Астрономите, включително участниците в програмата на NASA за наблюдение на близки до Земята обекти (NEO), от десетилетия следят небето в търсене на потенциално опасни обекти, които биха могли да нанесат значителни щети на планетата ни. Досега не са открили такъв, а според NASA известните астероиди няма да представляват заплаха през следващите 100 години.

На този фон проектът може да изглежда като известна загуба на време. Специалистите вече са прекарали безброй часове в наблюдение на небето, без да открият нито един астероид, който да заплашва с апокалипсис. Тогава какъв е смисълът да продължават, бихме могли да попитаме. Освен че допринасят за безопасността на планетата, тези непрекъснати наблюдения ни помагат да научим много за Слънчевата система и астероидите. Например в ново изследване Marcelo de Oliveira Souza открива някои любопитни особености в траекторията на подобно небесно тяло, които биха могли да помогнат за съкращаване на пътуването до Марс.

При първоначалното откриване на астероидите техните орбити са известни с доста голяма несигурност. Показателен пример е астероидът 2024 YR4, който предизвика сериозна тревога, когато въз основа на ранните наблюдения вероятността да се сблъска със Земята беше оценена на 3,1 процента. По-точните орбитални данни впоследствие намалиха тази вероятност почти до нула. След това специалистите изчислиха 4,3 процента вероятност за сблъсък с Луната, но по-късно и тя спадна почти до нула. Основният проблем е несигурността в наблюденията. Астрономите моделират орбитите на небесните тела веднага щом ги открият, но допълнителните наблюдения правят тези модели много по-точни и разкриват действителната им траектория.

Отваряне на галерията

Когато близкият до Земята астероид 2001 CA21 е открит и орбитата му е възстановена за първи път, става ясно, че пътешествието му е доста богато на събития. Той не само преминава в близост до Земята, но и пресича орбитата на Марс. Макар оттогава орбитата му да е значително уточнена, Oliveira Souza установява, че първоначалните изчисления все още са много полезни.

Souza проучва дали тази първоначално прогнозирана траектория на астероида би могла да бъде полезна при планирането на мисии до Марс, като анализира три възможни периода: през 2027, 2029 и 2031 г. Това са периоди, в които Марс е в противостояние, тоест Земята се намира между Слънцето и Марс, а двете планети са най-близо една до друга. Това се случва приблизително на всеки 26 месеца.

„От разгледаните траектории само конфигурацията за 2031 г. отговаря едновременно на енергийните и геометричните изисквания според приетите критерии“, обяснява Oliveira Souza. „В този времеви интервал бяха идентифицирани две цялостни и динамично затворени архитектури на мисия Земя–Марс–Земя: бърза конфигурация с продължителност 153 дни (33 + 30 + 90 дни) и по-лесно осъществима конфигурация с продължителност 226 дни (56 + 35 + 135 дни).“

Отваряне на галерията

Накратко, според първоначалните данни за астероида съществуват два възможни маршрута, по които можем да стигнем до Марс и да се върнем за по-малко от година. Макар това само по себе си да е много вълнуващо, основната цел на Oliveira Souza е да провери дали ранните данни за астероидите и прогнозираните им траектории могат да се използват при планирането на мисии.

„Ранните орбитални модели на малките небесни тела могат да крият естествени хелиоцентрични геометрични конфигурации, които помагат да се структурира търсенето и да се откроят бързите междупланетни маршрути в традиционните пространства за търсене на траектории“, казва Oliveira Souza. „Разработеният тук подход предлага новаторска рамка, която може да се прилага и по-широко, за да се изследва дали подобни шаблони съществуват и в орбиталните конфигурации на други сходни небесни тела.“

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата