Оценка на автора

Оценка на читателите

Склонни сме да говорим за светлината така, сякаш е нещо просто и разбираемо. Включваме я, вървим неуверено след нея, отдръпваме се от нея или търсим утеха в нея. А всъщност светлината е едно от най-необикновените явления, с които се сблъскваме всеки ден. Лъчението от Слънцето достига Земята за приблизително 8 минути и 20 секунди, тоест винаги когато погледнем към небето, надничаме малко назад в миналото.

Отвъд образите на факлата и слънцето, едно от първите неща, които свързваме със светлината, е фарът. В Унгария има само един и дори той е фар по-скоро по облик, отколкото по предназначение. Преди няколко десетилетия обаче е можело да видим речен фар дори в Будапеща, но за съжаление той също е разрушен при взривяването на моста „Петьофи“ през 1945 г. Любопитното е, че светлината на фаровете се усилва с лещи на Френел, които френският физик Огюстен Жан Френел първоначално разработва именно за тях.

През 1822 г. те са революционно нововъведение: сравнително малко устройство позволява светлинният сигнал да достига на мили разстояние до моряците сред бурното море. Следователно светлината не е само гледка, а и посока, предупреждение, спомен и средство за оцеляване. Може би затова е толкова силен символ — там, където има светлина, обикновено има и ориентир, дори всичко наоколо да е несигурно.

Отваряне на галерията

WILL: Follow the Light се представя като тихо, бавно приключение, обърнато навътре към човека. В него грохотът на морето, шумът на вятъра и светлината на далечен фар разказват не по-малко от диалозите и сюжетните обрати. Те ни изправят пред една проста и същевременно сложна истина: с всичките си недостатъци и добродетели ние сме просто хора, а такива са били и родителите ни.

Играта на TomorrowHead Studio е сюжетно приключение от първо лице, чиято простота се доближава до тази на walking симулаторите. То ни отвежда сред сурови северни пейзажи, обвити в мъгла води и самотни острови. Главният герой Уил е пазач на фар, чийто тих, изолиран живот е преобърнат от трагична вест: бедствие е сполетяло дома му, а синът му е изчезнал. Той тръгва да го търси — кой баща не би поискал веднага да намери детето си? По пътя обаче препятствия му създават природата, спомените и собствените му страхове. И да не забравяме, че Уил също е имал баща… или още има.

Отваряне на галерията

Още от първите минути се усеща силно скандинавско влияние. Суровата красота на северните пейзажи, почти постоянното присъствие на водата, скалистите брегове, гъстата мъгла, студената светлина и пустите места подсказват, че пътят на Уил ще е изтощителен и физически, и душевно. Той ще трябва да се бори както с бурите навън, така и с тези вътре в себе си. Дистанцията вече не е онова закрилящо, меко, донякъде притъпяващо сетивата и размито настояще, а пресечна точка на тревожно минало и потискащо бъдеще. В историята на WILL: Follow the Light откритите води внушават беззащитност, фарът обещава сигурност, а бурята напомня колко малко значи човешката воля, когато природата наистина се развихри — освен когато става дума за семейството ни.

Отваряне на галерията

Централно място в играта заема яхтата на Уил, Molly. Историята на платнохода и управлението му са гръбнакът на пътуването и изглежда, че разработчиците му отреждат сериозна роля. Плаването не е просто преходна сцена, а игрова механика, която изисква внимание, ориентация и известно търпение. Трябва да поддържаме курса, да следим времето, да напредваме в мъглата и да вземаме решения насред бурята. Така морето се превръща едновременно в път, източник на опасности и огледало на душата.

Колкото по-далеч стига Уил, толкова по-ясно става, че пътуването му не се измерва само с географски разстояния. Тясната каюта, уредите, радиото, запотените прозорци и далечните светлини засилват усещането, че оцеляването зависи от дребни детайли. Подобна гледна точка работи особено добре в история, изградена около постепенно разкриващото се душевно състояние на един човек, а не около големи външни конфликти. Самият Уил също не е класически екшън герой. Той е наранен, несигурен и изпълнен със страх човек, който въпреки всичко тръгва, защото няма друг избор, а и не би искал да избере друго.

Отваряне на галерията

Наред с изследването, спомените и вътрешните монолози, геймплеят се опитва да ни забавлява и с по-малки главоблъсканици. На моменти обаче имах чувството, че тези препятствия служат единствено за протакане: макар да се вписват в сюжета, изглеждат изсмукани от пръстите. За сметка на това връзката между средата и атмосферата е изградена много добре. Хоризонтът, потъващ в мъглата, нощното небе, разпенените вълни или далечният сноп светлина може и да не оставят траен отпечатък, но създават въздействаща обстановка и емоционален фон за това семейно приключение. За щастие разработчиците не са преследвали лъскави визуални фокуси, а са създали сурова, студена и понякога откровено потискаща атмосфера, където и да се намираме.  

Отваряне на галерията

Емоционалното ядро на историята са бащинството, страхът от загубата и надеждата. Но тук не става дума за обикновена връзка между баща и син, а за историята на тези отношения през няколко поколения. Кой беше баща ми? Има ли изобщо за какво да съм му благодарен? Ще бъда ли по-добър от него, мога ли да бъда? Защо се върна, след като досега го нямаше, и защо точно сега? Умело дозираните паузи на точните места, откъслечните спомени и самата среда разкриват болката на Уил не по-малко от изречените думи.

Тъкмо затова повечето от споменатите задачи тип „донеси това“, „иди за онова“ и „реши загадката“ дразнят. Макар да имат своето място в повествованието, те нарушават атмосферата и хода на историята или ни изтръгват от емоционален момент, от размисъл за самите нас. Защото явно няма нищо по-важно от това да спуснем с лебедка някакъв сандък едно ниво по-надолу, преди да продължим да философстваме.

Отваряне на галерията

Тази игра може да бъде особено интересна за хората, които обичат по-бавни, съзерцателни преживявания, способни да докоснат и чувствата им. Тя напомня за Firewatch, Dear Esther, Everybody’s Gone to the Rapture или дори за по-тихите моменти на Alan Wake 2. Тук обаче акцентът пада върху самотата, силата на природата и отчаяната решимост на един баща, на когото може би ще е достатъчно да последва светлината, за да намери покой и прошка в душата си.

Обобщение

Оценка на автора

Нека светлината на фара ви води по пътя.
Атмосферата и историята ни отвеждат на емоционално пътешествие, което надниква дълбоко в човешката душа...
...прекъсвано на моменти от ненужно проточени задачи и губене на време, маскирано като мисии.

Оценка на читателите (0 бр.)

Моля, влезте в профила си, за да оцените!
Вход
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата