Склонни сме да говорим за светлината така, сякаш е нещо просто и разбираемо. Включваме я, вървим неуверено след нея, отдръпваме се от нея или търсим утеха в нея. А всъщност светлината е едно от най-необикновените явления, с които се сблъскваме всеки ден. Лъчението от Слънцето достига Земята за приблизително 8 минути и 20 секунди, тоест винаги когато погледнем към небето, надничаме малко назад в миналото.
Отвъд образите на факлата и слънцето, едно от първите неща, които свързваме със светлината, е фарът. В Унгария има само един и дори той е фар по-скоро по облик, отколкото по предназначение. Преди няколко десетилетия обаче е можело да видим речен фар дори в Будапеща, но за съжаление той също е разрушен при взривяването на моста „Петьофи“ през 1945 г. Любопитното е, че светлината на фаровете се усилва с лещи на Френел, които френският физик Огюстен Жан Френел първоначално разработва именно за тях.
През 1822 г. те са революционно нововъведение: сравнително малко устройство позволява светлинният сигнал да достига на мили разстояние до моряците сред бурното море. Следователно светлината не е само гледка, а и посока, предупреждение, спомен и средство за оцеляване. Може би затова е толкова силен символ — там, където има светлина, обикновено има и ориентир, дори всичко наоколо да е несигурно.
WILL: Follow the Light се представя като тихо, бавно приключение, обърнато навътре към човека. В него грохотът на морето, шумът на вятъра и светлината на далечен фар разказват не по-малко от диалозите и сюжетните обрати. Те ни изправят пред една проста и същевременно сложна истина: с всичките си недостатъци и добродетели ние сме просто хора, а такива са били и родителите ни.
Играта на TomorrowHead Studio е сюжетно приключение от първо лице, чиято простота се доближава до тази на walking симулаторите. То ни отвежда сред сурови северни пейзажи, обвити в мъгла води и самотни острови. Главният герой Уил е пазач на фар, чийто тих, изолиран живот е преобърнат от трагична вест: бедствие е сполетяло дома му, а синът му е изчезнал. Той тръгва да го търси — кой баща не би поискал веднага да намери детето си? По пътя обаче препятствия му създават природата, спомените и собствените му страхове. И да не забравяме, че Уил също е имал баща… или още има.
Още от първите минути се усеща силно скандинавско влияние. Суровата красота на северните пейзажи, почти постоянното присъствие на водата, скалистите брегове, гъстата мъгла, студената светлина и пустите места подсказват, че пътят на Уил ще е изтощителен и физически, и душевно. Той ще трябва да се бори както с бурите навън, така и с тези вътре в себе си. Дистанцията вече не е онова закрилящо, меко, донякъде притъпяващо сетивата и размито настояще, а пресечна точка на тревожно минало и потискащо бъдеще. В историята на WILL: Follow the Light откритите води внушават беззащитност, фарът обещава сигурност, а бурята напомня колко малко значи човешката воля, когато природата наистина се развихри — освен когато става дума за семейството ни.
Централно място в играта заема яхтата на Уил, Molly. Историята на платнохода и управлението му са гръбнакът на пътуването и изглежда, че разработчиците му отреждат сериозна роля. Плаването не е просто преходна сцена, а игрова механика, която изисква внимание, ориентация и известно търпение. Трябва да поддържаме курса, да следим времето, да напредваме в мъглата и да вземаме решения насред бурята. Така морето се превръща едновременно в път, източник на опасности и огледало на душата.
Колкото по-далеч стига Уил, толкова по-ясно става, че пътуването му не се измерва само с географски разстояния. Тясната каюта, уредите, радиото, запотените прозорци и далечните светлини засилват усещането, че оцеляването зависи от дребни детайли. Подобна гледна точка работи особено добре в история, изградена около постепенно разкриващото се душевно състояние на един човек, а не около големи външни конфликти. Самият Уил също не е класически екшън герой. Той е наранен, несигурен и изпълнен със страх човек, който въпреки всичко тръгва, защото няма друг избор, а и не би искал да избере друго.
Наред с изследването, спомените и вътрешните монолози, геймплеят се опитва да ни забавлява и с по-малки главоблъсканици. На моменти обаче имах чувството, че тези препятствия служат единствено за протакане: макар да се вписват в сюжета, изглеждат изсмукани от пръстите. За сметка на това връзката между средата и атмосферата е изградена много добре. Хоризонтът, потъващ в мъглата, нощното небе, разпенените вълни или далечният сноп светлина може и да не оставят траен отпечатък, но създават въздействаща обстановка и емоционален фон за това семейно приключение. За щастие разработчиците не са преследвали лъскави визуални фокуси, а са създали сурова, студена и понякога откровено потискаща атмосфера, където и да се намираме.
Емоционалното ядро на историята са бащинството, страхът от загубата и надеждата. Но тук не става дума за обикновена връзка между баща и син, а за историята на тези отношения през няколко поколения. Кой беше баща ми? Има ли изобщо за какво да съм му благодарен? Ще бъда ли по-добър от него, мога ли да бъда? Защо се върна, след като досега го нямаше, и защо точно сега? Умело дозираните паузи на точните места, откъслечните спомени и самата среда разкриват болката на Уил не по-малко от изречените думи.
Тъкмо затова повечето от споменатите задачи тип „донеси това“, „иди за онова“ и „реши загадката“ дразнят. Макар да имат своето място в повествованието, те нарушават атмосферата и хода на историята или ни изтръгват от емоционален момент, от размисъл за самите нас. Защото явно няма нищо по-важно от това да спуснем с лебедка някакъв сандък едно ниво по-надолу, преди да продължим да философстваме.
Тази игра може да бъде особено интересна за хората, които обичат по-бавни, съзерцателни преживявания, способни да докоснат и чувствата им. Тя напомня за Firewatch, Dear Esther, Everybody’s Gone to the Rapture или дори за по-тихите моменти на Alan Wake 2. Тук обаче акцентът пада върху самотата, силата на природата и отчаяната решимост на един баща, на когото може би ще е достатъчно да последва светлината, за да намери покой и прошка в душата си.



































