На 1 април за първи път от повече от 50 години астронавти потеглиха към Луната. Мисията Artemis II на NASA стартира от Кейп Канаверал във Флорида с план екипажът ѝ да достигне по-далеч от Земята от всеки друг човек досега, ако всичко протече по предвидения начин. След изстрелването астронавтите трябваше да останат в орбита около Земята приблизително 24 часа, за да извършат необходимите проверки, а след това да задействат двигателите и да поемат към Луната.
Пътуването беше планирано да продължи три дни, през които лунната повърхност постепенно да изпълва все по-голяма част от гледката през прозорците на капсулата. Благодарение на излъчването на живо и ние можехме да наблюдаваме това. При пристигането си астронавтите трябваше да заобиколят обратната страна на Луната и да видят области, които никой човек дотогава не беше наблюдавал със собствените си очи. След това по план започваше тридневното пътуване обратно към Земята.
Artemis II е втората от поредица мисии, с които NASA цели отново да изпрати хора на лунната повърхност, по възможност преди Китай да го направи. За последен път американски астронавти стъпиха там през декември 1972 г. Основната цел на този полет беше да провери доколко капсулата Orion, голяма колкото кемпер, защитава астронавтите извън магнитното поле на Земята, в наситената с радиация среда на далечния Космос. На практика мисията беше аналог на Apollo 8 от 1968 г., при която трима астронавти обиколиха Луната като подготовка за последвалите кацания.
По време на пътуването астронавтите от Artemis II — Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от NASA, както и Джереми Хансен от Канадската космическа агенция — трябваше да проведат множество научни експерименти. Сред задачите им бяха да проучат влиянието на космическите полети върху човешкото здраве и да наблюдават лунната повърхност с невиждана дотогава детайлност. Мисията имаше историческо значение и в друго отношение: с нея Глоувър щеше да стане първият цветнокож, Кох — първата жена, а Хансен — първият човек извън САЩ, пътувал отвъд околоземната орбита.
Както вече споменахме, открито заявена цел на програмата Artemis е спечелването на космическата надпревара с Китай. Благодарение на успешната си програма с роботизирани апарати през последните години Китай изпрати сонди до Луната четири пъти и два пъти върна проби от повърхността ѝ, включително първите проби от обратната ѝ страна. Страната планира да изпрати хора на повърхността на естествения ни спътник до 2030 г.
Що се отнася до NASA, следващата мисия, Artemis III, е планирана за 2027 г. и ще изпита оборудването, необходимо за кацане на Луната. Ако всичко върви добре, през 2028 г. екипажът на Artemis IV може да стъпи на повърхността. През следващите години би трябвало да последват десетки кацания на роботизирани апарати и пилотирани мисии с цел изграждането на постоянна американска база на Луната. Това, разбира се, няма да е лесно, не на последно място защото космическите полети, особено до дестинации отвъд околоземната орбита, продължават да бъдат изключително скъпи.
NASA подчертава също, че програмата Artemis не е просто повторение на мисиите Apollo и че една от важните ѝ цели е да засили научната насоченост на полетите. Затова Artemis II имаше и собствен научен ръководител — длъжност, която не съществуваше по времето на Apollo и която трима служители на NASA изпълняваха на ротационен принцип. По време на полета цял екип учени на Земята трябваше да работи с астронавтите и непрекъснато да ги напътства, особено в ключовите часове на прелитането покрай Луната.
Друга разлика спрямо мисиите Apollo е значително по-силният международен характер на Artemis. Над 60 държави са подписали Споразуменията Artemis, които съдържат набор от принципи за подпомагане на гражданското изследване на Космоса. За самата Artemis II Европейската космическа агенция предостави сервизния модул на Orion, който осигурява електрозахранването и задвижването на космическия кораб.
Космическите агенции на Аржентина, Германия, Саудитска Арабия и Южна Корея допринесоха за мисията с малки спътници, предназначени да изследват въздействието на радиацията в далечния Космос както върху космическите апарати, така и върху модели на човешки тъкани. Подобна група спътници CubeSat участваше и в полета на Artemis I през 2022 г., но тогава повечето от тях не успяха да изпълнят задачите си заради различни повреди. Тези и други неуспехи показват колко големи предизвикателства поставят космическите полети — дори когато на борда няма хора.































