Дори сред независимите видеоигри рядко се среща заглавие, което използва познатите жанрови похвати, за да изгради собствена концепция в едновременно позната и все пак нова форма. Играта на Drop Rate Studio е жестоко, мрачно и невероятно меланхолично пътешествие в свят, който може би най-точно бихме описали с думата „безнадеждност“. Но защо тогава не се предаваме? Защо се борим срещу неизбежното? Едно от най-атмосферните роуглайт приключения в духа на Лъвкрафт за годината задава въпроси за света и човечността, но има и няколко нелицеприятни думи за притиснатото до стената човечество.
Играта ни хвърля направо в разгара на събитията, в дълбокото — и това спокойно можем да приемем буквално. Земята, каквато я познавахме, е мъртва. Древно божество с невъобразима мощ, Maker of Rain, е заличило почти цялата човешка цивилизация ден след ден, капка по капка. Проблемът не е бил само в покачването на водата: самият дъжд е бил отрова, шепот, трескава лудост, която се промъква в ушите ни и срещу която сме почти безсилни. Останали са само шепа отчаяни, сломени оцелели. На тях се опитва да помогне друг оцелял, който се бори със собствените си демони и се люшка между безумието и пророческите видения.
Основната предпоставка на играта е безмилостно проста: разполагаме с четиридесет дни, за да предотвратим последния потоп. За целта всеки ден трябва да се спускаме в безкрайните, непроницаеми дълбини — потънал подводен лабиринт, пълен с чудовищни мутанти и мрачни руини. Част от историята и обстоятелствата около края на света разкриваме чрез изследване, дневници, причудливи идоли и съдбите на хората, които приемаме в лагера си.
Щом решим един проблем, веднага се появява следващият, а заради роуглайк елементите всяка грешка лесно може да се окаже последна. Това е особено болезнено, когато изгубим опитен, добре екипиран персонаж, натоварен със суровини, храна и важни чертежи, чието завръщане е било от решаващо значение. Гмурканията са гръбнакът на геймплея и може би най-точно могат да се опишат като съчетание от механиките на Dave the Diver, Dredge и Darkest Dungeon.
Много неща влияят върху преживяването в този двуизмерен сървайвъл хорър, но отвъд определен момент изходът зависи единствено от нас. От една страна е базата ни, където със строеж и подобряване на сгради и изработване на екипировка — например боеприпаси, по-голяма кислородна бутилка или фенер, който работи и под вода — увеличаваме шансовете на водолазите. Има дори подобрение, което дава определен процент шанс водолаз в смъртна опасност да бъде спасен. Освен това, както подобава на ролева игра, при вдигане на ниво разпределяме точки за характеристики и можем да даваме на хората си различни специални умения (feats). Все пак има значение с колко здраве, разсъдък, кислороден капацитет и товароносимост разполага водолазът. Можем да го развием като боец, товарно муле, събирач, изследовател или съчетание от тези роли.
След различните опасности и наранявания хората ни се нуждаят от лечение или почивка, така че някой спокойно може да остане извън строя за 2–3 дни. Можем да го изпратим и така, но със сериозни наказания към показателите. Или да изпратим по-слаб човек, което също е риск. Рядко ще имаме удобството да изберем най-добрия и най-подходящия водолаз за конкретна задача. За основните, леснодостъпни суровини в близките райони наистина можем да изпратим всеки, а това е и чудесен начин неопитните персонажи да трупат нива. Но какво става, ако точно тази нощ изгрее кървава луна? Или ако се доверим прекалено на рутината си и дребните наранявания прераснат в сериозна опасност? Ами ако се озовем в нов район — само да надникнем, ще внимаваме — и ни нападне непознато чудовище, чието поведение още не познаваме?
Липсата на идеален кандидат пасва чудесно на атмосферата на ужас и борба за оцеляване. Някой може да издържи с часове долу в мрака, но психиката му е крехка и изпада в паника при вида и на най-малката ужасяваща гледка. Друг е силен боец с голяма товароносимост, но оскъдните му запаси от въздух позволяват само кратки експедиции. Ролевата система на Dive or Die ни позволява да развиваме и оформяме хората си, но време да чакаме точния човек за задачата няма да имаме.
Дните минават, а поддръжката на лагера и издръжката на хората ни непрекъснато изискват ресурси, също както и подобренията. Играта предава много осезаемо и усещането, че особено в началото всяко гмуркане е скок в неизвестното. Няма осветени маршрути, кислородът намалява, в раницата все не достига място за плячката, а сред руините, в подводните пещери и тесните проходи навсякъде може да дебне нещо, което иска смъртта ни. Механиката на безумието също е особено изразителна: колкото повече се влошава състоянието на водолаза, толкова повече се изкривява реалността. Това се проявява както във визуални халюцинации, така и в аномалии, които влияят на геймплея. Но ако алчността е най-прекият път към гибелта, а рискът често си заслужава, кое е правилното решение?
Dive or Die е много сполучлива игра както по отношение на звук и визия, така и на механики и изграждане на напрежение. Мрачната, готическа естетика, дълбоко пропита с духа на Лъвкрафт, подводните руини и забравените идоли рисуват свят, който сякаш иска окончателно да се освободи от човешкото присъствие. Препоръчително е да се играе със слушалки. Ритмичният звук на дихателния апарат, скърцането и пукането под напора на водата и неразпознаваемите шумове от дълбините имат една цел: докато се ориентираме и търсим пътя, потискащата атмосфера да не ни изпуска от хватката си.
Това едва ли трябва да се брои за недостатък, но е редно да се спомене, че играта е изключително трудна, особено при първото изиграване. Ограничението от 40 дни, съчетано с окончателната смърт на персонажите, по-скоро плаши, отколкото привлича. Успехът, постигнат чрез оцеляване и натрупан опит, обаче носи още по-силно усещане за катарзис. Разнообразието на нивата, „създадени“ от генератора на случайни числа (RNG), също засилва акцента върху оцеляването. Може обаче да е изнервящо няколко пъти поред да изтеглим късата клечка, а това лесно може да провали и добре започнало изиграване. Не срещнах бъгове, механиките работеха, а забавяния и графични проблеми също не ми вгорчаваха живота. Напълно достатъчно беше онова, което играта стоварва върху нас като част от замисъла си.
В крайна сметка Dive or Die - Children of Rain е качествена и умело изградена игра в своя жанр. Атмосферата и потискащият геймплей са изключително сполучливи, а трудността ще ограничи кръга на онези, които ще ѝ се насладят — но това важи за всяка роуглайт игра или мрачно заглавие в духа на Dark Souls. За почитателите на космическия ужас на Лъвкрафт, привидно безнадеждното оцеляване, изпълненото с тревога изследване и безмилостната борба на живот и смърт обаче тя е задължителна. Само не забравяйте: несигурността, безизходицата и клаустрофобията са отправната точка. Оттук пътят води само надолу.




































