Оценка на автора

Оценка на читателите

1

Творбите на Х. Ф. Лъвкрафт полагат основите на космическия хорър. В тях човечеството е само незначителна прашинка пред необятните, студени и непонятни за човешкия разум сили на Вселената. Стилът му се отличава със задушаващ, мрачен език, близък до магическия реализъм и наситен с определения, както и с неописуеми ужаси, които се просмукват в човешкия свят. В разказите му страхът най-често идва не от кръвопролитието, а от неразгадаемата загадка, която тласка към лудост.

Произведенията му се преплитат в свързана съвкупност, известна като Митовете за Ктхулху. В нея героите, които търсят забранени знания — например в страниците на Necronomicon — изследват древни руини, изчезнали цивилизации и прашни фолианти или провеждат причудливи експерименти, се сблъскват с безразличните, невъобразимо могъщи богове на Вселената, с ужасяващи създания, населяващи пространството между реалностите, и със заслепени фанатици. Това прозрение почти неизменно им струва живота или ги лишава завинаги от разсъдък. Трудно е да се каже при кой от двата изхода тези нещастници са имали повече късмет.

Отваряне на галерията

The Sinking City от 2019 г. раздели мненията. Украинското студио Frogwares, дотогава познато най-вече с игрите за Sherlock Holmes, стъпи върху творчеството на неслучайно споменатия Лъвкрафт, за да създаде амбициозен детективски екшън с отворен свят. Почитателите на Митовете за Ктхулху обикнаха атмосферата на разследване, потискащия дух на град Oakmont и космическите ужаси, но геймплеят имаше своите недостатъци. Отвореният свят често изглеждаше празен и статичен, бойната система беше тромава и несръчна, а техническите проблеми нерядко сериозно пречеха на удоволствието от играта. Седем години по-късно Frogwares се завърна след безброй трудности, включително продължителни и изтощителни съдебни спорове с предишния издател, както и ежедневната опасност за живота и логистичните кошмари, причинени от войната в Украйна.

The Sinking City 2 е продължение, което е променено в много отношения, но остава вярно на същността си. Разработчиците са изоставили концепцията за отворен свят и са създали по-стегната, по-мрачна игра, насочена към съвременния сървайвъл хорър. Промяната е сполучлива в много отношения, но толкова голям завой основателно повдига и въпроса какво е останало от силните страни на първата The Sinking City.

Отваряне на галерията

Още много преди премиерата една от основните цели на успешната Kickstarter кампания, започнала през пролетта на 2024 г., беше разширяването на бестиария. Благодарение на нея разработчиците успяха да създадат още няколко уникални кошмарни създания наред с познатите изчадия Deep-One. Именно това допълнително финансиране позволи в играта да се появят например Slither — същество, приличащо на пиявица или змиорка, което крие и други изненади — и Smasher, изключително бързо чудовище с масивна броня, напомнящо членестоного, чиито агресивни връхлитания могат да ни притиснат в ъгъла за секунди. Тези допълнителни противници са направили играта по-разнообразна, по-тактическа и многократно по-страшна от онова, което разработчиците биха могли да постигнат с първоначалния, по-ограничен бюджет.

Отваряне на галерията

Първата и най-важна промяна е смяната както на мястото на действието, така и на главния герой. Сбогуваме се с частния детектив Charles Reed и с Oakmont. Продължението разказва напълно самостоятелна история, така че и онези, които тепърва се запознават с поредицата, няма да са пропуснали нищо необходимо. Събитията ни отвеждат в 20-те години на XX век, по-точно в емблематичния град Arkham, добре познат от творбите на Х. Ф. Лъвкрафт. Също като Oakmont преди него, Arkham е сполетян от необяснимо свръхестествено наводнение, което не само е заляло улиците, но е изкарало на повърхността и всевъзможни ужаси от дълбините. Очакват ни обрулени сгради в стил ар деко, заковани с дъски магазини и тъмни стаи, складове, пожарна, библиотеката на университета Miscatonic и още много места. А ужасяващи създания никога няма да липсват.

Този път главният герой е Calvin Rafferty — търсач на окултни съкровища, който след злополучен ритуал отчаяно се опитва да събуди партньорката и любимата си Faye от свръхестествена кома. Магия, свързана с Dreamland, редки окултни книги, непредназначени за човешки очи, и слабо проучени реликви с неясни свойства изграждат рамката на историята. В нея централно място заемат спасението на Faye, разплитането на загадките и потопът, сполетял Arkham.

Отваряне на галерията

The Sinking City 2 следва стъпките на Resident Evil и Silent Hill, като добавя обилна доза от характерния Лъвкрафтов ужас с пипала. Огромният, но празен отворен свят е заменен от по-сложни, лабиринтни, но и много по-фокусирани зони. По време на играта можем да обходим няколко по-големи района. Придвижването с лодка все още присъства, но е изместено значително на заден план и служи предимно за връзка между отделните места. Освобождаването на пътя за моторната лодка също е неразделна част от приключението: за да продължим напред, понякога трябва да отворим портите на затворен градски район или да отстраним заседнал кит. Във втората част акцентът категорично се е преместил към класическите елементи на сървайвъл хоръра.

Боеприпасите често не достигат, за лекарства и материали трябва да претърсим всеки тъмен ъгъл, а мястото в инвентара е болезнено ограничено. Играта безмилостно ни принуждава да вземаме тактически решения и всяка схватка ни изправя пред дилема. Струва ли си да похарчим три ценни патрона за един изроден немъртъв и да рискуваме да ни рани, или е по-разумно просто да опитаме да избягаме и да продължим напред? Второто съвсем няма да е лесно. Чудовищата не изчезват, докато претърсваме дадена зона или се връщаме в част от нея, а пространствата са твърде тесни, за да заобикаляме постоянно всичко.

Отваряне на галерията

Бойната система, която беше сред най-слабите страни на първата част, е осезаемо подобрена. Изисква практика, но без съчетаване на огнестрелни оръжия, близък бой и избягващи движения ще загинем много бързо. Няма да разполагаме с достатъчно боеприпаси, за да избием всичко, особено след като играта понякога добавя нова група врагове на мястото, най-вече при вземане на ключове и предмети за задачи. Така че можем да си осигурим разчистена зона само с цената на сериозни сражения. Много помага да улучваме слабите места на създанията, но има и други възможности: ако например избегнем атаката навреме, можем съвсем спокойно да стъпчем Stygian Harvester. По подобен начин можем да обикаляме около Lethian Revenant, който е сравнително бавен, защото му трябва време, преди да изстреля по нас някаква червеникава „ектоплазма“. Проблемите започват, когато създанията не идват сами и едно по едно. Останах с усещането, че дори между най-лесната и нормалната трудност зее огромна пропаст. По-неопитните играчи и онези, които предпочитат да стрелят, едва ли ще изберат още по-висока трудност, освен ако нямат съвършени рефлекси. Иначе ще трябва да научат картите наизуст и непрекъснато да бягат.

Отваряне на галерията

Разнообразието и детайлността на локациите заслужават адмирации. Според мен замяната на големия празен свят с по-малки, по-наситени и много по-грижливо изработени зони е добра сделка. Това обаче означава и много обикаляне, тичане напред-назад и търсене на път. Освен лабиринтната структура има и врати, които се отварят от другата страна, както и стълби, използваеми едва след като ги спуснем. Те отново и отново променят по малко маршрутите по картата. Може би внимателно изработените зони компенсират дългото обикаляне, но често имах чувството, че малко по-прост дизайн на нивата не би навредил, ако спести част от иначе скучното връщане през вече обходени места.

За щастие, наред със сървайвъл хоръра The Sinking City 2 е запазила и друга важна черта на поредицата. Механиката на разследването, позната от първата игра, все още е тук, но е претърпяла сериозни промени. От една страна, тя вече е напълно незадължителна: можем да завършим основната история, без да се занимаваме с по-сериозни дедуктивни задачи. Би било огромна грешка обаче да пренебрегнем тази част от играта, защото решаването на загадки, четенето на тайнствени дневници и свързването на уликите носят съществени предимства. Успешно разплетените случаи не само разкриват мрачното минало на града, но и обогатяват познанията ни за света. Те осигуряват допълнителна плячка, например в сейф, отварят тайни маршрути през гъмжащите от врагове улици или възнаграждават усилията ни с много полезни подобрения за оръжията. Балансът е добре уцелен: играта умело насърчава изследването, без да натрапва на никого по-бавно темпо с много четене, когато не му се занимава с това.

Отваряне на галерията

Използването на Unreal Engine 5 носи невероятен визуален скок спрямо предишната част. Макар и ужасно запуснат, Arkham е изключително атмосферен и красив по свой собствен начин. Слузестите стени на сградите, натрупаните боклуци и наноси, интериорите и неоновите светлини в стила на 20-те години, разкъсаните плакати и изоставените мебели разказват за катастрофата. Можем да открием и много умело вплетени препратки към първата игра или към други части от Митовете за Ктхулху. Звуковите ефекти — хрущенето на отломките под ботушите ни, плискането на водата, почти постоянното присъствие на създанията Slither, драскането зад стените и звуците на чудовищата — неимоверно засилват потапянето и атмосферата. На места ми се искаше някои зони или части от сградите да са по-светли и по-добре осветени, макар това да не би подхождало на обстановката. В играта могат да се правят великолепни екранни снимки. Заради старателната изработка неведнъж ми се прииска да спра и да снимам странните, ужасяващи или просто впечатляващи с детайлите си места. Библиотеката в началото на играта е може би най-добрият пример. И тук личи, че спрямо първата част лабиринтните и затворени пространства са получили много по-голяма роля за сметка на отворения свят, а това означава и по-качествена визия.

Отваряне на галерията

Като цяло играта е напреднала много и дори не попаднах на конкретен бъг. По отношение на механиките най-честият повод за недоволство е прекалено малкият инвентар, особено когато трябва да носим предмети за задачи. Можем и да ги оставим в сандъка си, но после ще трябва да се върнем за тях и за пореден път да пробягаме през всичко. Не бих отхвърлил и въпроса за трудността на битките с едно небрежно „научи се да играеш“, но за щастие най-лесното ниво позволява доста грешки, без играта да губи напрежението си. Изглежда, че след първата част Frogwares сериозно е взела под внимание критиките и успешно е развила поредицата. Със запазените разследвания, визуалния напредък и усъвършенстваната бойна система студиото е създало сървайвъл хорър с много добре изградена атмосфера. Това приключение може да се препоръча на всеки почитател на Митовете за Ктхулху, любител на сървайвъл хоръра и търсач на окултни съкровища. Вълнения и обрати със сигурност няма да липсват.

Отваряне на галерията

Обобщение

Оценка на автора

Продължението на The Sinking City поставя началото и на нова история, но всички съществени елементи са останали на мястото си.
Промяната се е отразила добре на поредицата, включително във визуално отношение, а историята и разследванията също запазват високото си качество…
…ограниченото място в инвентара и прекалено резките скокове в трудността обаче могат да създадат сериозни проблеми, особено за онези, които тепърва се запознават с играта.

Оценка на читателите (2 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата