Оценка на автора

Оценка на читателите

69

Преди излизането на Zero Company под трейлърите и видеата с откъси от играта можеха да се прочетат два вида „молитви“. Да кажем, че много хора очакваха премиерата, би било меко казано. Едните се молеха да получим наистина добра игра още при излизането ѝ, а другите — тя да е достатъчно добре оптимизирана. Изглежда поне една от двете молби е била чута. Неслучайно още преди премиерата наричаха играта Z-COM: приликата говори сама за себе си, а основите на механиките също напомнят за големия ѝ предшественик.

Точките за действие, придвижването, стрелбата и използването на умения не са нови концепции, но доколко добре работи всичко това е отделен въпрос. Има значение дали можем да правим комбинации, доколко балансирани и полезни са уменията. Също толкова важна е и динамиката в отряда, защото и тук избираме измежду няколко класа, а за специалните единици още дори не сме отворили дума.

Отваряне на галерията

Преди да се впуснем в играта, нека започнем оттам, откъдето ще започне всеки. Редакторът за създаване на персонаж остави у мен смесени чувства. От една страна, разполага с всичко необходимо, за да си направим герой по свой вкус: външност, броня, лице и всякакви израстъци по главата — разбирайте леку, рога и подобни особености при по-екзотичните видове. Bit Reactor обаче са решили, че е добра идея да съберат всички опции накуп, както в последния Dragon Age.

Това означава, че всеки персонаж може да получи мъжествено или женствено телосложение, мъжки или женски глас, но също и коса на опашки, всякакви сенки за очи и червило. Освен това косата, дрехите, очите и брадата могат да бъдат във всякакви цветове — от класическите до неонови нюанси и крещящо розово. Последното е достъпно за всеки човешки персонаж. Съдейки по отзивите, проблемът за хората не е в разнообразието, а в това, че дори във вселената на Star Wars няма герои, които да напомнят за участници във фрийкшоу. Разбира се, има предостатъчно ярки, странни, необичайни и нестандартни персонажи, но немалко хора се забавляваха, като използваха възможностите на редактора, за да създадат възможно най-откачената версия на Hawks — така се казва главният герой. И именно този персонаж после ще бъде поставен в една иначе добре изградена, сериозна история, която се вписва убедително в каноничната вселена.

Тъй като обаче това е игра за един играч, мнозина просто свиват рамене: всеки може да прави каквото пожелае със собственото си преживяване. Според мен донякъде са прави — това не е каталог, нито пък някой е длъжен да започне с главен герой с розова или неоновозелена коса, брада, женствен глас и мъжествено тяло.

Отваряне на галерията

Известно недоумение сред очакващите играта предизвика и въпросът как да приемем гъвкавостта на Zero Company. От една страна, всеки персонаж, включително главният герой, може да бъде прекроен изцяло по всяко време. Изключение правят уникалните умения и пасивни способности, както и някои също толкова специфични елементи от външността и класове. Точно сега ни трябва снайперист? Няма проблем, досегашният heavy вече е такъв. Омръзнал ни е medic? В следващата мисия вече ще сее смърт като gunslinger. Според някои такава свобода е много полезна в тактическа игра, а възможността да доизпипаме външността или да нагласим героите по свой вкус се отразява добре на цялото преживяване.

Критиците по-скоро съжаляват, че така никой няма устойчив, ясно очертан образ и е трудно да се привържем към персонажа като цяло. Аз обаче предпочитам гъвкавостта. В крайна сметка би било много по-неприятно да разчитаме на случаен генератор, докато сред безброй възможности открием агенти, които едновременно ни допадат във всяко отношение и са ни полезни. Това би работило само ако набирането на агенти също включваше редактор за създаване на персонаж или ако всеки още от самото начало знаеше от опит какви умения, класове и оръжия му трябват според механиките и конкретната мисия. Очевидно второто не е реалистично.

Отваряне на галерията

Преди основните мисии често ни очакват въвеждащи „разходки“: кратки участъци с изглед от трето лице, няколко разговора, събиране на разузнавателна информация, или intel, и по някоя допълнителна подробност. Въпросът е защо изобщо са били необходими. От една страна, разбирам, че това е по-интерактивно и интересно от информационен екран, който просто изписва, че сме получили две изречения допълнително описание, +3 точки advantage и +30 intel.

От друга страна, тези части са толкова минималистични, с по няколко изречения и кратка междинна сцена, че могат да се възприемат и като разтягане на времето. Честно казано, не предлагат много повече от малките текстови задачи, наречени operation, които стартираме от базата срещу точки intel и които често ни изправят пред избори с различни развръзки. Или можеше тези части да бъдат сцени, създадени с енджина на играта, с интерактивни, кинематографични избори. Тогава поне 80 % от времето нямаше да минава в задържане на клавиша W.

Отваряне на галерията

За щастие, играта предлага достатъчно разнообразие както при малките задачи operation, така и при по-мащабните мисии, наречени mission. Първите са във вече споменатия текстов формат, а вторите включват както мисиите от основната сюжетна линия, така и страничната наемническа работа. За да напредваме, ще събираме доста неща, но ресурсите не са излишно раздробени. Те създават усещането за отряд, който непрекъснато се развива, изгражда и става все по-ефективен. Агентите ни получават точки опит, с които, естествено, подобряваме уменията им. Играта следи и отношенията помежду им — bonding. С всяко ниво тези връзки дават малки бонуси под формата на споделени знания и обучение: повече щети, по-голям обсег на придвижване, по-висок шанс за критично попадение и други подобни.

С кредити и рядък ресурс, наречен capacitor, строим и правим подобрения, например на оръжията. На черния пазар също срещу пари се сдобиваме с качествени модули за екипировката, а средства са нужни и за наемането на агенти. Събираме също влияние и intel, необходими за изпълнението на мисии и за получаването на награди в различните сектори. Хубавото е, че играта ни запознава с всичко това естествено и разбираемо. Само в писмен вид изглежда много и евентуално сложно.

Отваряне на галерията

Мисиите стъпват върху съвсем прости, добре познати основи: единиците ни изразходват точки за действие, за да се придвижват, да използват умения, комбинации и синергии. Последните не са особено сложни, но са достатъчно разнообразни, за да позволяват различни подходи и стратегии. Първата комбинация, която на мен ми допадна най-много, беше heavy, soldier, assault и снайперист — можем да изпращаме по 4 агенти едновременно.

Тогава обаче още нямах нито джедай падауан, нито мандалорец, а с medic тепърва се запознавах. С бластерна пушка и леко подобрени лечебни способности той умело поддържаше живи моите heavy и soldier, които поемаха по-сериозния натиск. Беше приятно и че Trick е част от отряда още от самото начало. Присъединяващите се по-късно уникални персонажи също имаха достатъчно задълбочени и интересни предистории, както и свързани с тях сюжетни линии и мисии, за да допълват добре основните задачи, върху които е изградена историята на цялата игра.

Отваряне на галерията

За тактическа игра обаче болезнено липсва възможността поне донякъде да разположим агентите си в началото на сражението. Ако сме попаднали в засада, разбираемо е да нямаме такава свобода. Но когато ние започваме сблъсъка, е неприятно например снайперистът да се озове възможно най-далеч от някоя издигната платформа, а главният герой, който в случая изпълнява ролята на танк, също да започне някъде встрани. Малко повече гъвкавост според обстоятелствата би се отразила добре. Добрата новина е, че има 100 % шанс за попадение. След отдавна превърналите се в мем 95-процентни шансове за попадение в X-COM тук най-после можем да сме сигурни в изстрела, стига човекът ни да е заел добра позиция. Преди премиерата мнозина се тревожеха и за окончателната смърт на героите, но се оказа, че шумът около нея е бил по-голям от реалния проблем.

От една страна, това е незадължителна механика, която може да бъде изключена. От друга, тя не означава, че още при първото изчерпване на HP ще се сбогуваме със сълзи с агента си. „Сваленият“ агент първоначално само получава рана, която му налага отрицателен ефект. Нужни са три наранявания, за да се пресели някой във вечните ловни полета, а освен това можем да лекуваме тези травми в базата — срещу солидна сума. Вярно, на по-висока трудност току-що раненият и „съживен“ агент може отново да остане без HP, а после още веднъж. Тук обаче решаващият фактор е трудността на играта, а не някаква внезапно повишена смъртност на персонажите. При всички положения трябва сериозен лош късмет или небрежност, за да загубим някого действително и окончателно.

Отваряне на галерията

В междинните сцени, особено при полетите в космоса, за съжаление често се случва след смяна на гледната точка да е нужна половин секунда, преди съответният персонаж, пейзаж или фон да „изскочи“ на мястото си. Колкото и кратко да е това време, то се забелязва. Друг често срещан проблем е насеченото движение заради спадове в кадровата честота — отново нещо неприятно за игра от такъв мащаб и с толкова сериозна подкрепа. Нека няма недоразумение: това никъде не изглежда добре. При друга игра обаче поне бихме могли да добавим, че е разработена от двама души в свободното им време или че е независим проект, създаден с 5 долара. Тоест очакванията са различни, както и отражението на проблемите върху цялостната оценка.

Тук това направо убива атмосферата, изважда ни от преживяването и прави тромави точно онези части от историята и от тази открито кинематографична игра, в които би трябвало да се облегнем назад и да гледаме, да се наслаждаваме на заслуженото забавление и да следим с интерес развитието на сюжета. За съжаление, засега и работата с камерата не изглежда сред силните страни на играта. Понякога по време на мисия пропускаме изстрел от overwatch или пристигането на подкрепления, защото камерата просто не се премества натам. Вярно, не изпускаме нищо критично, но да слушаме как единици се движат, докато играта ни показва другия край на картата, едва ли е върхът на удоволствието. И точно това оставя горчив вкус: разработка със здрава основа, в която очевидно са вложени толкова грижи, постепенно губи от стойността си заради подобни проблеми.

Отваряне на галерията

Рядко се сблъсквах с бъгове, но когато се случеше, бяха доста впечатляващи. Не във визуално отношение, а например когато няколко пристигащи като подкрепление единици преминаха невредими през 3 зони на overwatch. След кратко замисляне и пауза играта сякаш реши, че всичко е наред и следващият ход може да започне.

При това една единица „заседна“: остана там, където играта създава подкрепленията и откъдето те трябва да изтичат на картата през врата, която се отваря само в този момент. С други думи, пълен хаос, поне от гледна точка на механиките. За щастие, една граната реши проблема с щетите си по площ. Такова засядане видях само веднъж, макар че „прескачането“ на overwatch се повтори няколко пъти. Но в тактическа игра, в която всяка точка за действие, всяко умение и всяко придвижване са пресметнати, това е груб пропуск.

Отваряне на галерията

Като цяло обаче много се радвам на Zero Company. Получила се е увлекателна игра, пълна с добри персонажи и вълнуващи мисии, на която формулата на X-COM пасва чудесно. Няма нужда да отричаме проблемите ѝ и тя заслужава критика за тях, но те все още попадат в категорията на поправимото с пачове. Надеждата е в рамките на няколко месеца вече да бъдат отстранени. А че това е задължителна игра за почитателите на многократно споменатия X-COM и на вселената на Star Wars, особено на историите от Войните на клонираните, няма никакво съмнение.

Отваряне на галерията

Обобщение

Оценка на автора

Какво ни очаква начело на гъвкав наемнически отряд, способен да се справя с най-различни задачи?
Вълнуващи, добре изградени персонажи, интересни мисии и сюжет полагат основата…
…която засега страда от цяла поредица графични проблеми и бъгове в механиките.

Оценка на читателите (4 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата