфектно изпълненият блок обаче възстановява малко издръжливост и дори ускорява презареждането на уменията. Така играта силно ни насърчава да се научим да се бием разумно и с точен усет за момента. Но колкото вълнуващи могат да бъдат битките, толкова изнервящи са понякога.

В основата си описаната механика работи добре. Не е нито прекалено лесна, нито прекалено трудна, а както подобава на добра RPG, трябва постоянно да поддържаме на ниво екипировката, уменията и рефлексите си. Играта успява да предаде на повечето играчи и усещането за пълна неопитност в началото: по време на тренировките и първата среща с главния злодей ни подхвърлят като парцалена кукла и ни побеждават за броени мигове. И по-късно постепенно усвояваме тънкостите на боя, което създава усещане за развитие. Според мен то е постигнато изключително добре, макар че имах и сблъсък четирима срещу един, в който половин час натисках бутона за зареждане на последния запис. По-малко ми хареса, че на вратите и портите играта ни затваря в съответната зона с невидими стени. Понякога заради това противниците остават на място и помръдват едва когато се приближим съвсем до тях. А когато се закачим в пейка, част от порта или бъчва, през ума ми минават не мисли за тактически бой, а далеч по-нецензурни думи и усещането, че така разработчиците съсипват една много добре замислена бойна система.

Не намерих и смислено обяснение защо, когато използвам Dirty Trick върху най-близкия противник, избран от играта, прицелването веднага се прехвърля върху друг. Умението прави целта уязвима, временно я изважда от боя и първоначално увеличава получаваните от нея щети с 10 % за следващите 3 атаки. Защо тогава играта не ме остави да атакувам отслабения противник или поне да реша сам? Когато обаче всичко сработи както трябва — а през повечето време е така — битките са чудесни и в двата режима, дневен и нощен. Все пак е можело да се помисли за по-добро превключване между предметите за употреба в бой — напитки, мазила, еликсири, храна и т.н. — и уменията, или за по-удобното им съвместно използване. Понякога смяната между тях ме объркваше, особено когато с 5 % здраве трябваше да отделям внимание и натискания на бутони и за това, докато се измъквам между трима противници, блокирам и избягвам ударите им. Друга привидна дреболия е нуждата от по-добър начин за бягство, защото веднъж влезем ли в бой, играта прави всичко възможно да ни задържи в него. Издига невидими стени и не ни позволява да скочим, да се покатерим или дори да стъпим върху най-малката издатина. Донякъде разбирам това — нападнали са ни — но насред гората или в лагер с порти не сме напълно обкръжени. Още по-досадно става на високо ниво, когато вече не искаме да се бием с всяко стадо диви прасета или глутница вълци, но сме принудени да ги избием, защото няма как да избягаме.

Отвори галерията

Понякога е забавно, че в свят със славянско излъчване героите говорят с различни британски акценти, но няма да се хващаме за дреболии, особено във фентъзи свят. Малко повече ме подразни използването на съвременен жаргон. Не очаквам персонажите да говорят с изрази от около 1200 г., но в тази обстановка „nightmare fuel“ и подобни фрази крещящо се разминават с атмосферата, средата и епохата, в която се развива действието. По-съществен проблем е, че въпреки цената от 70 евро анимациите на лицата и устните на места са доста слаби по време на разговорите, а такива ще виждаме много.

При главните герои положението сякаш е по-добро, но при второстепенните персонажи и случайните NPC-та, които срещаме само веднъж, качеството е осезаемо по-ниско. Освен това кожата на някои хора изглежда странно, сякаш е покрита с гъсто разположени черни точици. Те не приличат на набола брада и не са там, защото персонажът е немъртъв или друго подобно чудовище. Да, студиото е малко и това е първата му игра, но предвид качеството, постигнато в толкова други отношения, тази част изглежда пренебрегната и забележимо недоизпипана. Що се отнася до бъговете, освен споменатите слабости в механиките понякога се срещат графични дефекти и други нередности. Не е приятно и когато трябва да се бием на тясно или притиснати до стена. Все пак тези проблеми за щастие се появяват сравнително рядко, а оптимизацията, производителността и механиките на мисиите си вършеха работата, може да се каже, безупречно.

Отвори галерията

Големият въпрос вече получи отговор: играта е успешна и по всичко личи, че продължението ѝ вече се разработва. Затова сега е по-маловажно дали с механиката за времето Rebel Wolves е искала на всяка цена да се отличи, или да създаде нещо, което наистина да може да нарече свое. Какъвто и да е отговорът, The Blood of Dawnwalker е чудесна игра с увлекателна история, добре замислени обрати и мисии, интересна механика Court и бойни способности, добре написани персонажи и задълбочено изграден свят. Той крие още огромен потенциал, далеч отвъд една трилогия, стига Rebel Wolves да продължи да държи на качеството.

Отвори галерията

Обобщение

Оценка на автора

Един злочест смъртен може да се превърне както в спасител, така и в кошмар на два крака — дали и двете не живеят в нас?
Dawnwalker се представя добре в почти всяко отношение — история, битки, мисии, изграждане на света, персонажи…
…но навсякъде има и ще има още какво да се шлифова и доизпипва, преди да се превърне в истинско бижу.

Оценка на читателите (8 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата