Екипът, управляващ сондата Juno на НАСА, за първи път измери температурата под повърхността на Йо, спътник на Юпитер, разкривайки как близостта до гигантската планета се отразява на луната. Изследването не само ни дава по-добра представа за този далечен свят и вулканичната му активност, но може да помогне и за по-доброто разбиране на земните вулкани.
Благодарение на предишните мисии до Юпитер и на създадените модели имаме доста добра представа за температурата на повърхността на Йо — най-малкия от четирите големи Галилееви спътника. На луната като цяло е доста студено, около –143 °C, но има обширна гореща зона, където температурата достига приятните 17 °C, вероятно вследствие на вулканичната активност.
Тази геоложка активност прави луната особено интересна, макар тя да не изглежда като приятно място: вулканизмът вероятно се дължи на периодичното разтягане и свиване на Йо, докато обикаля около огромната си планета. Заради ексцентричната орбита на Йо разстоянието до Юпитер се изменя с около 3 500 км, което води до промени в гравитационното въздействие. Ефектът е значителен: гравитацията на Юпитер може да повдига и спуска повърхността на Йо с до 100 метра.
Вече са анализирани данните, събрани при двете близки прелитания на Juno в края на 2023 г. и началото на 2024 г., и благодарение на тях за първи път можем да надникнем и във вътрешността на Йо. При предишните наблюдения температурата се измерваше единствено в инфрачервения диапазон, което даваше добра представа за процесите на повърхността. Сега изследователите са използвали микровълновия радиометър (MWR) на Juno, за да регистрират излъчваните микровълни в широк диапазон от дължини на вълната.
„Новото в този метод е, че всяка дължина на вълната разкрива различна дълбочина. Така той предлага нов начин за изучаване на дълбоките атмосферни слоеве на планетите гиганти, както и на слоевете под повърхността на ледените и скалистите луни“, обяснява Скот Болтън, съавтор на научната публикация за резултатите и главен изследовател на мисията Juno.
Данните от близките прелитания, при които космическият апарат преминава само на 1 500 километра над повърхността на луната, поднасят няколко изненади. Макар повърхността да е предимно студена, не е нужно да се копае надълбоко, за да се открият още горещи зони. Навсякъде, където са насочили поглед, учените са установили, че само на няколко метра дълбочина температурата се повишава с повече от 40 градуса по Целзий. Според тях този температурен градиент е много по-стръмен, отколкото би могло да се обясни само с въздействието на слънчевата светлина.
Засега не е напълно ясно какво точно се случва, но изследователите предлагат няколко обяснения. Едната възможност е градиентът да се дължи на постоянен поток от топлина нагоре през кората. Според друга хипотеза регистрираните сигнали са породени от потоци лава под втвърдената кора или от горещи отвори, които покриват до 10 % от повърхността.
Близките прелитания разкриват също, че повърхността на Йо е изненадващо гладка и е изградена от материал с ниска плътност, който прилича повече на пемза или вулканична пепел, отколкото на плътна скала. Тези гладки участъци се простират на повече от 100 километра и образуват практически огледално гладки равнини.
Друг интересен аспект на изследването е, че тези изпитани в Космоса методи биха могли да се използват и за изучаване на геологията на Земята. Според изследователите Juno е показала, че с подобни инструменти могат да се изследват и земните вулкани и да се откриват сходни особености в температурния градиент под повърхността. Това би могло да даде нова информация и за начина, по който действат вулканите на нашата планета.































